В началото на ХХ много европейски политици не жалели средства за откриването на загадъчната страна Агартха в дебрите на Тибет. Тази страна била търсена от руснака Николай Рьорих, изпълняващ поръчения на всемогъщия Чичерин, от белгийския крал Леополд ІІІ и дори от интелигентния и логично мислещ Химлер.

     През месец февруари 1945 г., само около два месеца преди края на Втората световна война и капитулацията на Германия, в столицата на Непал – Катманду, пристигнала строго секретна експедиция с кодовото название „Черен орел”, съставена от 24 участници – висококвалифицирани учени от елитните части на СС начело с  Ролф Хайне. Близо месец и половина се правели разкопки под древния будистки храм Сваямбхунатх, а в началото на април експедицията се отправила към Тибет, където изчезва безследно, като се завръща само един човек – картографът Петер Ауфшинайтер.

     Предполагало се, че учените от СС са открили входа на митичната пещера, която води към подземната страна Агартха, в която бликал „изворът с водата на безсмъртието” и се намирала залата с хиляди врати, осигуряващи пренасяне през времето. Есесовците имали специална задача от Берлин – да вземат проби от „живата вода” и да отидат в миналото за да напишат предупреждение за Химлер Германия да не напада СССР и съответно - да не загуби войната.

     Вниманието на германците било съсредоточено върху този регион благодарение на откритата в Тибет през 1939 г. от Ернст Шефер статуетка „Железния човек” – 10 килограмово изображение на будисткото божество Вайшравана, направено от железен метеорит през ІХ век, върху гърдите на което имало свастика и което според преданията на будистките монаси съдържало тайна карта, която сочела пътя към митичната страна на безсмъртието. Пак според тези твърдения между скулптурата на „Железния човек” и изображението на главната богиня на Агартха – каменната  Шантамани съществувала духовна невидима връзка, защото материалът от който били изготвени бил един и същ - звезда, дошла от съзвездието Орион – ето защо, когато се следвал пътят на тайната карта в определен момент щял да се появи лъч, който да укаже входа към портала за митичната страна. Според руския мистик Н. Рьорих обаче, в Агартха можело само да се влезе, но не и да се излезе от там – нещо, което членовете на германската експедиция явно не знаели.

     Дори и след края на войната упоритото търсене на Агартха продължило. През 1954 г. Шефер става научен съветник на бившия белгийски крал Леополд ІІІ, с когото предприемат редица научни експедиции в Африка, в Амазония и в планинските райони на Непал. Според жълтата преса на Белгия от онова време, окултните експедиции и търсенето на легендарните страни Агартха и Шамбала от екскраля имали твърде прозаична цел – чрез тях Леополд ІІІ да се върне в миналото за да промени хода на историята и да не губи трона.

     Днес се знае, че Агартха си е чиста фантазия, вярата в която е довела не само до изразходването на човешка енергия и средства, но и загубата на живота на много участници в експедициите. 

Експедицията на Ернст Шефер в Тибет през 1939 г.


Картографът Петер Ауфшинайтер -
единственият оцелял от експедицията
през 1945 г. (До края на живота си
той често пътувал до Непал и Тибет и
обикалял районите с най-големите
пещери на Земята.)

      p.s. Твърде интересна е и историята на самия „Железен човек”. След края на ІІ - та световна война скулптурата загадъчно изчезва, за да се появи изненадващо чак през 2007 г. в частна колекция. Направените изследвания обаче доказали, че това е макар и добре изготвено копие на оригинала.