Генерал Тодор Кантарджиев като публицист

Кратки биографични бележки за генерал Тодор Кантарджиев

Макар, че напоследък дори и представители на бившата комунистическа номенклатура, при това и в Самоков, и то с комсомолски и комунистически плам, се впуснаха да пишат биографични текстове за големия български пълководец генерал Тодор Кантарджиев, в продължение на близо половин век не само, че беше потулено и делото, а и творчеството му, но и неговото име беше стриктно недопускано и в енциклопедии, и в справочници, и всякаква друга литература. А сегашните му биографи, пишещи и публикуващи в книги, вестници, списания, сайтове, обикновено преписват един от друг – най-вече – от кратките – и затова предпочитани за виртуалните условия автобиографични бележки, оставени в неговата книгата „Чакър войвода.”

И ако понастоящем се знае твърде малко за участието на генерал Тодор Кантарджиев в четири от войните на Третата българска държава, не се знае почти нищо за неговото творчество, включващо над тридесет книги в различни литературни жанрове.

Енциклопедия България, том 3, изд. БАН



Съвременна българска енциклопедия, том 2

*******

Семейство и детство

Тодор Кантарджиев е роден на 10 февруари 1861 г. в Самоков. Родът му е от село Продановци, а самоковският майстор на кантари Димитър твърде рано отвежда малкия си син Тодор във Виена да изучи кантарджийския занаят „по европейски”. Безспорно придобитите технически познания и умения, както и владеенето на немски език в последствие помагат за военната кариера на Тодор. Подобно на всички деца и младежи от онази епоха и той рано започва да работи за прехраната си, като помага и в кръчмата на свой родственик в Самоков, където слуша разкази за Чакър войвода, за когото в последствие ще напише и книга.

Образование

След казармата завършва четирикласно гимназиално образование и през 1882 г. е приет във Военното училище, което завършва през 1884 г. с офицерски чин. През 1890 г. вече като капитан, е приет в Брюкселската военна академия на Генералния щаб, която завършва през 1893 г.

Военна кариера

През 1878 г. Тодор Кантарджиев  получава повиквателна за първия набор на българската армия, в която постъпва като редник, а две години по-късно се уволнява с чин фелдфебел (старшина). След завършването на Военното училище през 1884 г. е произведен в чин подпоручик. В Сръбско-българската война (1885 г.) е ротен командир, и за военни заслуги в сраженията при Сливница и при Пирот е награден с орден „За храброст”. При постъпването си в Брюкселската военна академия вече е капитан, а след нейното завършване (1893 г.), е произведен в чин майор и е назначен в Генералния щаб на българската армия, както и за преподавател във Военното училище. През следващите години е произведен като подполковник и полковник. Участва в Балканската (1912 – 1913 г.) и в Междусъюзническата войни (1913 г.) като бригаден командир и за заслуги в сраженията при Люле Бургас, Чаталджа и Струмица е назначен за командир на пета пехотна Дунавска дивизия и произведен в чин генерал. По време на Първата световна война (1916-1918 г.) е назначен за командир на Варненския укрепен пункт, а на 4 септември 1916 г. командвания от него Приморски полк освобождава Добрич от румънската окупация. В последващите сражения с руски, румънски и сърбохърватски войски командва Източната настъпателна група в Добруджа. Ранен е в сражението при Каралийската позиция (14 септември 1916 г.) и е един от малцината ранявани генерали в реални бойни действия. Командваните от него армейски части достигат до делтата на река Дунав и р. Сирет, а след поражението и излизането на Русия от Първата световна война (Брест-Литовски мирен договор, 3 март 1918 г.), като командир на Сборната дивизия е изпратен в Западна Македония и Албания – в най-западните части на Солунския фронт, където остава до края на войната, а след това – в заложничество. След войната е награден с орден „За военни заслуги” и произведен в чин генерал лейтенант. През 1919 г. излиза в запаса и се отдава на любимите си селскостопански занимания и литературно публицистично творчество.

Публицистиката на генерал Тодор Кантарджиев

Генерал Тодор Кантарджиев е автор на 33 книги и на стотици статии и текстове, които обхващат много публицистични и научни жанрове, както и разкриват енциклопедични познания в различни области.

