Думичката “емпатия” (вчувстване, съпреживяване, вникване в света на другия), се появи в българската лексика, а и в тукашните разработки по психология някъде през 90-те години на ХХ век. А всъщност се касае за изконно заложено човешко качество, което подобно на усещанията, чувствата, мислите, представите подлежи на развитие и усъвършенстване или съзнателно или несъзнавано потискане.

И ако в основата на емпатията е възприемането на другото човешко същество с всички възможни наши сетива и обхващането на неговата същност с целия ни разум, то в днешния виртуален свят на създаване на представи за Другия от проблясващи светлинки на дисплеи и монитори, това не само е невъзможно, но и в основата на безброй нюанси на страданието на “модерния виртуален човек.”

Безспорно всички ние искаме да бъдем разбирани, харесвани, приемани, обичани - с други думи - другите да подхождат към нас с емпатия, но емпатични ли сме и самите ние към тях или отдадени на капризите на собственото си его сме съсредоточени единствено и само в желанието си към лично добруване?

И навярно няма човек, който да не се е “сблъсквал” с друг човек, лишен от емпатия, а резултатът от това би могъл да изпълни със съдържание безброй изписани думички, обозначаващи “лошото нещо”, което всички се стремим да избегнем.

Какви обаче са основните белези или болестотворните прояви на липсата на емпатия?

- Да слушаш без да разбираш какво ти се говори;

- Да четеш без да осмисляш написаното;

- Да пишеш без да се интересуваш дали някой ще прочете написаното;

- Да гледаш без да виждаш отвъд видимото;

- Да не можеш да се освободиш от предварителните си представи;

- Да искаш винаги другите да се съобразяват с теб;

- Да не понасяш критика;

- Да поставяш себе си в центъра на света около теб…

С други думи - нарцистична личност.