Когато става въпрос за писаното слово в Интернет, то винаги е било като  “у дома си” в световната мрежа. Бързото разпространение на новата медия става алтернатива за печатните медии.
 Бързото навлизане на онлайн изданията и интереса към тях дава повод на специалистите да си задават въпроса “дали вестниците имат бъдеще?” От доста време този въпрос занимава световните медийни експерти. Едни са категорични, че печатните издания ще отстъпят място на своите интернет версии. Други са на мнение, че само най-големите ежедневници ще успеят да оцелеят, както на хартия, така и в мрежата. Кои са прави само времето ще покаже, но е факт, че все повече издатели обявяват съкращения или банкрут. Вследствие на глобалната финансова криза качеството на журналистиката също се оказва сериозно засегнато. Британската организация за медийни стандарти (MST) излезе преди месец със заключението, че редакторите на Острова жертват качеството, за да поддържат продажбите в период на рецесия. В проведеното проучване, изготвено със съдействието на британски експерти в сферата на медиите, се посочва, че "негативните настроения на обществото за надеждността на вестниците и натрапчивото поведение на журналистите нарастват и тази нагласа би могла само да се влоши в условията на икономически спад". Според MST само 7% от хората вярват, че т. нар. таблоиди пишат точни информации, а 75% от анкетираните смятат, че "тези ежедневници често съобщават новини, за които вярват, че са верни".
 Резултатите и при по-авторитетната преса, като "Таймс" и "Гардиън", не са по-различни. За разлика от 2003 г., когато 65% от хората са имали доверие на журналистите в тези издания, през 2008 г. процентите вече не надвишават 43%. Същото изследване посочва, че все повече читатели престават да купуват вестници на хартиен носител, а "прелистват" техните онлайн версии. Преди дни американският медиен експерт Ричард Перез-Пеня публикува статия в "Ню Йорк Таймс", в която твърди, че "всеки уважаващ себе си ежедневник трябва да притежава свое интернет издание, в което новините да бъдат съобщавани в реално време". Пеня проучил какво е съотношението на тиражите на големите вестници с посещенията в страниците им в мрежата. Оказва се, че все повече хора черпят информация от онлайн медиите. Според това проучване през периода 2006 - 2007 г. година потребителите, преглеждащи пресата в интернет, са се увеличили с 2.4%. Оттогава до днес онлайн читателите са с 14.3% повече. През последната година USA Today отбеляза спад на тиража с 18%, но пък и 25% ръст при посещенията на страницата на вестника в интернет. Същото е положението и при конкурентните американски ежедневници. Много български издания, следящи световните тенденции, отдавна предприеха стъпки за популяризирането на материалите си в кибер пространството. Други пък пускат само част от новините си, надявайки се по този начин да предизвикат интерес у читателя и да го мобилизират да си купи хартиеното издание. Според специалистите вестникарските издатели трябва изцяло да променят мисленето си, следвайки формулата - сайт - новини в реално време, вестник - коментари и анализи. Неотдавна лекторът на International Advertising Association Христо Кафтанджиев заяви пред "Сега", че "всяка от "класическите" медии трябва да настъпва в интернет пространството". На подобно мнение е и дългогодишният журналист, PR и консултант по политическа комуникация Анелия Димитрова. "Онлайн версията не е въпрос на мода или "така правят всички". Просто необходимостта и достъпът до информация вече са в реално време. Вестник, който няма онлайн версия, е 24 часа закъснял за "срещата" с читателя си. Той вече е прочел новините в интернет, гледал е вечерните новини по телевизията и няма никаква причина на следващата сутрин отново да потърси тази вече остаряла информация", казва тя. И допълва: "Според мен модерният комуникационен формат за общуване между вестника и читателя е - новините сега, коментарите утре. Тоест - онлайн версия, която се развива заедно с новините от деня, а коментарите, интерпретациите, интервютата да останат за хартиеното издание".
 Голяма част от известни издатели и редактори пък предпочетоха да се оттеглят от вестникарския бизнес и да се насочат изцяло към интернет. Все повече журналисти не само по света, но и у нас решиха да създадат собствени блогове и сайтове. Преди месец бившият шеф на френския всекидневник "Монд" Жан-Мари Коломбани пусна в мрежата своя страница - slate.fr, по подобие на американския slate.com, публикуваща основно анализи и коментари. В екипа на сайта са още двама бивши служители на "Монд" - Ерик Лазе и Ерик льо Буше, както и бившият главен редактор на "20 минути" Жоан Хюфнагел. Техните имена вече са успели да привлекат сериозна финансова помощ за проекта - 3 млн. евро. "Идеята ни е да създадем сайт, посветен на анализа на актуалните събития с висока редакционна добавена стойност и с оглед на необходимостта от качествени онлайн медии", казва Коломбани.
