Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05 17:13 - Крахът на текстилните училища в Самоков
Автор: georgihadjiyski Категория: История   
Прочетен: 527 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Крахът на текстилните училища в Самоков

 



По време на турското робство в Самоков са съществували няколко манифактури за изготвяне на прежди и последващото им преработване в различни текстилни изделия. След Освобождението тази дейност запада, което налага вземане на държавни мерки за осигуряване на поминък на относително бедните хора, които в предходния етап са се препитавали с това.

 

Килимарското училище

През 1899 г., при отчитане на положителния опит в Сливен и Котел, свързан с обучението на момичета и момчета в тънкостите на килимарското изкуство от пътуващ учител, както и съществуващите традиции в тази област в Самоков, Министерството на търговията и земеделието изпраща писмо до Община Самоков, с предложение да се осигури подходящо помещение, оборудвано с тъкачни станове, в което да се провеждат практико-приложни занимания от пътуващ учител с курсисти, желаещи да се занимават с производство на персийски килими. Общината удовлетворила искането, осигурила и необходимото количество висококачествена вълнена прежда, и през 1899 г. пътуващият учител Бодоров и майсторът в тъкачната работилница на име Скитиян – истински персиец от арменски произход, организирали първия курс, който бил завършен от 22 момичета и момчета на възраст между 15 и 25 години.

Интересът бил голям и още същата година е организиран втори квалификационен курс, в който участвали 20 девойки и момчета. Предвиждало се и изготвянето на персийски килим – мостра, с който Самоков да се представи на Парижкото изложение през 1900 г. Твърде скоро обаче тази образователна инициатива бива изоставена, а собственикът на килимарската работилница, в която се провеждали занятията, станал надзирател в новооткритата фабрика „Бъдещност” в Самоков.

*******

Средно професионално техническо училище „Лиляна Димитрова” Самоков (СПТУ по текстил)

В края на 40-те и през 50-те години на ХХ век, в условията на социалистическа планова икономика, национализираните текстилни предприятия в Самоков – вълненотекстилният завод „Самоковска комуна”, лененотекстилният завод „Рилски лен” и памукотекстилният завод „Борис Хаджисотиров”, биват окрупнени и модернизирани, а необятният пазар на Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/, поема непрекъснато увеличаващата се продукция.

Ето защо, с оглед осигуряване на необходимите специалисти за разрастващи се и динамично увеличаващи своето производство текстилни заводи в Самоков, през 1959 година Министерството на просвета и култура чрез заповед на министър Ж. Живков разпорежда откриване на училище по текстил в Самоков през същата учебна година – 1959/1960. Пет години по-късно, от месец декември 1965 година, училището преминава на ведомствено подчинение от Министерството на просвета и култура към Комитета по промишлеността.

Първоначално интересът към предлаганото професионално образование в новото текстилно училище в Самоков бил много голям, като първата година кандидатствали 152 ученици от Софийски, Благоевградски и Кюстендилски окръзи, с прием след завършен седми клас. Били приети 80 ученици, от които 40 били стипендианти. През следващите години приемът бил увеличен, за да достигне 144 ученици през учебната 1969/1970 година, след което започва намаляването на учениците, желаещи да изучават предлаганите специалности. Средногодишно в училището се обучавали около 300 ученици, като най-много били през учебната 1964/1965 година – 368, организирани в 8 паралелки.

Училището предлагало практико-приложни специалности в областта на текстилната индустрия – ленено-конопено предачество, вълнено тъкачество, памучно тъкачество, нетъкан текстил, ремонт и поддръжка на текстилни машини. През 1976 година 20 ученици от училището положили изпити за получаване на специалност “млад екскурзовод”.

Освен общообразователни предмети, учениците изучавали и технически предмети, по които преподавали инженери – педагози, специалисти в областта на текстилната промишленост. През първата учебна година учителите били 7 и достигнали 22 души през 1975 година. Училището разполагало и с общежитие за учениците от населените места извън Самоков. През 1977 година, училището било тържествено преименувано на СПТУ по текстил “Лиляна Димитрова” – в памет на популярната по онова време комунистическа деятелка.

Образователният процес бил организиран под формата, позната понастоящем като “дуално обучение”. През първите години теоретичните учебни часове се водели в две стаи, предоставени на четвъртия етаж на сградата на Професионалното техническо училище по металообработване /УТР/, понастоящем ОПУ “Неофит Рилски”, както и в едно от крилата на гимназия “Константин Фотинов”. През 1977 година на училището е предоставена самостоятелна сграда – бившето столарско училище, понастоящем сградата на Професионалната гимназия по туризъм в Самоков.

Практическата част на обучението се провеждала както в учебни работилници в самото училище, така и в специално създадени Професионални учебни центрове /ПУЦ/ в текстилните предприятия в Самоков. Работилниците за производствена практика били оборудвани с модерни машини, ползвани и в производството в текстилните заводи – тъкачни станове, предачни машини, технологични съоръжения за боядисване на тъкани, уреди за ремонт на машини, а учениците получавали заплащане за произвежданата продукция, макар и за учебни цели. Така например, през учебната 1966/1967 година в учебната работилница били произведени 35000 метра плат, а учениците получавали по 40 лева от продадената продукция и стипендия в размер на 15 лева, ако имали успех над 3.5.

През 80-те години на ХХ век постепенно започва трайно и необратимо намаляване на интереса към предлаганите специалности в Текстилното училище, което не може да бъде компенсирано нито с образователната система на УПК, задължаваща и учениците от хуманитарните гимназии да бъдат включвани в професионалното образование, нито с въведените нови специалности. Последващата пълна разруха на самоковските текстилни предприятия – социалистическата индустриална гордост на Самоков, довежда и до неизбежен крах на Текстилното училище. 



Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1792643
Постинги: 324
Коментари: 480
Гласове: 2945
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930