Село Драгушиново се намира на около 3 километра на север от град Самоков по течението на река Искър и на около 50 километра на юг от столицата София. Предполага се, че селото е основано по време на Второто българско царство някъде през ХІІ – ХІІІ век и е било безспорен център на железодобива по българските земи. За това свидетелстват първите османски данъчни регистри, в които като данъчно задължени лица са записани собственици на самокови и пещи от Драгушиново, които са били християни. 

И до сега селото е живо и жизнено с над 650 жители, с много млади хора, които не го напускат и го обичат много, а безспорно някои от негови уникални забележителности са съхранените и ревностно спазвани през хилядолетията обичаи и традиции. 

Един от тези обичаи е обичаят „Пръстенярка”.

Самият обичай „Пръстенярка” е част от общобългарските народни традиции от така наречените „Наричане” и „Водици”, свързани с търсене на могъщата сила на словото и водата. В Драгушиново се чества по уникален начин в навечерието на „Васильов ден”. Преди самия празничен ден се избира Пръстенярка – най-личната мома в селото, тя облича празнична народна носия и задължително препасва бяла фута (престилка). Намира се калайдисано искрящо бяло медно котле, в което се налива светена вода от черквата и се покрива с новоизтъкана бяла кърпа. Вечерта на мегдана се събира цялото село, а всяко семейство е приготвило пръстен със завързани към него с червен конец китки от здравец и босилек, които имат свой уникален нишан. Те се пускат в котлето със светена вода. Жените, облечени в народни носии играят хоро, което се води от Пръстенярката и пеят народната песен „Груьо Васильо”. После Пръстенярката отнася котлето с пръстените в черквата, а на сутринта е самото Наричане…


*******
Галерия



Х