Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2010 22:16 - Глобализация и култура
Автор: georgihadjiyski Категория: Други   
Прочетен: 5460 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 28.07.2018 16:32


Глобализация и култура
(Есе) 
(Изготвено по поръчка - 2008 г.)


Проблемът за взаимовръзките между глобализацията и културата е сложен и многопластов. Макар, че разграничването между традиция и модерност, национално и общочовешко, култура и цивилизация и пр., да е подлагано на широко объсждане и различни интерпретации от велики мислители на ХХ и XXI век от ранга на М. Вебер, З. Бжежински, Дж. Лукач, П. Джонсън ..., в условията на съвременното информационно общество то придобива редица нови измерения.
Започналото интегриране на българското общество в обединена Европа от своя страна поставя редица предизвикателства пред нашата култура. Макар, че тя винаги е била широко отворена за идващите от Европа интелектуални вълни като късния романтизъм, символизма, социалнокритичния реализъм, експресионизма, модернизма, с една дума – модерната градска култура в различните и разклонения, рязкото скъсване с моделираната близо половин век социалистическа култура и опитите да се съгради нова, адекватна на социалните изисквания култура, базирана върху идеологията на хуманизма и демокрацията, бе повод за възникване не само на множество дискусии, но и на основателни или въображаеми страхове, касаещи опасения от краха на българските културни традиции.
Тези опасения биха могли да бъдат систематизирани в следните основни аспекти:
- В условията на глобализацията и съпътстващото я мощно налагане на унифицирани цивилизационни модели, съществуват огромни рискове относително малките култури, (към които принадлежи и нашата), макар и съхранени до днес на базата на придържане към езикови и етнически параметри, да изгубят своята идентичност.
-
Глобализацията е тясно свързана с пазарната икономика и затова ограниченият и твърде слаб български пазар поставя българската култура в незавидно положение.
-
В условията на обединена Европа българската култура придобива периферен, локален характер, със свои специфични черти, олицетворявани от поп-фолка, неможещи да се противопоставят на глобалистичния натиск, но превръщащи я в уникален етнографски музеен експонат.
-
Традиционната българска култура във всичките си разновидности ще бъде асимилирана от съпътстващата глобализацията виртуализация...
Разбира се, всяко едно от цитираните съждения има не само своите привърженици, но и своите не по-малко логично изказващи се опоненти. Така например да се твърди, че идентичността има някакви общностни характеристики в условията на глобализиращото се общество, в което индивидуалната свобода, свободата на избора на човека е едно от основопалагащите начала на иманентно присъщата му демокрация, е твърде несериозно, защото превръща свободата на избора на индивида не в индивидуално право, а в колективно. От тази гледна точка културата не може да бъде разглеждана като някаква крепост срещу прииждащите влияния на глобализацията, а просто трябва съзнателно да бъдат използвани и овладявани шансовете, които тя представя. В условията на функциониращата в глобалното общество пазарна икономика, комерсиализацията на продуктите на културата не може да бъде разглеждана като някакво ограничение пред представителите на т. нар. малки култури, защото предлага огромни възможности за широк пласмент на оригиналните творчески идеи. Наред с това е твърде повърхностно да се твърди, че комерсиализацията облагодетелства предимно представителите на т. нар. масова култура и ощетява представителите на т. нар. елитна култура. Защото творци като Джойс, Кафка, Бекет, Гомбрович, Маниер де Оливейра, Сатаджит Рей, Кешловски, Набоков, Форман, Кавафис, Казандзакис, Сандрич и много други, никога не биха могли да съществуват без една интернационална традиция и по-точно без микрокосмоса от продуценти, критици и зрители, които са необходими за тяхното оцеляване. Но тази практика не би могла да се разгърне мащабно без увеличената чувствителност и на обществото към високата култура, както и без подкрепата на съответната държавна културна политика, стига тази политика да бъде обърната към настоящето и към бъдещето. Тоест нещата се свеждат до създаването на една паралелна и конкурентноспособна мрежа, базирана на разискването на нови ниши в културния пазар и тяхното постепенно разширяване. Положителна последица от глобализацията на културата е изживяването на европоцентризма като водеща западна доктрина, а заедно с това и изживяването на етнографския поглед към другите култури, на първо място към културите на страните от Централна и Източна Европа, към които принадлежи и България. Тяхната другост вече не се отъждествява с фолклорната, с екзотичната култура, това е резултат от постепенното припокриване на външната и вътрешната гледни точки към тези култури. Процесът на глобализацията променя гледната точка на локалната култура към самата себе си и към своите най-дълбоки традиции, които до скоро са давали признаци на живот. Песенният и танцовият фолклор, народните носии, продуктите на старите занаяти, празниците и обредите, всичко това малко или повече вече представлява музеофицирана култура, експонати от един етнографски музей на живо, изискващи характерните за съхраняването на историческите паметници грижи, те вече не са в състояние да бъдат надеждни инструменти за идентификация. Това се потвърждава и от успоредно наблюдаваните процеси на културно рециклиране на елементи от традиционната култура, в което естетиката на фолклора се съчетава с вулгарността на съвременната масова култура, какъвто е феномена на поп фолка и създаването на продукти, изразяващи стремеж за приспособяване към императивите на глобалната комерсиална култура. Загубването от културите на страните на Централна и Източна Европа на характера на екзотични култури е съпроводено с получаването на статута на периферни култури, на култури в периферията на европейското културно пространство. Страните, които засега остават извън процесите на евроинтеграцията, каквито са бившите Югославски републики, до голяма степен запазват характеристиките си на екзотични култури, с етномотивацията и атавистичните форми на насилие в този регион се обяснява засиления интерес на западноевропейците към редица филми посветени на войните в Босна и Косово, на етническите отношения в Македония или бомбардировките над Белград.
И накрая, твърде несъстоятелно е и опасението от асимилацията на българските културни модели от глобалната виртуална цивилизация. Защото в условията на съвременното виртуално общество границата между периферия и център е релативна, дистанцията между творец и потребител на творчеството почти не съществува; а качественият интелектуален продукт мигновено може да намери своя пазар...



