Насърчават ли социалните мрежи нарцисизма? 

Те отделят значителна енергия, време, пари за всяка своя снимка, за всеки свой клип, които публикуват във виртуалността. Ползват услугите на скъпоплатени професионални фотографи и видеооператори за да превърнат своите снимки и клипове в истински произведения на изкуството. Нещо повече. Когато имат възможност не жалят средства (и болка) за медицински интервенции, обожават всевъзможните козметични процедури – а понякога дори се подлагат на изтощителни диети и шампионски тренировки. Купуват и разучават скъпи и сложни компютърни програми със същата цел – да бъдат ярки представители на новата естетическа виртуална мода. Често дават цели състояния за популяризиране на своите публикации във виртуалността. И понеже са прекалено ангажирани да публикуват своите шедьоври и да получават за тях харесвания и одобрение, почти не поглеждат публикациите на другите, които не само твърде рядко подлагат на харесване, но и винаги са обект на злобни критики и просташки присмех.  

В епохата на доминация на визията това са новите модни звезди на социалните мрежи и виртуалността – техните регистрации се радват на стотици хиляди, милиони последователи, постингите им – на безброй преглеждания и харесвания, а самите те са типичното отражение на нарцистичната личност във виртуалността и при това – налаган модел на съзнателно или подсъзнателно подражание. 

Разбира се, от “чисто” психологична гледна точка всяко психосоциално явление или процес биха могли да бъдат проследени в своите хипо-, хипер- и средни норми, като дори и крайно ниските (хипо-) или крайно високите (хипер-) изяви са носители на задължително подлежаща на лечение болест, но натрапчивата методичност на открояващите се проекции на нарцисизма във виртуалността няма как да не предразполага към задаването на въпроси и търсенето на отговори. 

И така, кои са основните белези на проекциите на нарцисизма в социалните мрежи и във виртуалността? 

- Отделяне на много повече време и внимание за съзерцание на своите  публикации в собствената регистрация, отколкото за тези на другите;  

- Жадно броене на всеки получен лайк и същевременно отказ от лайкване на чужди публикации; 

- Неистово желание за получаване на максимално възможното количество коментари с позитивни отзиви и същевременно – пълно пренебрежение на необходимостта от отговор във вид на благодарност; 

- Болезнена чувствителност към всяко неодобрение и особено – към критично отношение, свързана с лесен отказ от приятелство и блокирания; 

- Публикуване на снимки от младостта; 

- Публикуване на “разкрасени” снимки; 

- Публикуване на “разкрасени” клипове; 

- Заплащане за безсмислено рекламиране на собствени снимки и клипове; 

- Заливане на виртуалността със собствени селфита, снимки, клипове; 

- Бълване на всякакви публикации с цел – популярност; 

- Закупуване на все по-скъпи и по-скъпи телефони, фотоапарати, камери, снимачна техника с цел – публикуване на съвършен собствен образ; 

- Бързо премахване на всяка нехаресвана публикация; 

- Грижлив подбор на облекло, аксесоари, прическа, грим, декори преди всяка снимка; 

- Позиране за всяка снимка, за всеки клип; 

- Непрекъснато съсредоточаване на мисълта върху всяка преценявана като подходяща обстановка или ситуация за създаване на “идеалната” снимка или клип; 

- Силно подценяване на действително важното за сметка на онова, което удовлетворява желания виртуален аз-образ; 

- Нелогична “прилепчивост” към лица, преценявани като “подходящи” за създаване на желания виртуален имидж; 

- Пълно пренебрежение към “неподходящите” – грозните, бедните, тъпите, селяните, скучните, неграмотните, смотаняците, мърльовците, нещастниците, скапаняците, идиотите; 

- Охотно публикуване на снимки и клипове от участие в реални или въображаеми престижни или измислени от болно въображение конкурси за красота, модни ревюта, фотосесии за луксозни модни списания; 

- Непрекъснати демонстрации на култ към лукса – бижута, тоалети, автомобили, яхти, жилища, мебели, курорти; 

- Готовност за предлагане и търговия с най-ценното и важно притежавано нещо – тялото, с оглед постигане на желаната житейска цел – лична и всеобща възхита от създавания аз-образ; 

- Чувство на своеобразен мисловноповеденчески глад, абстиненция, неудовлетвореност, вътрешна празнота, повишена раздразнителност, когато не е налице възможност за публикуване и гледане на собствените снимки и клипове във виртуалността; 

- Неистов страх от погрозняваното, от старостта и от смъртта… 

Ако приемем, че точно тези белези са типичните симптоми на психоповеденческа патология, която в тази си битийност би трябвало да подлежи на терапия, то тогава просто няма как да не бъде потърсен отговор на въпроса: “Какво трябва да направи човек, ако е носител на един или повече от тях?” 

