Антихрист(и)

 

„Вече не извеждаме човека от „духа”, от „бога”, отново го поставихме сред животните.”

Фридрих Ницше, из „Антихрист”

 

Книгата „Антихрист” на Фридрих Ницше е едно от неговите култови произведения. Издаването й през 1888 г. оказва значително влияние не само върху хода на неговия живот, но и върху определени общоевропейски културни явления и процеси през следващия ХХ век. Съдържанието представлява критически анализ на някои от най-присъщите догми на протестантския вариант на християнството. Според Ницше, християнството е наложило противоестествен култ към слабостта, първоначално присъщ на нисшите съсловия, който обаче е поразил волята за сила и власт на дори и най-възвисените; в него е налице огромно разминаване между теория и практика; както и изкривяване на здравите човешки представи и инстинкти за морал, йерархия, ред, любов, вяра, достойнство... Като противовес, авторът застъпва становището, че будизмът в значителна степен е съхранил движещата човешката история етика на силата

Идеите на Ницше се радват на голям интерес и сред българския интелектуален елит в първите десетилетия на ХХ век. Преводи на негови произведения са правени от М. Белчева и Н. Райнов, а ницшеанството осезаемо присъства в определени творчески образци на Г. Милев и П. Славейков. След налагането на комунистическата диктатура през 1944 г. обаче Ницше попада сред забранените автори, което превръща издаването на едноименната книга „Антихрист” на Емилиян Станев през 1970 г. в твърде своеобразен парадокс. И макар, че няма сведения за това дали Е. Станев е познавал съдържанието на книгата на Ницше, фактът че и тази книга е изява на своеобразен бунт срещу християнството, е твърде показателен – проблемът обаче е в това, че в онази епоха комунистическият атеизъм е господстващата идеология в българското общество, което дори и само по себе си предопределя съдбата на самата книга и на нейния автор – „Антихрист” на Е. Станев е преиздавана многократно, при това в тиражи от по над 100 000 броя.

Действието на книгата се развива в една от най-смутните епохи в българската история – в навечерието на падането под турско иго, по времето на управлението на цар Иван Александър. Сюжетът разкрива противоречивата житейска съдба на син на царски зограф – влюбил се в царска дъщеря и понасящ цял живот страданието от фаталната несподелена обич; докоснал се чрез исихазма до естеството на Бога, което обаче отрича, отдавайки се на бликащите от плътта низки страсти, удовлетворявани в богомилските общности; имал възможността да придаде на битието си светостта на християнски отшелник, но предпочел тегобите на живота на обикновен човек. Емилиян Станев е пресъздал житейските перипетии на своя герой във вид на разтърсваща изповед, наситена с размисли за смисъла на човешкия живот, за естеството на Бога и дявола, за пътя към спасението и изкуплението. Диалозите с представителите на присъщите за епохата съсловия показват основните идейни възгледи на исихазма и стоящата зад него българска православна църква; на богомилската ерес, поразила като бич божий единния православен български народ; на представителите на обикновения, изоставен от цар и боляри български народ в едно безмилостно и жестоко време.

Безспорно „Антихрист” на Емилиян Станев е един от най-хубавите български философски романи, който заслужава да бъде прочетен!

Религията е най- добре организираното мошеничество в човешката история, а църквата е акционерно дружество за експлоатация на човешката глупост.

"Нито Ману, нито Платон, нито Конфуций, нито юдейските и християнските учители са се съмнявали в своето право да лъжат." Из "Залезът на боговете" :)