Горското училище в Боровец

Въведение

През последните години в нашата страна се разгърнаха широки дискусии за т. нар. „дуално образование” – образованието чрез теоретично обучение и практическа дейност, като с оглед неговото регламентиране бяха въведени съответните текстове в Закона за училищното и предучилищното образование и в Закона за професионалното образование и обучение, както и в съответната подзаконова нормативна база.  Всъщност дуалното образование има дълга история у нас, като един от първите опити за неговото поставяне на научни дидактически основи, е свързан с дейността на Горското училище в Боровец.

Във вековната история на самото Горско училище в Боровец биха могли да бъдат проследени както динамичните промени в българската следосвобожденска образователна политика, така и внедряването у нас на авангардни европейски идеи в сферата на екологията, горското стопанство, рибовъдството,  а и всеотдайната работа на поколения образователни ръководители, преподаватели и курсисти. Ето защо, ако бъдат припомнени някои от немалкото твърде любопитни факти от неговото минало, дори и сами по себе си те биха могли да предоставят ценен практико-приложен опит от областта на образоването и екологията.

Макар и условно, в историята на Горското училище в Боровец биха могли да бъдат разграничени следните основни етапи:

- Първи етап: Учредяване, откриване и начало на практико-приложната образователна и екологична дейност - от 1896 г. до 1904 г.

-  Втори етап: Кризисен период в дейността на Горското училище в Боровец – закриване, преместване на училището в с. Лъджене, Пазарджишко, (сега квартал на днешния Велинград), спиране на работата  му през военните години, повторно откриване в с. Лъджене – от 1904 г. до 1925 г.

- Трети етап: Възобновяване на дейността на Горското училище в Боровец, модернизация на образователния процес и създаване на подходяща материално-технологична база за неговото провеждане – от 1925 г. до 1946 г.

- Четвърти етап: Приспособяване на дейността на училището към реалностите на „строителството на социализма” в България – от 1946 г. до 1989 г.

- Пети етап: Постсоциалистическа криза.

Разбира се, границите между тези периоди са твърде условни, а периодите – почти незабележимо преливащи един в друг и осигуряващи приемственост чрез съвместната дейност на различните участници в нея.

Учредяване, откриване и утвърждаване на Горското училище в Боровец

С оглед внедряване на модерните Централноевропейски политики в сферата на управлението на горския фонд на България, покриващ над една трета от територията й, през 1895 г. започват първите обществени инициативи за откриване на Горско училище в страната. От страна на държавната власт особено голяма активност проявяват виенският възпитаник, министър Григор Начович, отговарящият за управлението на горите Ст. Брънчев, както и лесовъдите К. Байкушев, С. Дончев, П. Геров и Ю. Милде. Първоначално дискусиите били свързани с местонахождението на бъдещото училище – К. Байкушев настоявал училището да бъде в Юндола, а Ю. Милде – в тогавашна Чамкория, (днешния Боровец). Идеята за откриван на Горско училище в Боровец срещнала широка подкрепа и от тогавашното общинско ръководство на Самоков в лицето на кмета Хр. Зографски, управлението на самоковското училищно настоятелство, представлявано от И. Сребърников и Н. Антикаров, както и от самоковския митрополит Доситей.

По всяка вероятност, отчитайки предимствата на твърде благоприятната образователна среда в Самоков, създавана по онова време от дейността на Американските богословски колежи, Богословското православно училище в града, както и редица други учебни заведения, разнесли славата на Самоков като „център на просветата” по българските земи, в крайна сметка било взето решение през учебната 1896/1897 г. да бъде открито Горското училище в Боровец, което да подготвя така необходимите за динамично модернизиращата се българска държава горски стражари.  Още същата 1896 г. министърът финансист Гр. Начович нарежда да бъде обявен търг с тайно наддаване в София за построяване на сградата на Горското училище в Боровец, върху терен, предоставен от Община Самоков и по териториалния устройствен план и проекта на общинския архитект на Самоков Хорнер.

А Горското училище започнало своето функциониране още през 1896 г. в Самоков, без да чака построяването на новата сграда в Боровец. За тази цел била наета къщата на И. Сребърников, находяща се до сградата на тогавашния Американски колеж и след извършването на необходимия ремонт с оглед обучението на около 50 души, на 1 октомври в нея започнали учебните занимания, с чиято организация и управление бил упълномощен първият директор – Юлиус Милде.

