Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04 20:47 - Епистоларни образи и авторско отношение
Автор: georgihadjiyski Категория: Хоби   
Прочетен: 458 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 29.04 18:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Отношението на Христо Ярловски към неговите епистоларни образи

 


 

Въведение

Има едно есе на Фридрих Ницше, озаглавено „Давид Щраус – изповядващият се писател”, включено в неговия сборник „Несвоевременни размишления”, в което все още неизвестният бъдещ гений на германската литература и философска мисъл подлага творчеството на Щраус на такава безпощадна и унищожителна критика, че вече утвърденият писател Щраус възкликва, че изобщо не е очаквал някой, който не го познава лично, да може да го мрази толкава силно. Понастоящем дори и сред четящите хора онези, които са чували за Фридрих Ницше са несравнимо повече от тези, които са чували за Давид Щраус и точно затова би могло да бъде направено обобщението, че в крайна сметка дори и негативната реклама си е „чиста” реклама, ако не беше отношението – отношението на един автор към друг автор, които макар и да са живеели по едно и също време, дори и не са се познавали лично.

Е, аз обаче познавам Христо Ярловски лично – при това от времето, когато все още ми говореше и навярно затова доста се чудих „трябва ли?”, преди да напиша този текст. В крайна сметка обаче, ако приемем, че един от смислите на четенето е читателят да изрази своето отношение към прочетеното, то тогава фактът, че не само съм купувал някои от книгите на Христо Ярловски, но дори съм си дал труда и да ги прочета, напълно легитимира моето право да изразя мнението си по отношение на прочетеното. А то безспорно е крайно отрицателно – и  не толкова защото познавам автора лично.

*******

Обикновено писателската дарба – бидейки форма на уникалния човешки стремеж към безсмъртие, която по своята иманентна същност би могла да бъде определена като проява на неистово желание за представяне, споделяне с другите и съхранение във времето и пространството посредством писаното Слово на онова толкова важно и значимо нещо, което си заслужава жертването на отреденото битие на собствената плът тук и сега, се проявява при определени човешки същества още в най-ранна детска възраст. А подвластните на нея обичат много и да четат, и да пишат – както хубави разработки в часовете по литература, така и стихове, разкази, преразкази, съчинения, лични дневници, а в днешното високотехнологично време – и интересни постинги, пръснати из виртуалността, и да прекарват времето си в библиотеки, и да купуват и колекционират книги – с други думи – подобно на всяко нещо, заложено от Твореца в човешката природа, и писателската дарба се проявява относително рано и се развива през живота, а самият бъдещ писател би могъл да бъде разпознат лесно. Няма сведения обаче Христо Ярловски да е проявявал подобни личностни качества – поне чак до времето на пенсионирането си – когато, след като изкара няколко години в общинската администрация дори и след навършване на нормативно регламентираната възраст за пенсиониране, започна да залива чрез издателството на закрития вече вестник „Приятел” нашата динамично оредяваща самоковска читателска аудитория с непрекъснато бълваните свои книги. И всъщност самият факт, че в тези книги няма надлежно цитирани във вид на библиография автори и произведения, въз основа на които да бъде изведено предположението, че е възможно техният прочит да е оказал известно по-малко или по-голямо влияние върху епистоларната дейност, говори сам по себе си…

Разбира се, би могло да се предположи, че подобно на много други личности, живели в „интересни времена” и имали удоволствието да общуват с „творящи историята интересни люде” и този автор е решил да представи своите спомени във вид на мемоари, ако книгите му не бяха толкова чужди на този литературен жанр – и като съдържание, и като героика, и като сюжети, и като смисъл, и като изказ, и като стил. Прочие, необходимо е голямо въображение за да може който и да е текст на Христо Ярловски да бъде класифициран към някой от съществуващите литературни жанрове. Но не това е най-важното в неговите книги, поне според мен – непретенциозния читател. Онова, което ме впечатли най-много, когато ги прочетох (или поне някои от тях), беше отношението на автора към неговите епистоларни образи.