Условно неговите книги биха могли да бъдат класифицирани в следните жанрове:

- Военна педагогика – научната дисциплина, която е насочена към подготовката на войници и офицери за защита на Отечеството в цялата възможна гама от личностни психофизически качества – физическа подготовка, технически познания, стрелкови умения, морал – родолюбие и жертвоготовност, дисциплина и самодисциплина… Теоретико-приложната военна педагогическа система на Тодор Кантарджиев е много близка до хуманизма на западноевропейската военна педагогика от онази епоха, стимулираща осъзнатото чувството за дълг, родолюбието, патриотизма, а това я прави твърде различна от руското военно възпитание, основаващо се на насилието над войниците, страха и физическите наказания за всяко неизпълнение на заповед и провинение.

Тук биха могли да бъдат включени неговите книги: Победите от войската, Гимнастика (1889 г.), Примери по военното възпитание (1907 г.), Балове и танци от възпитателно и пр. гледище (1909 г.), Изпълнен дълг към родната реч (1934 г.);

- История – безспорно приносът на генерал Тодор Кантарджиев – като участник в създаването на армията на Третата българска държава, както и във войните за национално обединение, е огромен, и точно затова всяка негова книга обогатява нашата историография.

И въпреки това има и „конкретно исторически” книги: Биографиите на убитите в Сръбско-българската война 17 офицери, Историята на I пехотен Софийски на Н.В. Княз Александър I п[олк]. (1894 г.), История на 16 пехотен Ловчански полк (1903 г.), Биографията на падналия през Сръбско-българската война подпоручик Цанков (1909 г.), Биографията на падналия през Балканската война полковник Тенев Г. (1913 г.), Биографията на баба Сара (1925 г.), Кратка история на Балканската и Съюзническата война (1928 г.), Съединението и войната за него (1935 г.), Самоковският освободителен деец Чакър войвода (1940 г.);

- Военна география – генерал Тодор Кантарджиев е един от основоположниците и на тази научна дисциплина в нашата страна: Записки по военна география на България и съседните държави (1901), Военна география на България (1913 г.);

- Мемоари – мемоарите са особен литературен жанр, в който авторът представя своите спомени и иска или не иска прави оценка на събитията, в които участва, както и на личностите около себе си. Ето защо не е за учудване, че Тодор Кантарджиев с безспорен литературен талант е описал не само някои от най-значимите събития от историята на Третата българска държава в които е участвал, но и личностните особености на свои съратници и познати: 1/6 бригада в Балканската (1912/1913 г.) война (1915 г.), Втора Чаталджа (1915 г.), Заложените дивизии (1919 г.), Варна-Баладжа-Добрич (1924 г.), Добрич, Кобадин, Кюстенджа, Бабадаг, Тулча, Исакча (1925 г.), Българската армия в Румъния и на Серет (1925 г.), При Охрид - Преспа и на Шкумба (1926 г.), В заложничество и у дома (1927 г.), Добришката епопея с карта, скица, портрети (1931 г.);

- Документалистика – към този, макар и доста условен литературен жанр биха могли да бъдат причислени: Десет годишнината на убитите в Сръбско-българската война (1895 г.), Беседи съобщени от офицерите на 16 Ловчански полк през 1901 г. (1903 г.), Двадесет и пет годишния юбилей на офицерите от V випуск (1910 г.), В Софийската бастилия или Централния затвор (1927 г.), Петдесет годишният юбилей на 1 военен набор (1918 г.), 50 годишният юбилей на офицерите от V випуск (1935 г.) …

*******

Текстовете на Тодор Кантарджиев се отличават със стремеж към обективност, добре структурирани оценки на важното и маловажното, желание за коректност и точност, което би могло да бъде проследено и в книгите му за Добричката епопея и за Чакър войвода.

*******

“Страшната легенда”

На 4 септември 1916 г. Добрич, който като част от Южна Добруджа е окупиран от Румъния след т.нар. “Междусъюзническа война” (1913 г.), в която България воюва срещу Сърбия, Гърция, Черна гора, Отоманския халифат и Румъния, е освободен от румънско робство от Осми приморски полк, който влиза в състава на т. нар. Варненски укрепен пункт, командван от генерал Тодор Кантарджиев.

Самият термин “Страшната легенда”, описан от родения в Самоков велик български пълководец, чийто род е от село Продановци, обозначава едно твърде интересно психосоциално явление - моделирано съзнателно или непреднамерено чрез тогавашните средства за масова информация - и наши, и чужди, и създаващо сериозни страхове, че българите няма да воюват с “братушките - освободители” - руснаците, които бидейки съюзници на нашите балкански и световни врагове, оказват мощна военна и логистична подкрепа на сърбите и на румънците по време на вече бушуващата Първа световна война.