Любопитно: Самият Юлиус Милде има твърде интересна житейска съдба. Той е чех, роден в Австро – Унгария през 1861 г. и идва в България заедно със своите братя – Карел, който е архитект и гимназиален учител; Франтишек, който е сред основателите на бирената фабрика в Шумен; Себастиян, който също е пивовар и създател на бирена фабрика в Русе и Бохуслав, който е машинен техник. Юлиус Милде работи 38 години за развитието на екологичните политики и горското стопанство в нашата страна – под негово ръководство бива залесен парк „Ридо” с фиданки, донесени от горския разсадник в Княжево. Той създава разсадника към Горското училище в Боровец, с чийто фиданки биват залесени паркът на бившето военно поделение, паркът на Белчин бани, паркът на туристическата градина в Самоков, значителни масиви около Самоков и цялата страна. Организира и ръководи зарибяването на р. Марица с американска пъстърва, както и зарибяването на много от Рилските езера. Експериментатор, практик и теоретик, Милде в значителна степен спомага за поставянето на екологичните и горскостопанските дейности в нашата страна на научни основи. Христоматиен е неговият опит за засаждане на горски масив до Самоков със северен бор, чийто иглички падат през зимата – след засаждането на дърветата и тяхното поотрастване, невежи хора побързали да ги отрежат, защото си мислели, че са изсъхнали. Юлиус Милде умира през 1942 г. в София на 81 годишна възраст. (2-99)

Първоначално курсът за подготовка на горските стражари в Горското училище бил едногодишен, а курсисти били изпратени от цялата страна. По думите на Милде, измежду тях имало: „Един запасен подпоручик, няколко души с първи и втори прогимназиален клас и почти всички останали – полуграмотни. Курсист от Шумен бил на 75 години, от Силистра – на 69 години, от Хасково – на 60 години… ” (1-376) Понеже нямало пари да ги върнат обратно по родните им места, от министерството било наредено на директора да останат и да бъдат обучавани.

Учебните занимания се състояли от теоретична подготовка, която била провеждана сутрин и практически занятия – провеждани следобед. Освен дейности по залесяване, курсистите участвали в построяването на сградата на Горското училище в Боровец, като за целта всеки ден ходели пеш до строителния обект, а вечер се връщали в Самоков.

На 21 септември 1897 г. новопостроената сграда на Горското училище в Боровец била тържествено осветена от самоковския митрополит Доситей в присъствието на министър Константин Величков, кмета на Самоков Христо Зографски, директора Юлиус Милде, двамата учители в училището, курсисти и граждани. Любопитна подробност от събитието  представлява изричното искане, изразено с телеграма на градския кмет, министърът да донесе от столицата „по-хубав коняк и лимони”. През тази учебна година се обучавали 40 горски стражари и 10 практиканти, по същата методика – сутрин теоретични занимания, а следобед – практико-приложни. Към училището бил създаден разсадник, който осигурявал фиданки за засаждане в паркове и горски територии.

Незнайно защо дейността на Горското училище в Боровец била прекратена през 1904 г., разсадникът бил унищожен, Юлиус Милде преместен на работа в Белово, а състоянието на материално-техническата база - подложено на съсипия.

Кризисен етап в дейността на Горското училище

За периода до 1911 г. няма надеждна информация за състоянието на Горското училище. То е открито отново на 15 юни 1911 г. в с. Лъджене, Пазарджишко, (сега квартал на Велинград). Предоставената в селото материално-техническа база на училището била изключително неподходяща и се състояла от две стаи – едната – за провеждане на учебните занимания, а другата – за спалня на курсистите, при това в паянтова сграда.

Във военновременния период – от 1912 г. до 1918 г., дейността на преместеното Горско училище в с. Лъджене отново бива прекратена и е възстановена едва през 1920 г. с организирането на три тримесечни курсове за манипулатори в техническите служби в горите. През 1922 г. бива въведен отново едногодишен курс на обучение за надзиратели по лесотехнически мероприятия, а от 1924 г. курсът става шестмесечен. По същото време започват различни инициативи сред курсистите, преподавателите, лесовъдния комитет в София и обществеността за връщане на Горското училище в Боровец, което става реалност от 1 октомври 1925 г.

Днес се приема, че Професионалната гимназия по горско стопанство „Хр. Ботев” – Велинград е наследник на първото горско училище, открито на 01.10.1896 г. в м. Чамкория - Боровец, което от 1911 г. до 1925 г. е преместено и функционира в с. Лъджене - сега квартал на Велинград.

Възобновяване на дейността на Горското училище в Боровец, модернизация на образователния процес и създаване на подходяща материално-технологична база за неговото провеждане

През учебната 1925/1926 г. Горското училище отново е в Боровец. Сградата е ремонтирана, построени са и сгради за трапезария, фурна, обор, сеновал. Обучавани са 50 курсисти за общински горски стражари и 10 – за частни горски стражари, като почти всички от тях били със завършено средно образование, а имало и няколко учители. Курсът на обучение бил 8 месеца, след което следвали още два месеца практически занятия в лесничействата, като накрая курсистите полагали задължителни изпити. С оглед привеждане на обучението в съответствие с научните изисквания, учителят в Горското училище Спас Поптодоров подготвя и издава „Кратки записки по лесовъдство.” През 1933 г. излиза от печат и първият цялостен специализиран учебник – „Ръководство по елементарно лесовъдство”, написан от директора на училището Стефан Сотиров и учителя в него д-р Димитър Стефанов, който по-късно става и професор.

