По дирите на едно виртуално четиво (легенда)

 

 

Пояснение 1: Легенда (на латински: legenda – четене, четиво) е епически вид в литературата,предание за минали събития, в което се съчетават действително и измислено. 

(Из Уикипедия)

 

Въведение

Касае се за Христина Хранова Ценкова – една от първите дипломирани акушерки в България, и по-точно за информация, свързана с нейната биография, чиято достоверност макар и твърде спорна и дори – фантастична, е широко споделяна в сайтове и блогове, и обилно заливайки социалните мрежи, създава една типична, модерна виртуална легенда.

 

Между реалността и фантазията 

Във виртуалните епистоларни постинги се твърди, че Христина Хранова е родена в село Клисура, Самоковско, че е завършила Самоковското българско училище, че е имал 17 братя и сестри – 12 братя и 5 сестри, че шестима от братята ѝ загиват в Руско-турската Освободителна война през 1877-78 година, а петима в Сръбско-българската война за защита на Съединението (1885 г.), че е пренасяла пощата на Васил Левски, че е участвала в Априлското въстание и е оцеляла след клано в Батак, че самата тя е участвала в  Руско-турската Освободителна война и в Сръбско-българската война…

(А също и във Войните за национално обединение – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, което, по всяка вероятност е в значителна степен по-достоверно.)

 

Съмненията

Макар, че достоверността на изложените биографични данни за Христина Хранова в сайтове и блогове е гарантирана от имената, образованието и научните титли на съответните публицисти, а в Уикипедия – от системата на взаимен контрол, дори и само по себе си съдържанието на обилно изливаната епистоларна информация из виртуалността, (особено в социалните мрежи), предразполага ако не към пълно отрицание на истинността (или приемане с усмивка), то поне към задаване на множество въпроси, а именно:

- При условие, че самата Христина Хранова твърди, че е участвала в Априлското въстание и, че е оцеляла в Баташкото клане, в кое село Клисура всъщност е родена? Самоковското село Клисура не само се намира на около 150 километра от Батак, но и не е участвало в Априлското въстание. 

Що се отнася до героичното село Клисура – селото на Боримечката, то не е Самоковско, а се намира близо до Копривщица, Карлово, Сопот и Панагюрище – в сърцето на земите, в които избухва Априлското въстание.

Всъщност по българските земи има десетки селища, които носят името Клисура…

- Твърде интересно се явява и твърдението, че е завършила “Самоковското българско училище.” 

Известно е, че по време на Възраждането Самоков е бил едно от най-ярките духовни средища по българските земи. Наред с девическия и мъжкия американски колежи в града, наред с турските и еврейски религиозни училища, тук е имало не едно, а няколко български училища. Нещо повече. Българските училища в Самоков били повече от тези в София или Пловдив.

Кое от тях обаче е завършила Христина Хранова? Въпрос, който поражда множество други въпроси…

- А възможно ли е изобщо в “чисто” фертилно отношение да има семейство с 18 деца и що за зла прокоба трябва да тегне върху него, та да загинат във войни 11 негови синове? Безспорно логичен отговор на първата част на този въпрос биха могли да дадат лица с подходящо образование – като онзи биографи – медици, които са писали многото текстове за живота на една от първите акушерки в България. (Навярно – без да се замислят изобщо върху смисъла на изписваните думи.) 

Що се отнася до втората част на въпроса – търсенето на отговори отпраща в областта на мистиката, окултизма, магията, парапсихологията, религията…

Безспорно при подобно преплитане на реални факти и може би – истински измислици, довели в крайна сметка до сътворяването на една виртуална легенда, би било твърде интересно да се узнаят причините (или поне част от тях) за това изопачаване на обективната истина.

 

Изкривяването на истината

При всички спорове относно способността на историографията да отразява ясно и точно обективно станали исторически явления и процеси, в т.ч. и биографии на създаващи ги личности, съществуват някои основополагащи научни историографски принципи, следването на които води до рисуването на повече или по-малко обективна картина на случилото се, а отклоняването от тях – до изопачаване на истината за миналото. 

- Първият от тях е за съответствие на описанието по време и място на случилото се.

В конкретния случай – възможно ли е изобщо да има лице, участвало във всички значими събития от историята на Третото българско царство или разказаното от него е продукт на сетнешни мисловни формирования?

- Вторият е за потвърждаване на представяната информация от поне два независими един от друг източника.

Според публикуваното в множеството сайтове и блогове, основният източник на информация за живота на Христина Хранова са множеството написани от нея писма, прошения, молби, жалби до държавни институции към 20-те години на ХХ век за отпускане на пенсия и финансова помощ, които в крайна сметка не постигат търсената цел.

