Отново за превенцията на ученическата агресия




  По онова време работех като педагогически съветник. И понеже обичах, обичам и навярно ще продължавам да обичам прилагането на теорията в практиката, на базата на изученото по нововъведената и завършена от мен специалност “Социална педагогика” в Софийския университет, бях разработил и прилагах в училище една система за ранна превенция на ученическата агресия, основана върху дейностите идентифициране на агресивните деца сред новопостъпващите ученици чрез специализиран тест, наблюдение и контрол на тяхното поведение и корекционна психо-педагогическа работа при агресивни прояви.  В условията на отрицание на ползваните до тогава модели за справяне с проблемите на детската агресия и повсеместно закриване на съществувалите институции, разработената от мен система въз основа на прочетеното в сферата на съвременната западноевропейска и американска психология, се превърна в обект на интерес и одобрение от работещите представители на Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни във все още излизащото списание “Обществено възпитание”.

  Безспорно когато старото се руши без никой да знае какво ще възникне на негово място, а страхът от унищожението сковава съзнанието и блокира поведението, всяко ново нещо – каквото и да е то, лесно може да се превърне в източник на надежда, дори и когато не е нищо друго освен преображение на старото.

  А моята система беше точно това – едно и също за решаване на едни и същи проблеми, макар и написано на различни езици и с повече или по-малко различни думички. Някъде тогава се замислих дали от извършваните от мен дейности, които никой друг никъде не правеше, има някаква полза или те не са нищо друго освен вечното полагане на труд без полза, мотивирано единствено и само от суета на суетите.  За да се уточни това, трябваше да се направи класически експеримент поне в три училища, с ученици на една и съща възраст, посредством ползвания от мен тест за изследване на индивидуалната склонност към прибягване до агресия, в началото и в края на учебната година. В първото учениците трябваше да бъдат тествани в началото и в края на учебната година, без да се прави нищо различно от обичайното. Във второто освен тестовете, през учебната година трябваше да бъдат приложени разработените психо-педагогически дейности. Третото беше това, в което работех и в което системата се прилагаше вече няколко години.  Когато споделих идеята с главния редактор на списанието – професор, който работеше и в научноизследователски институт, той не само я одобри, но и предложи да я разработя като проект за защита на докторантура в неговия институт.  Направих го.  Прочетох, анализирах и систематизирах огромно количество информация по темата, както и уточних, а в последствие осъществих проекта с колеги от две подходящи училища. Разработих компютърна програма за въвеждане на резултатите от тестовете и автоматично генериране на равнищата за склонност към прибягване до различните форми на агресия. Написах още няколко статии по темата за превенцията на ученическата агресия, които бяха публикувани в престижни наши вестници и списания. Междувременно беше започнала процедура за закриване на научноизследователския институт, в който беше основната месторабота на професора, а и по прекратяване издаването на списание “Обществено възпитание”. Ето защо не е за учудване, че при един от нашите разговори по темата за реализиране на идеята, професорът беше казал нещо от рода на: “В крайна сметка ЗАЩО ти е всичко това?”

  Още навремето Ницше е казал, че “когато човек има своето “защо” в живота, ще може да понесе почти всяко „как“ – проблемът обаче става твърде сериозен, когато макар и да се знае “как”, е изгубено значението на “защо”, на търсенето на смисъла за нещото – каквото и да е то.

И понеже обичам да мисля, се замислих и над това “защо”? Разбира се бих могъл да предложа идеята на друг институт или университет. Да докажа, че разработената система е ефективна и от нейното прилагане има известна по-малка или по-голяма полза за справяне с проблеми на ученическата агресия. Да защитя аспирантура. Да се превърна в нещо като “експерт” по темата. Да напиша още статии и дори – книги. Да изнасям лекции и да организирам семинари и конференции. Да бъда канен в телевизионни и радио предавания… В крайна сметка обаче приложението на системата би било винаги доста ограничено и следователно – обхващащо минимални части от съществуващите проблеми – колкото и красиво да бъде вербализиран експериментът и каквито и положителни ефекти да бъдат отчетени. И така се отказах от идеята за защита на аспирантура.  Понеже с проекта за ранната превенция на ученическата агресия вече бяха ангажирани три училища, експериментът се провеждаше в тях в течение на започналата учебна година, а и самият аз вече бях изписал над сто страници с теоретичната обосновка на идеята.  Изобщо: Наука за самата наука. Търсене на истината заради самата истина.

  Знае се обаче, че когато нещо трябва да се случи, то няма как да не се случи.

По средата на учебната година (и на експеримента), към мен се обърна поредната завършваща студентка с молба за съдействие при избора на тема за дипломна работа и последващо изготвяне. Вече бях изготвил над двадесет дипломни работи по какви ли не научни дисциплини, защитени от своите поръчители в много наши повече или по-малко престижни университети, и моментално съзрях в предложението възможност да възвърна известна по-голяма или по-малка част от направените лични инвестиции в експеримента във вид на разходи за хардуер и софтуер, закупени книги, ксерокс услуги и пр. Все пак живеехме във време на пазарна икономика, в което дори и “чистата” наука – колкото и принизяващо я да е, имаше своя цена на пазара на търсене и предлагане. Предложих тема, която след обсъждане със съответната научна ръководителка била одобрена. Довърших експеримента в трите училища и както можеше да се предположи, при анализа на получените данни от проведените тестове се установи, че при сходно изходно ниво на склонността към агресия в двете други училища, крайните резултати показваха доста по-ниски стойности в училището, където беше приложен предложения от мен модел. В “моето” училище и входящите, и изходящите равнища бяха още по-ниски. Работната хипотеза бе потвърдена. Довърших с теоретизирането, разпечатах дипломната работа и я предадох на поръчителката.  След защитата тя ми се обади да ми каже, че не само получила отлична оценка, но и  всички от комисията били възхитени от съдържанието на дипломната работа и лично председателката ѝ предложила да запише докторантура и да започне работа като асистентка в катедрата. Тя обаче отказала. Макар, че не го споделила с тях, искала само да си вземе дипломата и да отиде при майка си в Италия, където да работи като камериерка в хотела в Генуа.

  Така е – който се е родил да бъде камериерка, каквато и диплома да получи, пак ще си бъде камериерка.

А аз не след дълго отново смених професията и местоработата.  Проблемите с ученическата агресия останаха, превръщани от време на време в обект на повишен обществен интерес от медии и социални мрежи.

  *******

При едно подобно акцентуване отново обсъдихме с Мариела отдавна дискутирания (и отлаган) разговор по темата, предназначен за нейния видеоканал, след което отидох в студиото ѝ и го проведохме.  Дали е бил интересен, дали е имало някакъв положителен ефект и дали изобщо си е заслужавало провеждането му не е ясно, но имаше споделяне на опит, обсъждане на възможности, последващи коментари в социалните мрежи и разбира се – така обичаните от мен афоризми: