Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05 13:01 - Педагогическото училище в Самоков
Автор: georgihadjiyski Категория: История   
Прочетен: 221 Коментари: 0 Гласове:
6



Педагогическият етап в историята на гимназия „Константин Фотинов” град Самоков

 


image



Въведение

Касае се за твърде интересна образователна дейност, която бива възложена на гимназия „Константин Фотинов” в Самоков през един от най-мрачните периоди на новата история на нашия народ и нашата страна – годините непосредствено след Първата световна война, в която не само биват убити много мобилизирани български учители, но и след която настъпва невиждан крах и покруса сред нашата нация.  И навярно затова не е за учудване нито относително краткият период на съществуването ѝ като педагогическо училище (от 1921 г. до 1934 г.), нито голямата динамика на протичащите в нея по това време образователни и социалнопедагогически процеси.

Самата гимназия е едно от първите средни училища, открити на територията на България, за да бъде даден адекватен образователен отговор на съществуващите в Самоков още от 1871 – 1872 г. девически и мъжки Американски протестантски колежи. На 22 август 1893 г., в присъствието на видни гости – княз Фердинанд, княгиня Мария Луиза, министър – председателя Стефан Стамболов и редица членове на министерския съвет, кметът на Самоков Никола Щърбев тържествено поставя първия камък на бъдещата гимназия върху дарения парцел от архимандрит Доситей Ковачев, и с дарените средства от Захарий Хаджистамов в размер на 110 турски лири, започва строежът на училището. Около една година по-късно, във връзка с отбелязване на 50 години от началото на българския периодичен печат, на 10 юли 1894 г., училището е открито и от тогава носи името на Константин Фотинов, а новопостроената сграда, която съществува и до днес, е въведена в експлоатация на 1 март 1899 г. Първоначално – до 1908 г., статутът на училището е VI класна мъжка и IV класна девическа прогимназия. През 1908 г. Министерството на народното просвещение разрешава на Самоковска община да открие в мъжкото училище и последния VII клас и то придобива статут на пълна мъжка гимназия. И този статут се запазва до 1921 г., когато е преобразувано в педагогическо училище.

 

Нормативна база

Съгласно разпоредбите на чл. 154 на Закона за народното просвещение от 1909 г., педагогическите училища подготвят учители и учителки за първоначалните училища, като тези учебни заведения са най-висшата форма на съществуващите средни училища.

През 1921 г., със Заповед № 2157 от 19.06. на Министъра на народното просвещение, Самоковската гимназия „Константин Фотинов” е преобразувана в смесено педагогическо училище.

 

Прием

С оглед високия обществен престиж на учителската професия и на самото училище, приемът на ученици бил ясно регламентиран с редица изисквания. Така например, според Обява 162 от 1928 г., записването в Държавна смесена педагогическа гимназия „Константин Фотинов” за учебната 1928/29 година, било от 5 до 15 септември, при следните условия:

„1. Ученичките се явяват в пълно формено облекло, тъмносиня рокля от страни с плисета, манто, барета с монограм и зимно тъмносиньо палто с колан или без колан;

2. Учениците се явяват с куртка, панталон тъмносин и фуражка с монограм, ремък с монограм, зимно палто меланж с два реда копчета;

 3. 3а IV клас се приемат ученици с приемни изпити по: български език, аритметика, българска история и география;

4. Ученическата такса е 500 лева.”

 

Учебни предмети

Задължителните предмети в педагогическите училища били: български език със старобългарски и литература; педагогия; логика и етика; българска и обща гражданска и църковна история; отечествена и обща география; гражданствено учене; математика; естествена история; физика; химия; хигиена; популярна медицина; политическа економия; стопанство; рисуване; ръчна работа; ръкоделие (за момичетата); музика и пеене; гимнастика; френски или немски език.

 

Срок на обучение

Педагогическите училища имали по пет класа – от IV до VIII.

 

Учебен процес

Учебните занятия започвали на 15 септември. Водели се на две смени. Завършвали със зрелостни изпити, на които присъствали представители на държавната власт. Така например пратеник на Министерството на народното просвещение на държавните изпити на 18.06.1927 г. бил Александър Балан, а през 1931 г. на годишния акт на училището в читалището присъствал лично министърът на народното просвещение К. Муравиев.