Отново е направен разсадник към училището, построен е и водопровод от р. Бистрица с дървени тръби от черен бор и дължина над 3 километра, започва създаването на държавните гори в Боровец.

На Горското училище бива възложена и задачата да организира изкуственото развъждане на пъстърва, като за целта се правят първите рибарници между Боровец и Самоков.

През 1936 г. започва строителството на нова сграда, което бива завършено през 1940 г. Новата училищна сграда е на два етажа, с подходящи помещения за училищни кабинети, с кухня, столова, спални, битови стаи. На 11 март 1940 г. в присъствието на министър Иван Багрянов, инж. Загоров, помощник кмета на Самоков Антонов, преподаватели, курсисти и общественици, става освещаването и тържественото откриване на новата сграда на Горското училище в Боровец, като е взето решение то да носи името „Практическо горско училище на негово величество цар Симеон Търновски.”

През военните години (1941 г. -1945 г.), дейността на Горското училище в Боровец е силно затруднена – курсовете за обучение стават тримесечни, а сградата е предоставена на германците. Въпреки това, тогава бива построена сградата за преподавателския и помощния персонал на училището, която се използва и през следващия комунистически период.

Приспособяване на дейността на училището към реалностите на „строителството на социализма” в България

През 1946 г. в присъствието на комунистически функционери от местен и държавен мащаб, училището тържествено отбелязва своя половин вековен юбилей, като с Указ на Президиума на народното събрание то е преименувано на „Горско практическо училище Георги Ст. Аврамов.”

От 1947 г. до 1953 г. в сградата на Горското училище в Боровец се е помещавал българският Стопански институт, а завършващите средно и висше лесовъдно образование провеждали едногодишен групов стаж в Боровец.

Първоначално курсът на обучение в Горското училище бил девет месеца, като се приемали младежи и девойки на възраст от 16 до 30 години на пълен пансион и държавна издръжка. След 1955 г. курсът на обучение става две години, като се приемат младежи и девойки на възраст от 22 до 30 години. От 1957 година училището преминава под ведомствено подчинение на Министерството на просветата и културата, макар че материално – техническото осигуряване на дейността му е в ресора на Главно управление на горите. Броят на курсистите се движи между 100 – 110 души, като годишният прием е 60 лица – главно от Южна България. Теоретичното обучение се състои от специализирани предмети в сферата на горскотехнически дисциплини и общообразователни предмети – български език, руски език, география, история, математика. Практическите занимания се провеждали в Маринковото горско стопанство. Обучението завършвало с полагане на държавен изпит по теория и практика по „стопанисване на горите” и „лесоексплоатация”. Под ръководството на своите преподаватели, курсистите участват в множество лесотехнически дейности по залесяването на северните склонове на Рила около Боровец и Самоков. След 1964 г. с оглед задоволяване на нуждите на задграничния дърводобив бива въведена нова специалност – „механизация на дърводобива” и с едногодишен курс на обучение и силно редуцирана теоретична подготовка, започва подготовка на дървосекачи с „високопродуктивни” моторни триони, но се появява сериозна трудност за обучението на слабограмотните и нискоквалифицирани курсисти. Училището преминава под ведомствения контрол на Комитета по горите, макар че методическото подчинение на Министерството на народната просвета и култура се запазва. През 1972 г., във връзка със 75 годишнината от неговото откриване, училището е наградено с орден „Кирил и Методий” І степен.

От 1980 г. Горското училище в Боровец е превърнато в Учебен център за повишаване на квалификацията на кадрите по горско и ловно стопанство. Започва организирането и провеждането на специализирани образователни курсове по 20 дни, по 45 дни и по шест месеца, в които се квалифицират кадри в сферата на лесокултурните мероприятия, ловното стопанство, дърводобива и дивечовъдствонто. От образованите инженери лесовъди и дивечовъди и от организаторите на ловния туризъм се изучават езици – немски, френски и английски; а също така и горска ботаника, земемерие, лесовъдство, лов и риболов, както и български език, история, география. В Учебния център се изучава и конна езда. Годишно броят на курсистите е около 130.

Постсоциалистическа криза

След 10 ноември 1989 г. дейността на Горското училище в Боровец постепенно запада. Появяват се множество апетити към сградния фонд на училището и прилежащата територия. И въпреки, че през този период някои от професионалните училища и в Самоков, и в Долна баня да създават паралелки в сферата на горското стопанство, по една или друга причина предлаганата образователна дейност от Горското училище в Боровец не успява да се адаптира към новите условия, за което спомага и тежката демографска криза в страната. Така се стига до закриването на първото в България Горско училище.

Литература:

1. Георгиев, Златко - "Учебното дело в Самоков и региона", непубликувани записки в 3 тома

2. Манов, Христо – „Самоков – култура и просвета”

Със съдействието на Мирослава Мирчева - завеждащ сектор "Краезнание" в Общинска библиотека "Паисий Хилендарски" Самоков
 

Снимки: Интернет