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Много хубава и интересна статия, ...
07.01.2011 12:24
Много хубава и интересна статия, обогатяващ общата култура анализ!Но не винаги е възможна еднозначна морална оценка на обществените явления, още повече че последните са многопластови,многоаспектни, противоречиви.Така е и с глобализацията-тя носи и позитиви и негативи.Бих искала да добавя някои негативини измерения в социалноикономически аспект.
Така например днешната глобална, световна пазарна и неолиберална икономика доведе до ерозията на средната класа,средна класа създадена от т.нар.масов социален капитализъм, или "държава на благоденствието", развил се след Втората световна война, както и до социална поляризация и световна регионализация.Днес богатите държави са около 15-20% от човечеството, а потрребяват 80- 85% от суровините и благата на земята.Световният корпоративен банков капитал брани своите интереси и позиции, големите държави стоят зад своите ТНК и СБ не желае облагането на ТНК с данък.Съвременното глообарно пазарно стопанство води до споменатаа регионализация-ЕС,САЩ,Канада,Япония и др.развити страни и региони контролират над 80% от световната търговия.Големите държави държат и технологичен монопол-3/4 от разходите и продуктите на научнотехнич.дейност и 80% от високо технологичния капитал се обменя между развитите големи държави и региони по света.Бедните страни слабо участват в тази глобална пазарна икономика и плодовете от нея не стигат справедливо и пропорционално до тях.С оглед на това и с оглед на навестилата ни световна икономическа криза се забелязват опити за преосмисляние на позиции, за създаване на нови концепции и идеи.Дори самият Джордж Сорос преосмисля идеята за "Отореното общество" и говори за нуждатна от социално и морално отговорен бизнес.Икономическият ръст вече не се разглежда като самоцел а като условие за социално развитие и благоденствие и ЕС разбира това и в Лисабонския договор залага като цел пълна заетост,балансиран икономически растеж и социална пазарна икономика.Така че нещата са сложни, многопластови, противоречиви.
цитирай
2. georgihadjiyski - Разбирам,
28.07.2018 16:34
благодаря за интересния коментар.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2300472
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031