Книга, която представя три епохи, просто няма как да не бъде интересна. Поне за четящите хора. 

А в “Моите спомени” Петър Домишляров е разкрил картини от своя живот, преминал в три епохи от историята на нашата страна и нашия народ – на старото, патриархално Царство България, на динамично модернизиращото се социалистическо общество – времето на Народна Република България, и на съвременната постсоциалистическа, демократично-олигархична Република България. 

От гледището на “обикновения човек” – на един типичен представител на изчезващата средна класа – класата на работещите и ценящи труда хора, (при това не само у нас, но и навсякъде по света), авторът е пресъздал бързите, непрестанни и необратими промени, в които е протекъл неговият живот – част от живота на няколко поколения българи. Промени макросоциалноикономически – от монархията и дребночастнособственически обществени отношения; през “народната република” и грандиозната социалистическа индустриализация и колективизация; чак до “прехода” – с невижданата разруха и олигархизацията, а тези динамични времена са изисквали и невероятни личностни промени в името на оцеляването – промени на усвояваното образование, промени на упражняваната професия, промени дори и на държавите, в които се изкарва препитанието. А също и промени на мястото на човека в обществото – на дете, ученик, войник, съпруг, баща, работник, дядо, пенсионер. Промени и в здравословното състояние – и чрез тях – контекстът на изменящата се система на здравеопазване у нас. Промени на хората, влизащи и излизащи в социалното обкръжение…

А има ли изобщо нещо постоянно, устойчиво, трайно, неподвластно на измененията, което да дава сигурност на човека в този непрекъснато променящ се свят?

Отговорите, които дава Петър Домишляров са класически: Не се променя семейството – то е само едно в живота на човека, както и не се променя и родът, защото в тях пулсира безсмъртният дух на битието. Не се променя бащиният дом и родното Драгушиново, които са призвани да дават така необходимата сигурност. Не се променят приятелите – дори и когато вече са мъртви. Не се променя вярата в Бог и доброто. И в Провидението, което в крайна сметка дава всекиму заслуженото. 

*******

В книгата са преплетени съдбите на десетки, стотици герои – реално живели личности, има описани редица интересни случки, които се разиграват върху огромен, при това – напълно реален декор – от така силно обичаните Драгушиново и Самоков, през Москва и Ростов на Дон в Русия, до Тартуз и Дамаск в Сирия, и дори – в Терачина и Неапол в Италия.

*******

Книгата е издадена от Издателска къща “Виделина” София през 2023 година, съдържа 98 страници, както и 8 фотографии и е част от съвременната мемоарна литература. Разпространява се единствено от автора.