Отново за Ницше и екзистенциализма 
(От спомените във fb)


Признавам: Имам особено отношение към идеите на Ницше, (а и към екзистенциализма като цяло.) Не мога да приема нито концепцията за изживяването на живота като миг, в който човекът е безсмъртен и затова всичко му е позволено, нито някакъв, какъвто и да е, превърнат в абстракция стремеж към пълно освобождение от необходимостта от спазването на каквито и да са морални и етично - правни норми. Позволявам си да споделя тази публикация, просто защото е доста чужда на "класическите академични" тълкувания на мастити наши и чужди писачи на вижданията на Ницше в неговата книга "Залезът на боговете", издържани в духа на ницшеанското "богоборство с бога на бедните, слабите и страдащите." Всъщност в тази своя книга Ницше се противопоставя на други "божества" - а това са неговите колеги - класически философи, писатели и мислители на ХІХ век, превърнали се в новопръкнали се "божества на мъдростта" и кумири на милионите четящи и мислещи хора в модерната епоха на всеобщата грамотност, на прокламираното от тях логическо, научно мислене, както и на техните свръхнадценявани учители - отци на философията от древна Елада.  Според мен, може би е дошло времето и нашето българско общество да намери сили да се отърси от догмите на прехода, по екзистенциалному атомизирали битието на отделния човек, за да могат безпрепятствено "божествата на прехода" - всеизвестните олигарси и политици, да експроприират по-лесно за своя сметка националния капитал... (Май пак стана по-сложно отколкото ми се искаше).