Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2021 14:20 - "Тридесет мита" и няколко коментара
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 5063 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 18.05.2021 14:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Чета тази публикация от уважавания наш историк Александър Стоянов: "Тридесет мита от българската история" (линк:  https://belizarius.wordpress.com/2019/11/04/30myths/ ). 
    
Стоянов е популяризатор на класическа военна история, автор на няколко хубави и достъпни книги, от които лично за мен най-интересна е тази за Тридесетгодишната война. В случая се е захванал с благодатната и важна тема за развенчаване на новите митове в българската история. Факт е, че покойният Божидар Димитров, един куп дилетанти и професионалисти в наше време създават извратена, невярна, бомбастично-фантастична версия на историята на страната ни. Тези митове трябва да се оспорват, оборват и отхвърлят без никаква милост, така че задачата, която Стоянов си е поставил в текста от линка, е значима и полезна.       За съжаление тук част от митовете биват оборвани със също не съвсем точни твърдения. Тук ще си позволя отгоре-отгоре да коментирам точно тези пунктове, по които не мога да се съглася с автора. За точките, по които не съм отбелязал нищо, не споря с нито едно твърденията му      

   1. Прабългарският календар  Вярно е, че прабългарският календар изобщо не е бил "признаван", нито обявяван от ЮНЕСКО нито за най-древен, нито за най-точен в света. Този мит правилно е оборен от Стоянов. Стоянов (поне според мен) обаче не е прав в обратното по крайност твърдение - а именно, че прабългарският календар е само хипотеза. Прабългарският календар е утвърдена теория. Наименованията на години в "Именник на българските владетели" и в приписката на Тудор Доксов дават напълно достатъчно основание да се твърди, че българите имат свой специфичен календар преди покръстването си. Вече дали този календар трябва да бъде съотнасян към китайския дванайсетгодишен цикъл или не - това е дълга и съвсем отделна тема. достатъчно е да знаем, че е съществувал.      

    2. "Погрешната" теза за тюркския произход, "опровергана" от... ДНК-анализи  В няколко от своите коментари по модерните митове в българската история Александър Стоянов твърди, че действително съвсем не новаторската теория за тюркски произход на прабългарите е невярна. Ако Стоянов защитава например иранската хипотеза за такъв произход, такова отношение е разбираемо, но и то трябва да бъде застъпено по по-коректен начин. Както тюркската (или по-точно тюрко-алтайската) теория, така и иранската (или ирано-сарматската) хипотеза на първо място се основават върху езиков материал. Те се градят на почти изцяло лингвистична основа. В защита на иранската хипотеза има приведени и интересни археологически аргументи, например типологичното сходство между гробен инвентар от VII-VIII в. в Северна България, от същия период в така наречената култура "Дриду"(тоест отново прабългари) на териториите на днешна Румъния и сарматски погребения от по-ранен период в днешна Молдова и Украйна. Нито тюркската, нито иранската теза няма никакво отношение към генетичните изследвания, които са относително нов принос към историческата наука и трябва тепърва да бъдат оценявани и пренесени към съществуващия опит в тази дисциплина. Така че тези изследвания са напълно ирелевантни към евентуалното потвърждаване, отхвърляне или евентуално взаимно допълване между двете водещи тези в прабългаристиката. ДНК-анализите нямат никаква връзка с работата на филолози и археолози. Да се търсят "тюркски", "ирански", "славянски", "келтски", "германски" или "тракийски" гени е еднакво безплодно занимание, защото езиковата и културната принадлежност на даден етнос няма отношение към генетичния материал. По същия начин не съществуват например "християнски", "мюсюлмански" или "езически" гени и ние днес не можем да определим религиозната принадлежност на прадедите си по генетични данни. Черепната възстановка на лицето на ичиргу-боила Мостич обаче може да бъде анализирана и съответно датирана, потвърдена или отхвърлена именно црез ДНК-анализ.        

    3. Били ли са първите български владетели ханове?  Според Александър Стоянов - не. Но според каменните надписи на българските владетели в първата половина на девети век и според няколко латински извора монарси като Омуртаг, Маламир и Пресиян този период носят титлата "kana sybigi" или "ceanus", с разновидност "ceanus magnus". Много сегашни български историци вече предават тази титла на съвременен български език с новоизкования термин "кан", който по същество отново представлява "хан", само че една буква е сменена, защото думата "хан" вече просто не звучи престижно за масовия читател. Тук въпросът стои така: "не по врат, а по шия". В много централноазиатски и източноевропейски династии титлите "хан" и "кан", както и производните от тях (още по-престижни) "хаган" и "каган" са взаимозаменяеми. Интересен е преходът в отношението на западноевропейските, франкски, латиноезични хронисти, които постепенно преминават от твърдението, че българите нямат каган/хаган, към твърдението, че българите имат такъв владетел. Дали предхристиянските монарси на Първата българска държава на Балканите постепенно се издигат от канове до каганове или от ханове до хаганове на практика е все едно. Естествено, вече старобългарските текстове, писани на език от славянската езикова група, предават най-ранната българска владетелска титла с германизма "кнендз", който през девети и десети век е ползван наравно с латинското "rex" във франкските източници.       