По всяка вероятност, в условията на няколко бомбандировки на Варна от руски кораби и мощен руски политически, психосоциален и корупционен натиск в българския черноморски регион, опасенията са били твърде основателни. И може би това е в основата на взето решение роденият в Самоков Тодор Кантарджиев, който е европейски възпитаник - на белгийската военна академия, и е израстнал в българската армия от редник до генерал, както и е участвал във всички войни на Третата българска държава, да бъде изведен от запаса и назначен за командващ Варненския укрепен пункт.

Генерал Кантарджиев безспорно успява да заздрави както отбранителните съоръжения, така и военния дух на поверените му армейски части, които под негово командване на 4 септември, възползвайки се от отстъплението на румънците от Добрич, с бърз марш на скок го завземат и под всеобщото народно ликуване и масова помощ, изграждат укрепените позиции на север от града. На 5, 6 и 7 септември, “Страшната легенда” рухва като напълно несъстоятелна, просто защото армейските части, командвани от генерал Тодор Кантарджиев разгромяват многократно превъзхождащите ги руски, румънски и сърбохърватски дивизии, които се опитват да осъществят контранастъпление.

Генерал Кантарджиев използва тактика, добре изпитана по време на Балканската и Междусъюзническата война - изключително добре съгласувани действия между пехота, артилерия и кавалерия, много точен огън от всички родове войски, добре окопана пехота, която допуска неприятеля - бил той казашка кавалерия или вражеска пехота, относително близо, след което го поразява с точен пушечен и картечен огън и всява ужас сред оцелелите с епичната българска контраатака ”НА НОЖ”…

В крайна сметка нашата армия освобождава цяла Добруджа и излиза на река Сирет, а след разгрома на Руската империя в Първата световна война и сключения с нейните победители - Германия, Австро - Унгария, Отомански халифат и България, Брест-Литовски мирен договор на 3 марта 1918 г., командваната дивизия от генерал Тодор Кантарджиев е изпратена в Западна Македония и Албания за да заздрави съответната част от Солунския фронт, напуснат от панически бягащите австро-унгарци…

*******

Твърде интересна е и книгата „Самоковският освободителен деец Чакър войвода”, чието съдържание по един или друг начин е преразказано от известни или неизвестни съвременни белетристи от ранга на Николай Хайтов или Христо Ярловски, при това – обикновено оставяйки своя литературен първоизточник в плътна информационна сянка – нещо, което е абсолютно недопустимо за самата публицистика на Тодор Кантарджиев.

В тази своя книга, освен че описва живота и начина на водене на военни действия на Чакър войвода, като и особеностите на социалната среда в големия и богат мултиетнически град Самоков през ХІХ век, Тодор Кантарджиев пише и за авторите, чиито книги е ползвал – а именно – самоковският краевед Христо Семерджиев, написал книгата „Самоков и околностите му”, в която има кратка информация за Чакър войвода, и О. Давид и Ст. п. Грънчаров, издали брошурата „Чакър войвода.” Тодор Кантарджиев е представил своята истинска сага по откриването на автора Грънчаров и неговата брошура чак в с. Караш до гара Роман…

*******

Днес в Самоков не се знае почти нищо за този велик българин и автор на повече от 30 книги - няма нито една улица на негово име, няма нито паметник, нито дори паметна плоча в селото на неговия род.

Има обаче една твърде вицеподобна случка: На сесия на Общински съвет Самоков било обсъдено евентуалното присъждане на званието “Почетен гражданин на Самоков” на генерал Тодор Кантарджиев. И тогава някакъв общински съветник задал култовия въпрос: “Ама какво толкова е направил за Самоков тоя, мустакатия ковид генерал от телевизията, та да го правим почетен гражданин?”

*******

На снимките:

- Сборник “Добричката епопея - септември 1916 г.”, съставител Цочо В. Билярски, изд. “Анико”, С., 2020;

- Генерал Тодор Кантарджиев - снимка от неговата книга “Чакър войвода”;

- Страница от книгата “Чакър войвода”;

- Барелеф на генерал Тодор Кантарджиев в Добрич.