*******

Герои. Подбор. Отношение

По времето на отдавна изпратения на бунището на историята социализъм, имаше две основни социални групи, чиито представители трудно се вместваха в монолитната структура от „трудещи се маси” – борците против фашизма и капитализма и техните многобройни наследници и „издънките лумпенпролетарии” – онези, които уж бяха представители на най-прогресивната класа в историята – работниците, но … не съвсем. И ако първите бяха превърнати в обект на всеобщо и всеобхватно възхищение, преклонение, възхваляване, обожествяване, а вторите – постоянен обект не само на устни критики, забележки, порицания на другарски срещи и събрания на трудови и партийни колективи, но и на различни по вид наказания – от перманентни уволнения, до изпращане за превъзпитание в специалните „трудови лагери” и затвори, в крайна сметка устният фолклор, разпространяван из кръчми, кафенета, сбирки, купони, разпивки…, твърде ловко успяваше да ги изравни чрез хумора – битието на първите претърпяваше метаморфоза в изпълнени с присмех и сарказъм вицове, а на вторите – в масови подигравки.

Героите на Христо Ярловски са подбрани главно от средите на наречените от него „чешити” – хората, които било поради особеностите на своята социализация, било поради психичния си статус, или просто поради любовта си към алкохола…, се открояваха от общата маса и бяха обект на раздумки и коментари от околните. И ако в световната и в нашата литература има немалко превърнати в шедьоври образи на герои с подобни личностни качества посредством изящната игра със Словото на велики творци – като се почне от Квазимодо на Виктор Юго и се стигне до Люцкан на Йордан Йовков, то Ярловски просто се задоволява да преразкаже по своя си начин и да представи на хартия одумките на знайни и незнайни подигравачи от кръчми, кафенета и сбирки, като запазва дори и специфичното отношение към хората, за които пише. А както твърди един доказан естет – скулпторът Бойко Джакерски, „не всичко, което стърчи е скулптора, така като и не всичко което е върху хартията е литература.”

Наред с тези специфични антигерои на социализма, Христо Ярловски е публикувал текстове и за самоковските хайдути, които чрез издателството на вестник „Приятел” са отпечатани и като самостоятелна книга, а и в периодично излизащи броеве на самия вестник.

Кои обаче са тези самоковски хайдути, които са намерили място в неговите текстове?

Известно е, че по време на турското робство в Самоков живее относително заможно, грамотно и дейно българско население, част от което активно участва в общобългарските борби за национално освобождение. Още през 1737 година Самоковският митрополит Свети Симеон Самоковски и Софийски организира широкомащабно въстание срещу властта на турския султан. През 1762 година роденият в Самоковската епархия монах Свети Паисий Хилендарски завършва своята „История славянобългарска” и с нея полага началото на Българското възраждане. Самоковци участват в Първата българска легия на Георги Раковски (1862 г.) и във Втората българска легия (1867 г.), в Априлското въстание и в четата на Христо Ботев (1876 г.), както и в Руско – турската освободителна война (1877 – 1878 г.) С други думи – в редица целенасочени въоръжени действия за нашето национално освобождение, при това – осъзнавайки добре какво правят. Но може би защото не е с историческо образование, а е машинен инженер, при това – приет в машинния институт чрез системата на „рабфак” – работнически факултет, Христо Ярловски не само, че не прави разлика между различните форми на въоръжени действия срещу турските поробители от епохата на сублимния за българите ХІХ век, а и смесва в образите на самоковските хайдути и сравнително добре познатия за самоковци Чакър войвода от книгата на генерал Тодор Кантарджиев и разказа на Николай Хайтов, и непознатия хайдутин Георги Хаджиянчов, и бегло споменатия в хрониката на самоковското еврейско семейство Арие никому неизвестен безименен хайдутин, извършил обир на турската поща и заловен, затворен, осъден и екзекутиран чрез обезглавяване в центъра на Самоков пред смаяните и любопитни погледи на присъстващото пъстро етническо множество от зрители.  