    4. Славянската държава  Александър Стоянов е напълно прав в разбирането си, че между VII и IX в. Първото българско царство поставя славяноезичната част от населението си в подчинена позиция. Но си остава фактът (посочен от Стоянов в т. 6 от неговия текст), че езикът на старобългарската литература от IX в. нататък е езикът на славянската, по-точно моравска мисия на светите братя Кирил и Методий. В X-XI в. Първата българска държава вече е славянска в чисто езиков смисъл.      

    5. Битката при Ахелой и ослепяването на Самуиловите войници  В т. 7 и 8 на своя текст Стоянов дава доста сигурни преценки за броя на войските, сражавали се при Ахелой, както и на ослепените български пленници след битката при Ключ. Това е интересен, но и труден за аргументиране подход. Ранносредновековните армии генерално са по-многочислени от късносредновековните. Типичното преувеличение на цифрите от страна на византийските извори може и да не е чак толкова голямо в тези два случая. От друга страна, самото представяне на ослепяването като исторически факт е проблематично само по себе си. Ние днес знаем, че при завладяването на България Василий II се отнася дипломатично и меко с българската църковна йерархия и аристокрация. От една страна, традиционният брой на ослепените Самуилови войници може и да не е чак толкова преувеличен предвид генерално по-големите числености на войските от периода... но от друга, може би самото ослепяване като събитие може и да е митологема от самото Средновековие. Това е тема, по която още може да се разсъждава.       

    6. Битката при Филипопол  В т. 10 от своя текст Стоянов ни предлага своя поглед към битката при Филипопол (1208 г.), в която константинополският император Анри побеждава българския цар (или крал) Борил. Според Стоянов българските (или българо-куманско-влашки) войски отстъпват по качество на въоръжението на вече установилото се в Тракия рицарство от Четвъртия кръстоносен поход... само че това е неволно повторение на клишето за "лекото" българско и куманско въоръжение срещу "тежкото" въоръжение на "обкованите в броня" рицари. Такава разлика в периода в действителност няма и латинските извори по темата (основно Анри дьо Валансиен) не дават такава картина на леко въоръжение сред куманите и българите. Валансиен дори споменава произхода на "влашкото" въоръжение като внесено от Бохемия. Поражението на българската страна поне в случая се дължи на някакви други фактори (тепърва трябва да се преценява дали те могат изобщо да бъдат уточнени), а не на качествена разлика във въоръжението. Отдавна е ясно, че е излишно да си представяме рицарите от началото на XIII в. като някакви ту неповратливи, ту непобедими робокопи, затворени в масивни консервни кутии, контрастиращи с ризниците на българите. Всъщност и двете страни в този конфликт носят относително близък тип доспехи.       

    7. Датата на падане на Втората българска държава под османска власт  Стоянов споделя популярното напоследък разбиране, че окончателният край на Видинското българско владение (или "царство") трябва да се изнесе едва в периода след битката при Анкара (1402 г.). Според това схващане Никополската битка от 1396 и последвалата екзекуция на Йоан Срацимир не слагат край на частичната българска автономия във Видинско, а въстанието на Константин и Фружин следва да се схваща като продължаваща, непрекъсната българска държавност и участие на българските царски синове като страна в последвалата Анкара османска династична война. Този възглед може би не е изцяло погрешен. Но той следва коректно да се представя просто като хипотеза, а не като утвърдена теория, докато не се намерят сигурни извори, потвърждаващи именно прехвърлянето на прекия контрол над Видин от Срацимир към Константин Асен от страна на сюзерена им Баязид. Отделен въпрос е дали дори и евентуално българско управление над Видин след 1396 г. следва да се смята за държава в собствен смисъл, предвид факта, че от османска гледна точка дори и властта на Шишман над столицата Търново преди 1393 г. не заслужава особено отбелязване, а последният период (1393-1395) от живота на българския "самодържец" в Никопол и неустановената идентичност на т. нар. "господин Търновски" от 1394 г. по никакъв начин не представляват ясна българска политическа идентичност или корона за османския повелител. Изпращането на последния български патриарх Евтимий в изгнание през 1393 г. може да се разглежда като символичен край на царството, според средновековното легитимистко схващане (изразено още от Калоян) "царство без патриарх не бива". Въпросът остава спорен, доколкото Константин Асен, синът на Срацимир, продължава да се появява с титлата "император на България" в унгарски извори за началото на XV в.       

