Априлското въстание и Драгушиново

Символът на българското Освобождение

Към 1876 година българите са не повече от милион и половина в над четиридесет милионния Османски халифат - една от световните велики сили по онова време, простираща се на три континента и разполагаща с най-модерно въоръжена и обучена армия с численост, почти равна на броя на всички българи - от бебета, до старци.

И въпреки това, сякаш упорито отказвайки да осъзнаят, че и Сърбия и Гърция са макар и частично освободени не от саможертвите на въстаници, а от победоносни войни на християнски коалиции с ударна сила - Русия срещу турското мюсюлманско царство, на 20 април 1876 година апостолите на Българския революционен централен комитет обявяват въстание, разчитайки на себе си и най-вече на несломимия дух за свобода на възрожденските българи, живеещи сред десетки други народи на Балканите, (и на артилерия от черешови топчета, призвани да се противопоставят на новоизобретените и въведени на въоръжение и в османската  армия далекобойни стоманени оръдия на Круп.)

И В КРАЙНА СМЕТКА БЪЛГАРИЯ СЕ ОСВОБОЖДАВА ОТ ПЕТВЕКОВНОТО ТУРСКО РОБСТВО!

*******

На снимката - черешови топчета в историческия музей на Панагюрище.

Личен архив.

*******

Априлското въстание и Самоков

За самото Априлско въстание е писано (и говорено) немалко. Пределно ясно се знае, че пропадат както опитите на Васил Левски да създаде революционна организация в Самоков – един от най-големите и богати мултиетнически градове в Европейска Турция, така и усилията на Георги Бенковски да въвлече известна по-малка или по-голяма част от живеещите в града българи във въстанието. И въпреки всичко, макар и останала абсолютно непозната за националните мастити историци и налагащите мнение повече или по-малко образовани и квалифицирани местни самоковски краеведи, има една твърде любопитна случка за участие на жителите на най-близкото до Самоков село Драгушиново във въстанието, в която има и кърваво сражение, и истински героизъм, и победа. Тя е описана, при това твърде увлекателно и поетично в “Летопис на село Драгошиново” от дългогодишния учител по история в училището на близкото до Драгушиново село Злокучене и в Самоковската гимназия, историка Крум Иванов.

*******

Крум Иванов за участието на жителите на село Драгушиново в Априлското въстание

Ето какво пише той:

“КРАЛИЦА” се казва изворът, който се намира в дола под една скала с бука над нея, там, където се пресичат границите на трите села: Ново село, Шипочан и Драгошиново, а местността с кръста до него се казва “БОГДАНИЦА”.

Името на извора “КРАЛИЦА” е даден от хората наоколо, който утолявали жаждата си от него. Наречен е така по името, дадено на една красива, умна и работна мома от село Драгошиново поради красотата й, която миела на извора румено лице и наливала вода за утоляване на жаждата на работните хора наоколо – свои и чужди.

Изворът добил това име по време на една случка, по-точно кървава драма, разиграла се около него. Това станало в края на Априлското въстание през 1876 година, в деня на “Свети дух” – “Петдесятница”. На това място хората от трите села наоколо правели събор с курбан. По време на яденето от към върха ”ЕЛЕДЖИК”, Ихтиманско, дошли четници от “Хвърковатата чета” на Бенковски, пръснати след разгрома на въстанието. Изморени и изгладнели, те получили топъл прием от хората на събора. След тяхното оттегляне, долетяла потерия, която преследвала въстаниците. Наежени, свирепите турци скърцали със зъби и се заканвали на хората от събора, загдето дали храна на бунтовниците. Всички навели робски глави. Читаците съгледали хубавата Богдана, засукали мустаци и извикали: “Машаллах, гюзел къс!” – “Хвала на Аллах, хубаво момиче!” Богдана не изгубила присъствие на духа, с гордо вдигната глава и с глас, отекнал в ушите и сърцата на хората им вдъхвала смелост: “Вие българи ли сте, мъже ли сте или жалки роби? Що сте навели глави, та не вдигнете камъни и дървета да смажете главите на тия похотливи поганци?" Думите й огнени и смели, подействали като електрически ток. Окопитили са се всички. Надигнали камъни и дървета. Но един от турците стрелял и ударил Богдана в сърцето, но и той, както и останалите, останал да лежи с пръснат череп до своите каналии.

Радостта от победата се сменила с неописуема мъка. Победата на турците била изкупена със скъпа жертва – смъртта на Богдана – КРАЛИЦАТА. Всички навели глави, от очите капели сълзи, а в сърцата кипял гняв към поробителите. Над трупа на Богдана свел глава млад момък до своята изгора недолюбена. РОБСКО ВРЕМЕ

В спомен за тая сърцата и смела българка и за назидание на младото поколение, да разбере как се мре за свобода и лична чест, как се отстоява честно и неопетнено името на младата българка, хората наоколо нарекли извора, от който черпела вода и освежавала румено лице Богдана “КРАЛИЦА”, а на мястото сложили кръст да напомня на младото поколение за тая смела и сърцата българка, предпочела смъртта, но да запази чисто и неопетнено името на честна българка.

И аз, пишещият тия редове ще кажа както някога спартанският вожд пред “ТЕРМОПИЛИТЕ”, непреклонил глава пред завоевателя Ксеркс: “Пътниче, снеми шапка и сведи чело пред кръста, гроба на Богдана и почети паметта й!”

******

Преди вече доста време, когато събирах сведения за Драгушиново, необходими за написването и издаването на книгата “Драгушиново или за шепота на преданията”, чух вариант на това предание, в който се говореше за ранен бунтовник на близкия връх Еледжик, опитващ се да стигне до Сърбия и преследван от няколко башибозуци. И в него красивата Богдана се изправила между преследвания и преследвачите и била убита, всички башибозуци били избити, а на мястото където паднала бликнал лековит извор, помагащ при всички болести. Каква е била съдбата на самия въстаник не се знае, но при всички случаи събитието разкрива обществени ценности не по-малко значими от въоръжения стремеж към свобода – съчувствие към страдащия, подпомагане на нуждаещия се, християнска солидарност – и разбира се – смелост.

И безспорно общност, която ги притежава е безсмъртна!

*******