Отзив за книгата от Христо Весел. Христов, публикуван във фейсбук групата Сдружение на самоковските писатели.

ЗА НАШЕТО  СЛОВО И НАШАТА КНИЖНИНА

Здравейте, приятели! Радостен съм да ви известя, че колегата Георги Хаджийски издаде поредната си книга –  “За нашето слово и нашата книжнина”.

И по този повод е редно да напиша няколко реда за автора и неговото творчество. За всеки творец е трудно да се пише, защото никой не се побира дори и в най-прецизните редове. Но за Георги Хаджийски, определено е още по-трудно. Защото неговите интереси са много и много различни. Бихте казали, като при всеки творец, но за него това определение не е съвсем достатъчно.

Георги Хаджийски е учил последователно в три университета. Но и това не определя неговия творчески обхват. Писал е научни изследвания в областта на историята, социалната психология, образованието, етнопсихологията...

Има забележително литературно творчество. Съавтор е на излезлите на български и на английски език книгит: “Етнопсихология на детето” и “Образование за всички”.  Автор е и на книгите: “Въведение в душевността на българските цигани”, “Драгошиново или шепота на преданията”, “За нашето минало и нашата вечност”, “Затворените самоковски училища”, “Защо гърците толкова ги е яд, че си нямат свой Бай Ганьо?”, новелата “Плагиатът”, сборника с разкази “Докосващи се пътеки”, романа “Андъкът”, който, не само според мен, с почти неизмислените си герои, смело  изобличава порядките на сбърканото ни време, в което сме принудени да живеем.

Да не забравя – Георги Хаджийски е автор  и на повече от 200 научни и публицистични трудове от различни сфери на обществения живот.

Последната му книга  “ЗА НАШЕТО СЛОВО И НАШАТА КНИЖНИНА”, издание на ИК “Виделина” – София, съдържа близо 40 есета, както той скромно определя своите творби, които са предизвикани от сложните явления в културната ни съвременност – литературна критика, публицистика, краеведски грижи, философия, за човешката поносимост, за книгоиздателските неволи и за книгите с вградена душа…

Както споненах  в началото, да се пише за Георги Хаджийски е доста трудно, но и отговорно. Защото той е истински творец – в най-точен и  широк смисъл на понятието. Загрижен по човешки, като истински интелектуалец с неподправена гражданска съвест за духовните проблеми на съвремието ни. Без поза, а искрено с болка и надежда.

Стилът на Георги Хаджийски е академичен, научен в определени творби, но и художествено изразителен в други. Разбираем и, вярвам, събужда размисъл и художествено-естетическо удовлетворение  у всеки непредубеден читател.

Най-искрено желая успех на “За нашето слово и нашата книжнина” и здраве и нови творчески начинания на писателя Георги Хаджийски!!!

С приятелски чувства – ХВХ!