Годишно около 30 – 35% от учениците повтаряли класовете си. Средният годишен успех на учениците бил между 3,80 и 3,96.

Високото качество на предлаганото обучение довежда до превръщането на училището в експериментално и в него се провеждали занятия, насочени към повишаване квалификацията на студенти и учители от цялата страна. Така например, през 1927 г. професор М. Цонев с 50 студенти – бъдещи педагози, провеждат наблюдение на учебните занимания.

 

Извънкласни занятия

През периода на своето съществуване като педагогическо училище, гимназия „Константин Фотинов” предлагала на своите ученици включването в редица извънкласни занимания, в които учениците масово участвали. Основните от тях били:

- Стенографско дружество, което през отделните години включвало между 80 и 110 членове и дори издавало училищен вестник, както и организирало ежегодни изложби;

- Червен кръст, в който участвали около 150 ученици;

- Туристическо дружество с около 90 членове;

- Юнашко дружество с около 70 членове;

- Спортно дружество с около 30 членове;

- Въздържателно дружество;

- Самодейна театрална трупа, която редовно изнасяла не само театрални представления като „Чумави” и „Ивайло”, но дори и оперети от рода на „Горската царица” и „Деца на робите”;

- Оркестър за духова музика и хор;

- Ежегодно били организирани инициативи по засаждане на дървета, като само през периода 1932 – 1934 г. на Ридо били засадени 9000 борчета…

Заслужава да се спомене и, че съществувал „вечерен час” за учениците, а дежурни учители от училището строго следели за неговото спазване.

 

Социални дейности

През 1919 година самоковецът Петър Ляпев учредява фонд на името на загиналия си във войната син Сотир за предоставяне на стипендия на силен ученик от училището и тя станала ежегодна. В училището функционирала обществена трапезария за бедни ученици, като през учебната 1929/1930 година в нея се хранели безплатно 80 ученици. Наред с това били провеждани различни инициативи като Коледни тържества и благотворителни разпродажби на произведения на ученическото творчество за набиране на средства за подпомагане на бедни ученици.

 

Участие на учениците от педагогическото училище в противозаконни, радикални дейности

Радикализирането на българското общество след Първата световна война, дало своето отражение и сред макар и малка част от учениците в педагогическото училище в Самоков. Абсурдната марксистко-ленинска пропаганда за въоръжена борба срещу експлоататорите – капиталисти, довела до създаването на ученически организации като „Левичарска тенденция”; нелегална ученическа „петорка”; укриване на оръжие от ученици; перманентни физически сблъсъци с представители на „класовия враг” в лицето на съученици легионери и бранници; подкрепа от ученици на „женските гладни бунтове”, както дори и до една смешна, но модерна за времето си ученическа стачка през 1934 година на учениците от V „а”; VI „а” и VIII „а” класове, срещу строгата и взискателна учителка Елисавета Оцетова, с прозаичните мотиви да бъде сменена с някоя по-либерална учителка с оглед по-лесното вземане на изпитите, в т.ч. и зрелостните изпити.

От този период е и най-жестокото и кърваво престъпление във вековната история на Самоковската гимназия – убийството на директора на педагогическото училище Тодор Дойчинов от ученика Никола Аршинков, който на 28.11.1928 година, в 11 часа, влиза с кама в класната стая и извършва хладнокръвното убийство. Убиецът е заловен веднага и след двугодишен процес е осъден, но като малолетен вместо доживотна присъда получава 15 години затвор, а покрусата, обхванала града след злодеянието се проявява в тридневен всеобщ траур.

Понастоящем, около сто години след престъплението, биха могли да бъдат диференцирани две основни версии за мотивите на престъпника.