Безспорно всеки носител на съответната диплома би отговорил: “Да се обърне към психолог, психотерапевт, психоаналитик, психиатър!” 

Ако обаче това което прави му харесва и му носи жадуваното лично удовлетворение, а и то не пречи на никого (или поне никой не се е оплакал, че му пречи), не би трябвало да прави нищо различно от това, което прави – а именно – красота. Още повече, отдавна е казано, че точно “красотата ще спаси света”, а дори и да не спаси света, всеки повече или по-малко квалифициран психолог, психотерапевт, психоаналитик, психиатър, знае добре, че сътворяването на красота – арттерапията, има мощен оздравителен ефект и за преживяната най-тежка психотравма, независимо от естеството на крайния продукт на свободните асоциации… 

******* 

Извадки от някои от най-престижните специализирани книги по психология: 

Из “Енциклопедия ПСИХОЛОГИЯ”, издателство “Наука и изкуство”, София, 1998 г. 

НАРЦИСТИЧНА ЛИЧНОСТ 

(NARCISSISTIC PERSONALITY) 

Диагностичният и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-III) описва тази личност като притежаваща грандиозно чувство за собственото си значение. Заслужават да се отбележат ексхибиционизъм на човека и желанието му да печели вниманието и възхищението на другите. За нарцистичните личности е характерно и чувството за призваност. Дефицитите на постиженията и социалната безотговорност се оправдават чрез перчеща се арогантност, експанзивии фантазии, повърхностни рационализации и открити уклончивости. Отчетливи срязвания на самооценката могат да причинят сериозни нарушения в по-характерната невъзмутима поза. Незавсимо от нехайното впечатление на безразличие и невъзмутимост човекът често е абсолютно ангажиран с отношението на другите към него. Когато е изправен пред критика или неуспех, се наблюдава или нагласа на хладно презрение, или чувства на интензивна ярост, унижение или празнота. 

Хейвлок Елис пръв отдава психологическо значение на термина „нарцисизъм". Основният принос на Зигмунд Фройд е насочен изключително към развитието на патологияга. Според него в случаите на „перверзия" или хомосексуалност либидното развитие страда от разстройства, които карат човека да избягва майката като основен обект на любовта и да я замести със себе си. 

По-съвременните аналитични концепции включват тези на Ото Кернберг и Хайнц Кохут. Кериберг характеризира нарцистичните личности като притежаващи „необичайна степен на насоченост към себе си във взаимодействията си", както и силна потребност да им се възхищават, кух емоционален живот и експлоататорски и понякога паразитни взаимоотношения с другите. Концепцията на Кохут подчертава характеристики като хипохондрии, депресия и чувства на празнота и умрялост. 

Във формулировка от позициите на социалното учене, която избягва психоаналитичните понятия, Тиодър Милън представя следните критерии за преглед пред комитета, разработващ DSM-IlI. Те служат като основа на диагностичното описание в Наръчника и предложените там критерии за нарцистичната личност. 

1. „Надут" Аз-образ. 

1. Междуличностно експлоатиране. 

1. Когнитивна експанзивност. 

1. Безгрижен темперамент. 

1. Дефицитно социално съзнание. 

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА 

Kernberg, O.F., 1975. 

Millon, T., 1981. 

Reich, W., 1933 

ДИАГНОСТИЧЕН И СТАТИСТИЧЕСКИ НАРЪЧНИК НА ПСИХИЧНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА 

(DSM-III) 

******* 

Из “Речник по психология” - ДИ “Наука и изкуство”, София, 1989 г. 

Нарцисизъм – по образа на Нарцис от гръцката митология: първоначално това понятие е означавало повишено внимание кьм собственото тяло, „влюбеност" в него; все по-често се използува за обозначаване на лица, koumo omgaвam прекалено голямо значение на външния си вид и koumo са влюбени в себе си. 

Съгласно спекулативните схващания на Фройд (психоанализа) „нарцисизъм“ означава полово влечение към собственото Аз (самолюбов) вместо избор на друг любовен обект. Вторичният нарцисизъм, т. е. връщане на либидото от предмети и лица в заобикалящата среда към собственото Аз, се срещал при шизофрения и хистерия. 

Тези схващания са научно несъстоятелни.