Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2011 21:00 - Балканският блян по свободата във вариации на един чалга – хит
Автор: georgihadjiyski Категория: Забавление   
Прочетен: 2434 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 14.07.2011 20:42


Балканският блян по Свободата във вариации на един чалга – хит

 Copyright © Георги Хаджийски

... Преди време, гледайки предаване на един наш топ журналист, който с присъщата на неговия медиен стил садо-мазохистична перверзия, се човъркаше из глъбините на създаваната от определени обитатели на българската провинция социална мърсотия, се заслушах в някаква твърде позната приятна мелодия, която звучеше като музикален фон на излъчваната телевизионна картина. И всъщност именно тя успя да привлече вниманието ми, а не неговите „откровения” за това какви „изроди” живеят по нашите земи, които („откровения” и може би и показвани „изроди”) до такава степен грабват общественото внимание, че дори и високопоставени наши политици, с чиито усилия се създава показваната от него нерадостна социална картина у нас, обикновено се считат за поласкани, ако бъдат поканени за събеседници... 

Всъщност мизантропията и особено една много интересна нейна форма – омразата към всичко българско и най-вече онова, което като по чудо е останало от нашия традиционен начин на живот – в българското село, до такава степен е обсебило общностното съзнание на определени наши интелектуални среди – т. нар. макар и (псевдо-) елит, че дори и едно „чисто” културно явление като съвременната наша поп-фолк музика, е наситено с повече или по-малко значими и успешни опити за подценяване, отхвърляне, неприемане, презрение... въпреки, че обикновено и Те обичат да я слушат, (и то винаги, когато пийнат по някое и друго уиски или луксозна вносна водка).

Макар и тази мелодия да ми беше твърде позната, не знаех точно нито песента, нито изпълнителя, нито дори и заглавието. Реших да ги потърся и понеже ми се стори, че се касае за нещо югославско или сръбско, се допитах до виртуалните услуги на Гугъл – въведох „югославска музика”, прослушах част от постваните хитове, но тъй като търсеното не би сред тях, реших да пробвам и със „сръбска музика” – ефектът отново бе равен на липса. Накрая, почти отчаян успях да се свържа и с един мой много добър приятел който, макари и изключително интелигентен и образован не се страхува да се причислява към почитателите на югославската музика и дори постсоциалистическата наша чалга – при това още от гнусното комунистическо време, когато Желязната завеса започваше от Драгоман, а ние саморъчно чертаехме схеми за антени на български и съветски телевизори, сръчно ги сглобявахме и  ги издигахме над тераси и комини, за да надзърваме в „забранения свят”.

Както и очаквах, щом чу тананикането на мелодията, той веднага се досети и обясни, че този балкански хит не е нито югославски, нито дори сръбски, а македонски и понеже родът му по една от „съребрените” линии е от Вардарско отново изтъкна своята теза, че хитът си е български, защото според него „македонците си били чисти българи”, а дори и сърбите били „мали бугари”. Така разбрах, че става дума за "Бел конь" на Влатко Стефановски, а когато вече въведох тези словесни индикатори, Гугъл веднага показа доста вариации на тази безспорно хубава песен.

*****

И така, първият клип е на самия Влатко Стефановски (VLATKO STEFANOVSKI)...

От психоаналитична гледна точка, в него се прокрадват множество символи, които разкриват някои от най-присъщите подсъзнателни психо-социални черти на балканския човек:

  • Блянът по Свободата – в образа на реещия се орел, в образа на коня, в мечтата да се отиде някъде далеч...
  • Страхът от загубата на балканската идентичност – в образа на облечения по американски тип; в появата на „тъмния балкански субект” на фона на мрачните нощни вълни; в невероятната чисто балканска (и бих казал – българска) толерантност към Природата усещаща се от сценката, когато оборудваният в коубойски доспехи герой се навежда за да вземе полиестерния боклук, развяващ се върху малкия храст.
  • В типичната за балканския мъж мечта по любовта, която за людете от Запада изглежда сексистка,  унизителна за жената, а за тукашните античалга чуждопоклонници – сладникава, но пък подсъзнателно търсена от всяка истинска жена – и от Изтока, и от Запада, защото е свързана с тоталното мъжко раздаване без да се иска нищо в замяна.
  • И може би – неистовото балканско желание да се съхрани връзката с безсмъртната душа – прозираща в символи като небето и морето, и която връзка навярно е отдавна загубена за хората извън Балканите...

*****

Има и един много хубав български вариант на този хит, който се изпълнява от невероятния наш актьор Христо Мутафчиев, и който привнася някои чисто наши черти в засегнатата проблематика - това е вторият от сложените тук...

Моят приятел, същият, който ми предостави информацията за песента изтъкна, че нашата вариация била много „по-арийска”, (за него в този термин се включва умението на един народ да воюва). И действително, в крайна сметка българският блян по Свободата – проявен в грандиозното алтруистично желание да бъдат освободени поробените наши сънародници, останали извън границите на Родината, бе свързан с победния марш на българския войник от Чаталджа до Карпатите и от склоновете на Източните Алпи до устието на река Прут, както и обилно напояване на наши и чужди земи с българска кръв, но пък родната управляваща върхушка въпреки това не само разпиля с лека ръка идеята за България на три морета, но и превърна българите в най-бедния народ в Европа от тежки задължения по плащането и на огромни контрибуции и репарации на близки и далечни държави и народи...

Какво да се прави? Но пък отупахме съседи и етнически роднини и по нашенски се смразихме жестоко с тях.

А на Балканите всяка победа е пирова още от времето на великия победител на силните и многочислени римски легиони – цар Пир, защото тук господстват не силите на гибелта и разрушението, а на любовта и съзиданието.   

*****

В последната вариация в балканския сюжет за мечтаната свобода се преплита подсъзнателното жадуване по нея на едни други хилядолетни обитатели на Балканите и също носители на чалга културата – блянът на отхвърлените чеда от "Майка Индия" по нейните топли обятия.

А дали пък не е прав британецът Д. Оруел, че „Свободата е робство?”










Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 882556
Постинги: 218
Коментари: 327
Гласове: 1928
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930