- Първата е представена от Христо Ярловски в частта, озаглавена „Жестока самоковска история”, включена в трета част на книгата му „Самоковски истории”. Позовавайки се на разказа на своя близък родственик Никола Аршинков и убиец на директора Дойчинов, както и опирайки се на авторитета на покойния учител по история в гимназия „Константин Фотинов” Хрим Христовски, провел разговори по темата с възрастния вече Никола Аршинков, Ярловски твърди, че като ученик Аршинков е бил перманентна жертва на бруталните педагогически похвати на бившия офицер и любител на военната дисциплина и ред, нов директор на педагогическото училище Тодор Дойчонов. На 28 ноември, за да предотврати „поредната порция назидателен бой”, непокорният ученик вади предварително подготвената кама и в учебния час убива директора – фашист и приближен на Ванче Михайлов. Следват затвор в една килия с брата на комунистическия вожд Георги Димитров, попадане под влиянието на анархизма, излизане от затвора и в крайна сметка – превръщане в самоковски седесар.

- Втората е на Златко Георгиев, който е присъствал на събитията като ученик в педагогическото училище по онова време и по-късно е оставил макар и непубликувани три тома ръкописи, озаглавени „Учебното дело в Самоков и района”. Позовавайки се на своите преки наблюдения и впечатления от случилото се, той цитира съхранени документи, съгласно които: „Директорът на Държавната смесена педагогическа гимназия Дойчинов с писмо № 236 от 27.11.1928 г. до Самоковския околийски началник пише: „Г-н началник, днес във време на урок Аршинков Никола ученик от 7 клас е извадил кама срещу учителката по руски език. В същия миналата година намерихме взривни материали. Моля, бързото ви разпореждане за случая.”

На другия ден е убит директорът Тодор Дойчинов от ученика Никола Аршинков.

 

Ученици

Наред с бъдещия професор, министър и член на ЦК на БКП Рубен Аврамов, в педагогическото училище получили своето образование и квалификация много учители, които образоват и възпитават няколко поколения български ученици. Самото училище приемало ученици не само от Самоков и региона, но и от цяла Югозападна България. Още от самото си създаване училището било смесено, като в него се обучават и девойки, и младежи. Средногодишно в училището учели около 500 ученици. Така например през учебната 1931/1932 г. броят на учениците бил 548, от които момичета 194, а от Самоков имало 327 деца. През учебната 1932/1933 г. в училището учели 490 ученици, от които момичета 176.

 

Учители

В Педагогическото училище работели изключително квалифицирани учители – почти всички завършили висше образование, а някои от тях – и в престижни европейски университети, като освен с преподавателската дейност в своите часове, учителите били ангажирани и с организацията и провеждането на извънкласните и извънучилищни занимания на учениците, а дори и с даване на дежурства по спазването на вечерния час.

В исторически аспект за макар и краткия 13 годишен период на съществуването на педагогическото училище в Самоков, биха могли да бъдат проследени онези значими обществени процеси, които са присъщи на българското общество и на българското образование в онази епоха – и в подбора на учителите, и в учителския състав.

Така например, през учебната 1925/1926 година в училището работели: Тома Велев, директор, от Крушево, Македония; Вера Беляковска, учител по руски език от Петроград, Русия; Димитър Велков по философска пропедевтика; д-р Мойсей Аврамов Каракозов по хигиена от Киев, Русия; Елена Герова по физика от Русе; Екатерина Дюкмеджиева по ръкоделие и домакинство от Самоков; Зора Делева по естествена история от София; Зора Попова от Свищов; Йордан Ягорудков по гимнастика и организация на екскурзии от с. Рила; Иван Велчев от Самоков;  Кирил Джоков по пеене и диригент на духовата музика и ученическия хор от Кюстендил; Мирчо Геров по български език от Самоков; Константин Димитров по ръчна работа от Ловеч; Михаил Клинков по математика от Самоков; Невена Зографска по български език и библиотекар от Велес, Македония; Павел Францалийски по рисуване от Самоков; Парашкева Кузманова по немски език от Плевен; Райна Брънчева по география от София; Сотир Клинков по география и политическа икономия от Самоков; Теодора Лесова по математика от гр. Лясковец; Христо Вакарелски по български език от с. Момина Клисура; Христо Хаджипетров по философска пропедевтика от с. Кръвеник; Цветанка Вучкова по гимнастика от Кюстендил; Царева Филева по български език от София.

