прочит: Галатяни 4:1-7

„Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!“ (Римл. 8:15)

  По време на един от уроците в неделното училище раздадох на децата по едно листче, на което пишеше как Бог ги възприема  -  като обичани, изкупени, простени, скъпоценни и т.н. Прочитането на всяко листче предизвикваше радост. Единственото разочаровано дете беше това, на чието листче беше написано „осиновен“. „Защо получих точно това листче? - попита момченцето. - Искам друго!“ За него осиновяването не беше нещо хубаво. Аз му обясних, че му се е паднало най-хубавото определение, защото то включва всички останали.

  Осиновяването е съзнателен избор да направиш някого част от своето семейство. То създава една нова връзка, при която осиновеното дете получава всички права, които имат биологичните деца. Ние, християните, сме осиновени от Бога и сме станали част от Неговото семейство. Бог е станал наш Отец, Който ни обича, пази, прощава и приема. Сега носим Неговото име и за нас е приготвен дом на небето.

  Ние сме избрани, приети и обични деца на Бога. Неговата бащина любов не познава граници.


Молитва:  Господи, благодарим Ти, че ни обичаш толкова много, че си ни направил част от Твоето семейство, амин.

  Мисъл за деня: Бог ме е избрал. Естер Бонър (Калифорния)

  Да се молим за: СЕМЕЙСТВА, КОИТО ОСИНОВЯВАТ ДЕТЕ.