 Интернет изданията са във висша степен оперативни, възможна е реакция “на секундата” и  не е необходимо време за печат, доставка и продажба. Също и тиражът на онлайн изданията е неограничен, за разлика от пресата, която е ограничена от тираж, телевизията и радиото от време.
 Смятам, че и навлизането на нови и нови технологии днес също допринася много за избора на потребителя, Онлайн изданията са с по лесен и удобен за тях достъп. За това в последно време почти всички вестници и списания в глобален мащаб притежават он- лайн версии, за да могат да достигнат по-лесно до аудиторията си, а дори и в определен момент да я увеличат. Особен интерес към тези версии имат младите хора и живеещите в чужбина. Така се получава навлизане на печатните издания, вече под нова форма, на територията на основния им конкурент днес - интернет. Поради факта, че все повече компании отделят значителни средства от рекламните си бюджети за интернет реклама, този сравнително нов канал за представяне на информация започва да се превръща в добър, леснодостъпен и все по-предпочитан пред радиото и печата рекламоносител. Вестниците все по-често търсят начини да излязат от рамките на традиционното и стандартното. Печатната индустрия среща все по-големи препятствия в стремежа си да оцелее в условията на силната конкуренция в лицето на интернет. Вестникарският бизнес се стреми да се впише в новия медиен свят, където използваните до този момент методи вече не дават желания резултат. Съвременният човек все повече предпочита да получи горещите новини на мобилния си телефон, посредством електронната си поща или докато сърфира из интернет, отколкото дакупи вестник или списание. Така използва част от свободното си време за да получава информация. Това са малка част от фактите, описващи ситуацията, в която се намират печатните издания в момента.
В страната ни интернетът, неговото разпространение и развитие са започнали своя прогрес и развитие. Вече с голямя скорост навлиза безжичният интернет и местата за връзка с глобалната мрежа посредством преносим компютър се увеличават. Това ново удобство за потребителите на он-лайн услуги ще ги задържа все по-често в уеб пространството и съответно, източниците, предпочетени от тях като средство за информация, ще се намират там. Нарастващите потребители на интернет, от друга страна са една от причините за загуба на част от постоянната аудитория на печатните издания. Основанието за това е лесеният и бърз достъп до най-разнообразна информация. Именно този факт в бъдеще ще се превърне в най-големият проблем, срещу който ще трябва да се изправи пчатната индустрия. Когато онлайн медиите започнат да предлагат постоянно обновяваща се информация и материали, несъдържащи се в печатен носител, наистина могат да се превърнат в голяма заплаха за съществуващите печатни формати и да бъдат определяни като по-добри от тях. Най-голямото предимство на електронните варианти на печатните медии би могла да бъде динамиката в поднасянето на новините и възможността за непрекъснато обновяване и актуализиране на информацията в тях в реално веме. Тази възможност обаче рядко се използва от издателствата след редакционното приключване на броя и неговото отпечатване и разпространение. Причината за недостатъчното използване на възможностите, които предлага интернет например, се дължи преди всичко на технологията, на която е подчинено производството на печатните издания. Но на практика няма редакция на печатно издание, която да функционира 24 часа в денонощието и да актуализира непрекъснато съдържанието на интернет-изданието на медията. Единствено някои информационни агенции функционират непрекъснато и затова повечето печатни, а дори и интернет издания, черпят голяма част от информацията си от тях. От историята са известни несполучливите опити на няколко издания (напр. експеримента на австралийския в. „Сън” през 70-те години на миналия век), да реализират проекти за денонощно отпечатван тираж с непрекъсната подмяна на страници с актуализирана информация. Причините за провала на тези проекти са свързани преди всичко с разпространението и реализацията на изданието и достигането му до читателите. В момента ежедневните печатни издания като че ли все още подценяват и не използват в достатъчна степен това огромно предимство на своите онлайн-издания.Днес много от нужните добавки към статиите в едно печатно издание, като снимки и цитати, се набавят предимно чрез интернет. Доста по-лесно и бързо се осъществява набирането на информация по дадена тема, като за целта са нужни по-малко хора.
Поради бързината, при преноса на информация, интернет изданията безпорно имат преднина пред печатните медии. Технологичното време за производството на медиите на хартиен носител често е пречка за поднасянето на актуална информация на читателите.