2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Прочетен: 2389 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.08.2017 22:33
Цари Мали град
Има създатели на идеи. Има ползватели на идеи. Има и печелещи от идеите. Днешните многобройни посетители на Цари Мали град, които приемат като даденост наскоро съградената "римска" крепост, както и „на доверие” информацията за нейното съществуване от дълбока древност, едва ли се замислят върху факта, че до неотдавна мястото, където се намира, беше един обикновен планински рид, обгърнат от естествената природа във вид на дървета, храсти и треви. Впрочем и в самото название „Цари Мали град” няма нищо латинско или антично – то си е изцяло нашенско, при това западнобългарско. Как обаче се стигна до съществуващото днес?
През 2003 година излиза една твърде интересна книга в две части – „Цари Мали град (с. Белчин) Изнапредица” и „Цари Мали град (с. Белчин) Имена и родове”. Неин автор е Стоян Бучов, роден през 1928 г. в с. Белчин и дългогодишен учител по български език и литература в няколко училища и училищен директор. В тази своя книга Стоян Бучов описва с огромна носталгия не "далечното и славно римско" минало на село Белчин, а завинаги изгубения пасторален, патриархален, селски начин на живот – живот на големи родове и силни връзки между хората, живеещи в невероятна хармония с отглежданите със задружни усилия растения и животни, както и с цялата природа около тях. Хора, за които миналото е само нищожна брънка от вечността, която бледнее на фона на сегашното време на труд, с който се осигурява имането на утрешния ден… И който начин на живот беше завинаги унищожен по времето на комунизма.
В сградата на етнографския музей към комплекса има малка сбирка с няколко книги, свързани по една или друга засегната тема с Белчин. Незнайно защо, двете книги „Цари Мали град (с. Белчин) Изнапредица” и „Цари Мали град (с. Белчин) Имена и родове” на Стоян Бучов, не са сред тях. Дали са ги чели обаче проектантите и строителите на Цари Мали град?
Материализирането на идеята
През последните години на първото десетилетие и първите години на второто десетилетие на ХХІ век, със средства, предоставени по програма на Европейския съюз, започна широкомащабното строителство на Цари Мали град.
Първоначално бе възстановена полуразрушената стара (гробищна) черква „Света Петка” над с. Белчин.
На рида около черквата беше изграден етнографски комплекс, включваш егрек и старинна, макар и твърде „градска” къща с двор.
Ако всичко беше свършило до тук, би имало едно място в с. Белчин, което да пресъздава в известна по-голяма или по-малка степен начина на живот на нашите деди от преди около век – и то такъв, какъвто е предаван от поколение на поколение в продължение на хилядолетия. За съжаление дори и в модерна Европа, принадлежността към селската общност е нещо, ако не срамно, то поне твърде непрестижно, за да бъде насърчавано дори и посредством съзерцание на оставащите в глъбините на отлетялото време пасторални артефакти. Ето защо не е за учудване, че Цари Мали град бе превърнато от ласкаво и обичано название на родното село от поколения белчинци, в новоизграден от камък и бетон модел на антична римска крепост.