Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2018 13:15 - Параклисът „Свети Дух” край Драгушиново
Автор: georgihadjiyski Категория: Хоби   
Прочетен: 1983 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 11.08.2018 10:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Параклисът „Свети Дух” край Драгушиново


image



Географско положение

Параклисът „Свети Дух” се намира на планински връх , носещ топонма „Дабето”, на около два километра северно от с. Драгушиново и на около един километър на изток от шосето с. Драгушиново – с. Злокучене. Върхът е с надморска височина от 1007 м. и се намира в западната част на планинския масив, именуван „Главнио рид”, който от своя страна заема най-западната част на Ихтиманска Средна гора. Около върха е разположена обширна платовидна заравненост, ограничена на запад от долината на р. Искър, на север от „Бойов дол”, на изток от дола „Лозница” и от юг от долината на р. Матица край с. Драгушиново.

От върха има широк панорамен изглед към цялата Самоковска котловина, към Рила, към Витоша и към част от Ихтиманска Средна гора. В миналото от тук е минавал т. нар. „Стар друм”, свързващ г. Филибе (Пловдив) с г. Пауталия (Кюстендил), като според местните предания се е кръстосвал тук, в местността „Кръсто”, с пътя към г. Средец.

 

image 



Особености на ландшафта и архитектурата

Самият параклис „Свети Дух” се намира в западната част на добре открояващото се заравнено елипсовидно било на върха, издигащо се от юг, изток и север на около един метър над околния терен и стръмно спускащо се на запад, маркирано по периферията си от гранитни мгалити с височина между 1,80 м на запад, до входа на параклиса, 1,60 м в източната част и около 0,5 м от юг и север. Елипсата на върха е неправилна, чиято дълга страна в посока изток – запад е 33 метра, а най-голямата широчина от север на юг е 13 метра. Цялото пространство, ограничено от мегалитите около параклиса е заравнено и под плиткия земен слой се открояват и се виждат каменни плочи с различна форма и големина. Разположението на огромните мегалитни блокове в западната част на върха, които нямат структурна геоложка връзка с основните стоящи под тях скали, катурнатите каменни отломки по стръмния западен склон под върха, както и видимо личащото издигане на елипсовидната площадка над околния терен, маркирано от всякъде от мегалити, дори и сами по себе си предразполагат към задаване на евентуални въпроси за някаква реална или въображаема антропогенна намеса…



image



Параклисът е класическа еднокорабна базилика с размери – дължина 4,70 м, широчина 3,60 м, височина 2,10 м и дебелина на каменните стени от 0,6 м. Върху източната фасада има два кръгли малки прозореца, прозорец има и на южната стена. Входната врата от западната страна е ниска и за да стигне човек до нея, трябва да се промуши през процепите на почти закриващите я скали. До скалите от северната страна, както и близо до основите на сградата личи старинният градеж чрез така наречената „суха зидария” –  дялани камъни с различна големина, разположени един до друг и един над друг, без ползването на хоросан или друг свързващ материал, в процепите на които за по-голяма устойчивост и плътност са поставяни т. нар. „чивии” – малки парчета от дяланите камъни с форма, позволяваща запълването на фугите между основните камъни. За съжаление неумелата реставрация на параклиса е унищожила не само уникалните, автентични стени и покривната конструкция, но и неговата абсида, на мястото на която се откроява грозно ново строително петно, иззидано от подръчни материали – парчета от тухли, керемиди, камъни, вар, бетон.



image

 


Исторически сведения и народни предания, свързани с местността около параклиса „Свети Дух”

През 70-те години на ХХ век, при селскостопански дейности в местността „Белата чешма”, в близост до параклиса „Свети Дух”, са намерени монети от римските императори Септимий Севар (193 г. - 211 г.); Марк Аврелий Антонин - Каракала (211 г. - 217 г.) и Александър Севар – Елагабал  (222 г. - 235 г.), които са предадени в историческия музей на г. Самоков, но за съжаление не е проявен никакъв по-голям научен интерес нито от музейните работници, нито от страна на експертите по нумизматика.