Само четири години по-късно, през учебната 1930/1931 година в училището работели: Димитър Стаменов, директор; Параскева Балабанова от София; Елена Герова от Русе; Мирчо Геров от Самоков; Слави Генев от Симеоновград; Радка Димитрова от с. Долни Дъбник; Мария Драгошинова от Елена; Екатерина Дюжмеджиева от София; Цветан Каранов; Сотир Клинков от Самоков; Евгения Костова от София; Люба Лукова от Пловдив; Йорданка Манушева от Самоков; Парашкева Нешева от Пазарджик; Христо Поппетров от с.Кръвевик; Иван Попхлебаров от Трявна; Злата Симеонова от София; Невена Студенова от Стражица; Невена Тодорова от Берковица; д-р Надя Вумска от Пловдив; Тодор Чолаков от София; Олга Янкова от София, Мария Иванова от Кюстендил; Зора Машева от с. Искрец; Цвета Николова от Самоков; Мария Перниклиева от Стрелча; Йордан Ягорудков от с. Рила. Метеорологичната станция продължавала да работи под наблюдението на слугите Георги Галев и Бончо Петров.

От тази информация става ясно, че с оглед изисквания задължителен образователен ценз и квалификация за заемане на длъжността „учител” в педагогическо училище, в Самоков са работели учители не само от цялата страна, но и от Русия – образовани, интелигентни и възпитани личности, прогонени от болшевишкия режим, както и образовани,  интелигентни и възпитани българи, прогонени от останалите извън границите на България македонски земи. Вижда се и постепенната феминизация на педагогическия състав на училището.

В училището работели между 25 учители, от които 10 жени /1925 г./ и 28 учители, от които 17 жени /1931 г./

За квалификацията на работилите учители в педагогическото училище в Самоков може би най-добре говорят фактите, че в него са преподавали професор Васил Стоин – музикант и бъдещ ректор на Музикалната академия в София; както и всепризнатите наши художници Слави Генев; Павел Францалийски и много други…

 

Празници

Честването на празниците и организацията и провеждането на тържества, са част от образователния и възпитателния процес във всяко учебно заведение. В Педагогическото училище в Самоков били чествани следните празници:

- 1.XI – Ден на Народните будители;

- 4.XII. – Ден на Християнското семейство и на младежта;

 - 26.IV. – Празник на детето;

- 14.IV – Освобождението на Самоков от турско робство;

- 3. III. – Освобождението на България от турско робство;

- 1.V. – Празник на цвета;

- 3.VI. – Ден на патрона на гимназията Константин Фотинов;

- 24.V. – Ден на българската писменост и на Св. Св. Кирил и Методий;

- 8.І. – Булаирската победа над турците;

- 15.I. – Рожденият ден на цар Борис III.

Празниците били отбелязвани от учениците с участието на училищния оркестър, училищния хор, знамето на училището, като учениците присъствали и на традиционните панахиди и молебени, на манифестации ,черкували се и били изнасяни тематични беседи.

 

Заключение

Незнайно защо, може би поради убийството на директора Дойчинов или заради участието на ученици от училището в радикални действия, в края на учебната 1934 година в училището била поставена обява, че от следващата учебна година се закривали педагогическите VII и VIII класове и педагогическото училище ставало реална гимназия. Изпратената делегация от видни самоковски граждани до Министерството на народното просвещение в София не се увенчала с никакъв успех.

Така приключил педагогическият етап от историята на гимназия „Константин Фотинов” в Самоков, който макар и не особено продължителен, оставил трайни следи в общественото съзнание на самоковци. Нещо повече. След Втората световна война и последвалия бейби бум и в България, в редица съседни градове на Самоков като Дупница, Благоевград, Пазарджик, се откриват педагогически институти, не само без да е имало в тях никакви подобни образователни традиции, но и при условие, че ученици от тези градове дълго време се образовали в Самоков.

 

Литература

1. Георгиев, Златко – „Учебното дело в Самоков и региона”, том трети, непубликувани записки, съхранявани в Общинска библиотека Самоков;

2. Закон за народното просвещение, „Държавен вестник”, бр. 49 от 5 март 1909г.;

3. Манов, Христо – „Самоков – култура и просвета”, сборник с текстове;

4. Славов, Кирил – „Самоковската гимназия”, статия публикувана във в-к „Самоков вчера днес утре”, бр. 3-4, 21 май 1994 г.

 




Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1767130
Постинги: 323
Коментари: 480
Гласове: 2928
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31