    8. Османско робство или османско владичество?  И двете. Според Стоянов обаче (т. 14) "робство" е емоционален и политически обагрен термин, който не отразява пълното разнообразие на историческите факти. Той има основания. Но доколкото наши възрожденски автори, описващи беззаконията на османската власт, не са се притеснявали да говорят за робство (Ботев е идеален пример в това отношение) двата термина имат своето място в различни по насоченост типове говорене. За владичество може да се говори в по-хладен, аналитичен контекст. За робство - в реторически изискващи го ситуации. Никой няма да ни се сърди.     

     Извън тези няколко мои коментара, текстът на Александър Стоянов заслужава внимателно четене и направо поздравления, особено относно новата ни история. Работата на популяризатора отчасти е именно да разсейва митове и грешни интерпретации. Убеден съм, че Стоянов ще има още много материал за подобни текстове, защото масово разпространените абсурди не са един и два. 



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. syrmaepon - Прегледах статията на Стоянов, ...
19.05.2021 08:47
Прегледах статията на Стоянов, някои неща не съм и чувала. Иначе по твоите точки - не съм съгласна единствено с въпроса за календара. Вярно е, че много големи учени излагат тези какво представлява календара, но до сега нито един не ме е убедил, че по толкова малко данни може да се съди и конструира календар.
цитирай
2. leonleonovpom2 - Глишев, титлата на първите Бълг...
19.05.2021 10:12
Глишев, титлата на първите Български владетиели е кънас ила канас!
Ами раздели другояче- канас у биги Лесно е преводимо -княз от бога От него е властта! Биг на украински, който е фактически производен на Българския и днес означава бог! Това известно ли ти е?
На латински нашите владетели са наричани принцепс Същото наименование се ползва за княз!
На надгробната плоча на Пресиян Втори в Словакия надписът гласи- къназ!
Канас и нещата си отиват на мястото От него са произлезли останалите титли- като хан, каган кнендз и така нататък......

Чингиз хан е шест века след владетелите на Велика България Не е ли по- уместно тези Байкало-тюркски владетели от нас да ползват титлите и да си ги приспособяват, а не обратното? Как мислиш?
Ако ти прави впечатление титлата при източните народи е след името
При нас е обратно, по европейски!
Нареди ги:

канас/ тази форма/ -кан, хан, каган......

Не мога да проумея слепотата След като има биги в съпровождащия надпис относно титлата, защо не се тръгва от него, а се правят източни гимнастики ,за да се прикрие, че е княз И Паисий го пише!

В края на краищата, на прима виста- ние азиатци ли сме или средиземноморски народ Как мислиш?
Източният ген, както и африканският, са с много силен цвят В смесени семейства ,в поколението , преобладава именно този ген-азиатски и африкански, а не европейският!
Като ползвате подбрани и полезни за тезата данни, допълнително обработени за целта ,защо си затваряте очите пред очебийното-биг и към кои принадлежим безспорно!
Прабългарите, ще употребя химията като наука ,не са катализатор В нищожно количество, да предизвикат реакция и да създадат нещо нево , а от тях да няма следа!?
Ти не си захлупен само в историята, за да имаш това оправдание! Виждам ,че имаш многостранни интереси Пискова ми е пращала похвални за тебе неща, с които съм съгласен!
Но не проумявам едностранчивостта ти относно Българската титла, както и някои други неща ,свързани с нашата история!
С едно единствено обяснение- проява на нихилизъм!
цитирай
3. leonleonovpom2 - За точка осем- да и двете фигурират, ...
19.05.2021 13:40
За точка осем- да и двете фигурират, преобладаващо -робството в първата половина!
Българите не служат войвици Робите не служат Следователно са считани за долна ръка хора, не за равни Взимани са за еничари Още един признак за принадлежност към роби Хубавите момичета са продавани на пазара за роби в Константинопол! Но от друга страна ,с тескере и торбичка сребърни монети са можели да отидат в Европа Не са хранени като роби и не живеят в къщата на господаря!
С няколко думи ,по ниска категория хора са или както ги наричат-рая!
Ами Буе и Ламартин правилно отбелязват, че Българите превъзхождат османлиите във всичко и въпрос на време е да се освободят от тях Че изпитват само презрение към турците!
цитирай
4. kirk - Глистев, кои са те учили на български
14.09.2021 22:38
Глистев, кои са те учили на български - скъсай си дипломата и ги дай под съд!!!
WTF???
"Нито тюркската, нито иранската теза няма никакво отношение..."
Значи и за преводач не ставаш?! Не питам - констатирам!!!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625977
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата