Разказ в... силуети

(От фейсбук спомен от далечната 2019 година.)

Етимолотия: Силует м. /от фр. соб./ книж. 1. Едноцветно, плоско, контурно изображение на човек, предмет и пр. върху по-тъмен или по-светъл фон. 2. Прен. Неясно външно очертание на нещо в тъмнина, мъгла. В мъглата се мяркаха някакви силуети. (Български тълковен речник, изд. "Наука и изкуство", София 1976 г., стр. 875)

Известно е, че истинският писател пише своята истинска книга цял живот и затова колкото и книги да напише, в тях не би могло да бъде прочетено нищо по-различно от онова, което е преживял и осъзнал, а що се отнася до начина, по който го е пресъздал, това е въпрос на талант и владеене на изкуството на изящната игра с литературния език. И понеже Христо Христов беше споделил намерението си да напише и издаде трета книга от неговата поредица "Самоковски силуети", ми беше доста интересно да разбера какво е включил в нея. Ето защо, когато излезе я взех, макар и без автограф – за разлика от другите две – и я прегледах. Безспорно Христов е умел разказвач, който нееднократно е доказвал, че като истински учител по български език и литература владее почти до съвършенство нашия книжовен език, което e видимо и в тази книга – написана увлекателно, интересно, разбираемо, което я прави четивна и надявам се – продаваема дори и в днешното виртуално време на всеобщо оплакване, че никой вече не цени истинската книга. Твърде интересен е самият творчески подход да бъдат представени литературни образи на реално живели самоковци чрез парадоксални случки от техния живот, в които се разкрива онова, което ги прави такива, каквито са – нещото, което понякога крият и от самите себе си, и с което ще останат по-дълго или по-кратко ако не другаде, то поне в спомените на своите съграждани.

А да се пише за реални хора в град, кьдето всички се познават – и поименно, и личностно, и родово, се изисква смелост – дори и когато езикът и стилът на автора са подчертано добронамерени, а подбраните случки разкриват единствено и само положителни личностни черти. И понеже първата книга от поредицата "Самоковски силуети" излезе през вече далечната 2008 г., а втората през 2012 г. и в тях се разпознаха много от героите, а други видяха образи на свои близки, роднини, приятели, твърде често се е случвало да бъдат споделяни и с мен мнения - от различни хора, повечето от които обаче говореха с усмивка за героите и учудващо за днешното време на всеобщо хейтърство –  бяха доброжелателни към написаното от автора – даже и когато не бяха съгласни с достоверността на прочетеното. Наистина голяма част от героите на Христов са обрисувани чрез случки от живота – смешни или тъжни, кратки или по-обстойни, скучни или интересни, поетични или прозаични, но в поредицата "Самоковски силуети" има и текстове, посветени на творчески опити на други автори и в други жанрове.

Навярно затова, четейки третата книга от поредицата, се сетих за хубавия, интересен и надавам се – обективен критически анализ на Христо Христов върху една от моите книги, публикуван във втората книга на неговите "Самоковски силуети".

_{Галерия:}