Несподелените любови на Фридрих Ницше

 

Феноменът „несподелена любов”

Несподелената любов е едно твърде интересно, макар и негативно психосоциално състояние, което се появява някъде през епохата на Просвещението и то само сред определени обществени прослойки в Европа. В основата му е правото на свободен избор, предоставено на човека според догмите на християнската вяра от самия Бог, което бива пренесено и в човешките взаимоотношения – а когато смисълът на това право на свободен избор на един мъж и на една жена е споделянето (или отхвърлянето) на онова тайнствено и необятно нещо, в което е спотаен изконният стремеж на живота към безсмъртие, именувано от човеците с простичката дума “любов”, то понякога – по-рядко или по-често, може да доведе както до жестоки междуличностни сблъсъци, така и до мъчителни изживявания, в основата на които е разминаването на желанията на жени и мъже. Дори и когато любовта не е насочена към постигане на своята “истинска” цел – да пренесе битието на споделилите я жена и мъж в безкрая на времето, а към изживяването ѝ в мига в самата себе си във вид на споделени телесни усещания и психични емоции, чувства, мисли и състояния. 

Безспорно когато едно човешко същество е почувствало, осмислило и предложило своята любов на друго човешко същество, което в някакъв по-близък или по-далечен период от време я е отхвърлило, е твърде мъчително – колкото и освободено от оковите на егоизма да е то – и може би точно затова – защото същината на любовта е алтруистична. А описанието на преживяванията са невъзможни, както е невъзможно и описанието на самата любов – и въпреки това някои от най-хубавите страници, написани през хилядолетията, са свързани с несподелената любов.

А един от великите творци, който е черпел вдъхновение от несподелената любов, безспорно е гениалният германски философ и писател Фридрих Ницше (15.Х. 1844 г. – 25.VIII. 1900 г.)

 

Несподелените любови на Фридрих Ницше

Макар, че няма точни сведения за такава деликатна област като влюбванията и на Ницше, (както и на всяко друго човешко същество), неговият живот на публична личност, както и съхраненото значително епистоларно творчество, са в състояние да представят известна повече или по-малко точна информация. 

Безспорно Фридрих Ницше е преживял няколко несподелени влюбвания, които не само са повлияли на здравословното му състояние и на цялостния му живот, но и са били обект на множество писания, анализи, литературни упражнения. Тук ще стане дума за някои от тях…

 

Козима фон Бюлоф (Вагнер)

“Фрау Козима Вагнер е най-благородната натура, която може да съществува, и доколкото това засяга мен, аз винаги съм смятал брака ѝ с Вагнер за прелюбодеяние.”

Чернова за “Ecce homo”

По онова време Ницше е на 25 години и е преподавател в Базелския университет. Пламенен почитател на изкуството на Рихард Вагнер, той е чест гост в дома на композитора в Люцерн, във “Вила Трибшен.” 

А Вагнер вече има репутацията на женкар и живее с дъщерята на колегата си Ф. Лист и съпруга на колегата си (и приятел) Ханс фон Бюлов, фаталната жена Козима фон Бюлоф.

Какво е изпитвал младият Ницше към Козима е загадка, но скъсването с Вагнер и неговото семейство довежда до първия психичен срив на великия германски философ.

 

Рихард Вагнер и госпожа Козима, 1872 година

Малвида фон Майсенбург

Малвида фон Майсенбург е аристократка и покровителка на Ницше, която е оказала сериозно влияние в живота му. Не е ясно дали той е изпитвал нещо повече от платонични чувства към нея, но при всички случаи я е харесвал много като олицетворение на жената, към чиято същност се стреми, търсел е компанията ѝ, съветите ѝ и общуването с нея.

 

Госпожица Трампедах

За тази, оказала се несподелена любов на Ницше по загадъчната госпожица Трампедах, може да се съди по съхранени негови писма до нея от април 1876 година. В едно от тях той ѝ предлага брак, а в друго пиеше: “от мекотата на Вашето писмо разбирам, че не съм спечелил.” По онова време Фридрих Ницше е на 32 години и в крайна сметка така и не се жени никога през живота си.

 

Лу Андерс Саломе

„Тя е на 20 години, тя е бърза като орел, силна като лъвица и в същото време много женствено дете. Тя е невероятно зряла и готова за моя начин на мислене. Освен това има невероятно силен характер и знае точно какво иска – без да пита никого за съвет и без да се интересува от общественото мнение.”

Фридрих Ницше

Фридрих Ницше среща Лу Саломе, която е в компанията на неговия приятел Паул Ре, в Рим през 1882 година. Той е на 38 години, а тя на 20. Тази негова любов е мигновена, от “пръв поглед”, и също толкова бързо е предложението за брак, което прави, както и нейният отказ. 

Следва изпадането в поредната тежка психофизиологична криза и написването на “Тъй рече Заратустра.”

Лу Андерс Саломе

Заключение

Дали всички любови на Фридрих Ницше са били несподелени не се знае, но неговите произведения са истинско доказателство за лечебната сила на творчеството.
 

И един приятел се заинтересувал и му поискал нещо от тоя Герой.
Прочел каквото прочел и стигнал до извода:
- Какви щуротии идват на ума на човек, като не му става х.я.
Не го е срам тоя приятел. Пу!