Пояснение:  Нaydut – унгарски през турски – разбойник, слуга, разсилен, лакей, крадец, хайдутин. (Речник на чуждите думи в българския език)

*******

Език. Стил. Изказ

В своята книга “Милувките на живота”, Александър Кондоферски е описал една твърде интересна случка от ученическите си години, в която младата и красива учителка по български език и литература Иванка Въртоломеева изпитва простака на класа – Данчо и понеже се оказва, че Данчо е дори и по-глупав от очакваното, учителката иска от него да състави едно, единствено собствено просто изречение само с подлог и сказуемо. Данчо въздъхва с облекчение, престрашава се и всъщност, макар и напълно абсурдно от “чисто” логическа гледна точка, отговаря правилно на въпроса: “Овчарят оре!” Ако приемем, че е възможно уникалният талант на Данчо да съставя прости изречения да претърпи развитие във времето и в крайна сметка самият той да пожелае да го реализира в писателствуване, то тогава навярно текстовете му биха били твърде сходни с текстовете от книгите на Христо Ярловски.

А иначе няма как читателят на книгите на може би най-популярния съвременен cамоковски писател да не бъде впечатлен и от бедния речник, и от върволиците прости изречения – направо будещи учудване как изобщо е възможно да бъдат свързани във вид на каквато и да е епистоларна конструкция, и от елементарния повествувателен стил – дори и  когато той – Читателят, не е специалист в сферата на езикознанието. Ето защо усещането, което остава в неговото съзнание след съприкосновението с книгите на Христо Ярловски има блудкавия вкус на евтината постна супа в заводски стол, а прочетените думи в скучните прости изречения са толкова сухи, че направо парят мозъка, подобно на радиоактивните частици след Чернобилската авария… И ако има дори и нищожно малка естетична култура, единствения въпрос, който би си задал след прочита би бил: “Защо си изгубих времето с това?”

*******

Сюжети

Макар, че повечето от книгите на Христо Ярловски са с твърде синкретично съдържание, обикновено включващо преразкази на всичко, което знае по дадени теми, сюжетите които използва за да представи случващото се със своите герои са изключително елементарни. Обикновено акцентът в повествователната структура бива поставян върху онова, което буди присмех и то дори без да изисква повече или по-малко сложна мисловна дейност от читателя, а само елементарно нагледно-образно възприемане, като наред с особеностите на използвания изказ, точно този техен белег ги прави почти идентични с подигравчийските изцепки по кръчми и кафенета и ги поставя доста далеч от истинската литература.

И ако е ясно, че само истинският творец може да прави литература от живота на обикновения човек и Словото, то въпросът е трябва ли да се предоставя възможност на всички желаещи?

*******

Епилог

Бих искал да завърша този текст с един добре познат писателски виц от времето на Съветския съюз.

Чукча решава да стане писател и отнася ръкописа в издателството. Казва: “Чукча иска стане писател.” Оставя го и си тръгва. Връща се след известно време и пита: “Къде книга?” Притеснено, редакторът започва да му обяснява: “Вашата книга не беше одобрена. Езикът Ви е твърде беден. Сюжетът – накъсан. Допускате елементарни правописни грешки в изложението. Препоръчваме Ви да четете класиците - Толстой, Достоевски, Тургенев…” Чукча поглежда учудено редактора и казва: “Чукча иска стане писател, а не читател!”

Неотдавна издателство “Приятел” публикува сборник с текстове на автори, свързани със Самоков, озаглавен “Литературна дъга.” Въпросът е дали при друго състояние на литературата и издателската дейност в Самоков, Христо Ярловски щеше да бъде може би най-популярният измежду включените в сборника писатели?

 

 

 




Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1767116
Постинги: 323
Коментари: 480
Гласове: 2928
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31