Една книга с вградена душа

„Ние разполагаме с илюзията за да не ни убие истината.”

Фридрих Ницше

Преди време, когато търсех изданията на книгите на Фридрих Ницше на български език – и по-точно онези от тях, които нямам в личната си библиотека, попаднах и на заглавието „Размишления”. Започнах издирването по обичайния начин – в книжарници от чийто продавачки разбрах, че изобщо не били и чували за тази книга; в антикварни книжарници, където също не можах да я намеря, но пък книжарите ми обещаха, ако им попадне да ми я запазят; потърсих я и сред букинистите на „Славейков”, които в желанието си да изпълнят поръчката ми изгубиха, при това напразно, цяла сутрин; и накрая започнах със сърфиране в специализираните сайтове за продажби на книги – обаче я нямаше и там – от официалната страница на издателството й, а и от големите търговски вериги ми отговориха, че била изчерпана. След няколко месеца успях да я открия чрез един сайт за продажба на антикварна литература и, разбира се, я поръчах без изобщо да се пазаря за цената. И в крайна сметка останах изключително приятно изненадан от покупката.

*******

„Познанието убива действието - за да действаш, на очите ти трябва да има превръзка от илюзии.”

Фридрих Ницше

Онова, което ме впечатли още с нейното отваряне бе, че всъщност книгата се оказа първо издание – от 2002 г. на текстовете с подбрани афоризми от творчеството на Фридрих Ницше, които бяха преиздадени през 2011 г. със заглавие „За човка и свръхчовека” и макар, че от „чисто пазарна” гледна точка можеше да се предположи, че е налице едно типично „прецакване”, почти в същия миг се уверих, че точно тази книга е уникална – в нея бе вградена душа.

В епохата, превърнала и книгите в еднотипни конфекциялни стоки, да се открие книга с вградена душа – наситила я с белезите на лицето, което ги е оставило и които говорят за неговата личност, е истинско чудо. А в тази книга беше вградена душата на Нора.

*******

„Човекът на познанието трябва да обича своите врагове и да умее да мрази приятелите си.”

Фридрих Ницше

По начало, да се подарява книга е класика, стил и традиция, присъщи единствено и само за истинските ценители на Словото, а написаното посвещение красноречиво разкриваше, че една жена е направила точно такъв подарък на някакъв мъж, който според нея го е заслужавал. От „по-дълбокото” вникване в скрития смисъл на думите би могло да се предположи, че може би и двамата са имали съответното високо образование за да ценят книгата; както и са били на възраст, в която една жена и един мъж все още си правят подаръци и то такива, които са наситени със стойност. А понеже афоризмите са твърде специфична форма словесно творчество, не само позволяващо, но и изискващо и препрочитане, и преосмисляне, би могло да се предположи, че с този подарък Тя е искала непрекъснато да му напомня за себе си. От своя страна самото ницшеанство е уникална личностна нагласа и светоглед, присъщи на малцина – ето защо този подарък разкрива и нейния фин психологичен усет по отношение на някакви реални или илюзорни качества на човека, за когото е бил предназначен подаръкът.

*******

„За паметния ден, в който казват, че свършва детството.”

Нора

Обикновено, освен от посвещението, вградената душа в една книга се чувства и от такива видими или невидими следи като написани бележки, записки, драсканици, подгъвания на страници, подчертавания на думи и редове... По страниците на тази книга освен посвещението нямаше такива следи – имаше обаче оставен лист от бележник със записани афоризми от самата книга, от което би могъл да бъде направен изводът, че оставилата го е била носителка на достатъчно висока епистоларна култура, за да не „преправя” текстовото съдържание върху самата книга, но пък е искала да остави своето допълващо смисъла послание, което да достигне до читателя – а ключовите думи в него „познание, илюзия, истина”, са твърде красноречива отправна точка за размисъл...

*******   

„В истинския мъж е скрито дете: то иска да играе.”

Фридрих Ницше

При всички случаи, когато един истински мъж и ницшеанец е намерил жена като Нора, която е разгадала тайните на неговата душа до там, че да му направи такъв подарък, трябва да е имал някаква много основателна причина за да се раздели с подарената книга – независимо дали я е дал за преработване в пункта за събиране на хартия за вторични суровини, от където да е попаднала на пазара на антикварни книги, или пък да я е предложил директно в сайта за антикварна литература, или пък – дори да я е върнал на подарилата я, която да е пожелала просто да си върне заплатената сума.

******* 
          А аз реших просто да запазя книгата.