Проблемът е дали изобщо някой от нейните биографи е потърсил потвърждаване на нейните твърдения и от други източници – били те реално познавали я лица или съхранени документи? И ако това не е направено – защо се е получило така?

- А критичното отношение към сведенията за миналото от изследващия и описваш го историк е друг един фундаментален принцип, който задължително трябва да бъде спазван от всеки търсещ истината учен – публицист.

 

Пояснение 2: Конфабулация, на латински език сonfabulatio, измислица, съчиняване, обикновено се наблюдава при хора с психично или органично заболяване с цел запълване на "празнини" в паметта. При деца подобно явление е нормално и е свързано със сферата на игра и впечатления. При възрастни или е в резултат на антероградна амнезия или на заболяване.

 

Историография, биография, истина

Още преди повече от 100 години великият руски философ на историята, историк и етнограф Лев Гумильов беше изразил становище, че ако един историк и етнограф иска да представи повече или по-малко обективно описание за миналото на един народ, задължително трябва да ползва и методологичен апарат, заимстван от географията. А понастоящем така нареченият “мултидисциплинарен подход” включва в търсенето на историческата истина огромен спектър от методи, присъщи на други науки – от генетиката, през теорията на вероятностите, до психологията.

Навярно затова е доста странно защо лица със солидно медицинско образование, в т.ч. и в сферата на гериатрията, писали за Христина Хранова – една наистина велика българка, която заслужава обществено признание дори и само затова, че като акушерка е изродила няколко хиляди деца и като морски спасител е помогнала на няколко десетки души, не са се замислили изобщо не толкова върху достоверността на ползваната информация от своите извори – били те тестове, написани от други или от самата нея, в които се чувства спотаеният зов за помощ от една изстрадала възрастна жена, а върху ефектите на необратимите възрастови промени на личността, появени и в нейните  епистоларни продукти…

При условие, че бъде използван този подход, проблемът относно обективността на биографията на Христина Хранова би се превърнал от личностен в обществен – ГОРКО НА ОБЩЕСТВО, ЧИЙТО ГЕРОИ (и “обикновени” членове), СА ПРИНУДЕНИ ДА ЛЪЖАТ И ДА ПРОСЯТ ЗА ДА ОЦЕЛЯВАТ!

 

Пояснение 3: Сенилна деменция е органично психично заболяване, което се проявява в разновидности на когнитивно увреждане и включва нарушения на интелекта и паметта. Често това състояние комбинира такава деменция: сенилна, предсенилна, съдова, мултифакторна. Като придобита болест, тя се проявява в напреднала възраст.

 

Кой в крайна сметка има интерес от подобни епистоларни интерпретации?

Създаването на легенди относно реално живели хора навярно съществува откакто се е появило и самото мислене, разделящо и времето на минало, настояще и бъдеще - като така – опитвайки се да обясни случилото се, случващото се и онова, което би могло да се случи, е сътворило самото творчество – в битийността му на надсетивно, абстрактно преплитане на възможното и невъзможното.

И с оглед на това интерес към сякаш вечно възвръщащата се и неизкоренима митомания имат представителите на редица социални групи:

- Любителите на творчеството във всичките му разновидности;

- Почитателите на конспиративното мислене;

- Користолюбиви спекуланти с обективната историческа, (а и не само историческа) истина;

- Комплексирани краеведи, стремящи се да наложат лъжливо мнение, че всичко се върти около тяхното селище;

- Всевъзможни други рушители на истината…

А мъдрите и непреклонни любители на истината просто са призвани да откриват в мита отражението на вечните човешки същности – на реалното и мечтаното, на онова което е, и на онова което би могло да бъде, на онова което не е, но биха искали да е…

 

Заключение

Това, разбира се, е единичен случай. Проблемът е, че макар и подобни спекулативни разкази и текстове да са съществували винаги, модерната информационна виртуална епоха, в която се публикува всичко без никаква цензура и редакции, изисква и ново отношение на ползвателите на бълваната информация към нейната достоверност – доста по-критично и несравнимо по-интелигентно от когато и да било…

и да загинат 11. Нещо често срещано сред циганите, а и не само сред тях. При католиците, при които е забранен абортът също не е изключение да се родят по 6,7, 8 деца. Кликни имената на Кортни и Крис Роджърс и ще видиш, че през 201 г. имат 12 деца. А смъртността в онези години не я коментирам, тя е ясна. Иначе за останалото си прав -има доста въпросителни.

от 18 живородени деца в онази епоха да доживеят до пълнолетие не повече от едно или две.
Не коментирам, че дори и днес в многодетните семейства шансът да има деца със синдрома на Даун е относително висок.
Истината трябва да се цени повече от думите.