Според старинни предания, до местността, където се намира параклисът, е достигала водата от корубата – огромно съоръжение с дължина над 15 километра, изградено незнайно кога и от кого преди падането на България под турско робство, за пренос на вода от р. Мусаленска Бистрица до землището на с. Драгушиново за нуждите на добива на желязо.

В други легенди се разказва, че в местността около параклиса преди турското робство имало голямо селище – най-голямото в региона с около четири хиляди обитатели, което турските нашественици унищожили. Бил пощаден единствено чифликът на деспот Драгушин в ниското до Искъра и живеещите в него ябанджии, (пришълци) от Виенско, които се занимавали с железодобив.

Има и предание за пътека от бели каменни плочи, които блещукали нощем и показвали пътя от параклиса „Свети Дух” до малката Бельова черква, която била затрупана с буси, (парчета от пръст и трева), за да не бъде унищожена от турците.

Малко под параклиса „Свети Дух” – в местността „Бойов дол”, според народните предания някога имало толкова жестока и голяма битка, че в пролятата кръв се удавило едногодишно теле, а там и досега има кладенец с лековита вода, който се посещава от много хора от близо и далече.

За съжаление липсата на какъвто и да е повече или по-малко научен интерес от страна на историци, археолози, а дори и местни музейни работници и краеведи, е свързана и с невъзможност за доказване на достоверността на народните предания и легенди, както и евентуалното историческо идентифициране и хронифициране на естеството на потенциалния археологичен обект около параклиса.


image 



Православният християнски празник „Свети Дух”

Нашата православна християнска вяра ни учи, че Свети Дух е едно от Лицата на Светата Троица - в едно с Бог Отец и Бог Син Иисус Христос. В цялата история Свети Дух е дарявал живот и благодатни дарове на човеците.
Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Галатяни 5:22-23).
*******
По време на Средновековието Свети Дух е бил символ на Българската православна църква, така както Бог Отец е символизирал Римокатолическата църква, а Бог Син - Константинополската патриаршия.
*******
Празникът на Свети Дух е на първия ден след Петдесятница - петдесетия ден от Възкресението на Иисус Христос, като за 2018 г. беше на 28 май, понеделник.
*******
През Средновековието се е приемало, че Свети Дух е покровител на рударите и затова той е бил честван много тържествено в Драгушиново, където се е произвеждало най-качественото желязо в България и на Балканите. Големият празник останал и в годините на турското робство, когато около запазения и до днес параклис "Свети Дух" се събирали хора от самоковско, ихтиманско, софийско, за да го почетат.


image 




Възобновяването на честването на православния християнски празник „Свети Дух” край параклиса до Драгушиново

image



През 2018 г. по инициатива на кметство с. Драгушиново, Читалище Драгушиново и черковното настоятелство на православния християнски храм „Свети Теодор Тирон” с. Драгушиново, бе възобновено честването на православния християнски празник „Свети Дух” край параклиса до Драгушиново. В 11 часа на 27 май, в присъствието на много хора, събрали се от близо и далеч, на млади и стари, на деца и възрастни, Отец Петър Стоименов отслужи тържествен молебен и водосвет, както и изнесе проповед за естеството на този голям православен християнски празник. Идеята е честването на православния християнски празник „Свети Дух” край параклиса да стане ежегодно, като тържествата да продължават и в читалището на с. Драгушиново.



image

 
 

Необходимост от канонична реставрация на параклиса „Свети Дух”

В началото на ХХІ век е направен стихиен опит за реставрация на параклиса, вследствие на което напълно е унищожена абсидата и покривната конструкция, а оригиналната суха зидария е запазена само частично от северната страна и до основите на сградата. С оглед възвръщането на параклиса към каноните на църковната архитектура е необходимо възстановяване на абсидата и по възможност – стените със суха зидария и покривната конструкция от дърво и керемиди.  Би било добре да бъде възстановен и иконостасът в параклиса, както и стенописите.


 
image




Литература:

1.Хаджийски, Г. – „Драгушиново или за шепота на преданията”, С. 2013 г.

2. Иванов, Крум – „Летопис на село Драгушиново”



image





Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2303910
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031