Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10 17:55 - Сбъднатата мечта по Македония
Автор: georgihadjiyski Категория: Туризъм   
Прочетен: 587 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 31.10 19:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Сбъднатата мечта по Македония
(Опит за пътепис)  

Не бях ходил в Македония. И най-накрая се наканихме и една петъчна сутрин тръгнахме. Предварително уточненият маршрут включваше посещения на Скопие и на Охрид. На път за Скопие се отбихме в Осоговския манастир „Свети Йоаким Осоговски“, разположен по западните склонове на Осоговската планина в живописен дол. Манастирът е построен през 12 век, като за негов основател се приема монахът Теофан, който е положил мощите на светеца в манастирската черква. Манастирският комплекс включва две черкви – стара и нова, които са реставрирани и добре поддържани. Голямата черква „Свети Йоаким Осоговски“ е построена през 50-те години на 19 век, а малката „Рождество Богородично“ – около 12 век, като на северната й стена има стенописи от Димитър Зограф – представител на Самоковска художествена школа. Мястото е красиво, а есента беше оцветила гората във всевъзможни ярки краски. Беше хубаво.

image

image
 

Пристигнахме в Скопие към 14 ч. Скопие е град с около 650 000 жители и както се оказа – с кошмарен автомобилен трафик. След доста лутане успяхме да намерим сградата с наетия апартамент чрез услугите на „Букинг“ и да се настаним, след което се разходихме из града. Бил съм в доста столици, всяка от които има свое, специфично, уникално излъчване, което оставя и своите най-ярки спомени в паметта. И макар, че градът има над 2200 годишна история, в по-голямата си част тясно свързана с нашия народ и с България, онова което му придава уникално очарование не беше нито средновековната крепост, нито известната в миналото на турското робство чаршия, нито множеството новопостроени джамии, звуците от които типично по ориенталски изпълниха късния следобед, нито черквите, нито дори – новоизградените паметници на знайни и незнайни люде и новопостроените и строящите се административни сгради в присъщия само за тук неоантичен архитектурен стил, а река Вардар – течаща отколе през града и свидетел на безчет възходи и падения, по чиито брегове и този ден си стояха рибари в очакване на сбъдването на своите малки, прозаични мечти.
А иначе самите жители на Скопие са си типични столичани, като всички други по света – учтиви, но хладни; усмихващи се, но резервирани; дружелюбни, но дистанцирани... При всички случаи – хубави хора.

image

image


В събота сутринта тръгнахме към Охрид – през Тетово и Кичево. Пътят е през планините на Западна Македония, но като изключим многото ремонтни дейности, които улучихме, се оказа в доста добро състояние. Минахме през села, в които имаше огромни за нуждите им и при това открояващи се на фона на видимото благосъстояние на обитателите, чисто нови лъскави джамии. Черквите – доста по-стари и малки и навярно затова не контрастиращи, а някак си по-добре вписващи се в доминиращата за този край архитектура, се появиха едва когато доближихме Охрид. Разположеният на брега на едноименното езеро град Охрид, наследник на стария град Лихнида и една от средновековните български столици, е с около 42 000 жители и както се оказа – типичен хубав, лъскав, чист, подреден, модерен, туристически град. Първото нещо, което ми направи впечатление беше репликата „бугарите са най-добрите“, (в цялата възможна гама на тълкувания в положителен, отрицателен или подигравателен смисъл), казана от един случаен жител, когото попитахме за местонахождението на търсената от нас къща за гости.
Веднага след като се настанихме, собственикът на къщата за гости ни покани на двора на масата под огромна райска ябълка, почерпи ни по кафе и домашна ракийка, разтвори пред нас карта със забележителностите на Охрид и разпалено заобяснява сведения за туристическите обекти, които задължително трябвало да посетим. И такива се оказаха доста, а той знаеше много за тях. Помислих го за един от характерните любители – краеведи - всезнайковци, каквито има навсякъде по туристическите части на света и които не само използват историческите артефакти чисто комерсиално – за да печелят от тях по всевъзможни и безспорно понякога -  изключително креативни начини, но и твърде често в името на дребните парични сумички, които придобиват, са в състояние да наситят всеки рид, всеки зид и всеки камък с вербална историография, както и да доизкривят достоверността на историческата картина на миналото. Оказа се обаче колега – учител и навярно затова, когато се опитах да му представя моите възгледи върху чутото от неговия разказ, просто слушаше разсеяно, кимаше учтиво уж с разбиране, но в крайна сметка ние си останахме ние, а те си останаха те.
И така си припомних за прочетеното преди доста години в „Дневниците“ на един друг колега – учител и историк – Богдан Филов, който като истински учен бе забелязал зачатъците на това нещо още през 40-те години на ХХ век, и което през последващото жестоко комунистическо време на 50-те и 60-те години на ХХ век, придобива уродливите, гротески форми на невероятно изопачен образ на историческата истина, оформил начина на мислене на милиони и превърнал стотици хиляди в герои и мъченици. Но това е историята – някои са чували нейни разкази, други са учили и нейните уроци, но малцина разбират нейната логика и още по-малко могат да я използват за да градят с нея бъдещето...
Понеже в къщата за гости имаше още една българска група, макар и доста по-голяма, домакинът ни предложи вечерта да отидем с другите нашенци на ресторант с жива музика и етнофолклорна програма. Приехме, след което се разходихме из града. И посетихме част от всички онези културни забележителности, които са обилно описани и онагледени в туристическите справочници на всички езици и затова едва ли би било твърде уместно да разказвам за тях, защото всеки интересуващ се би могъл да прочете, а и да разгледа професионално направени снимки - я на хартия, я във виртуалността, а най-добре – на живо.
Вече по тъмно се изкачихме до черквата „Свети Йоан Канео“, а някакво момче ми каза на английски, че вече е затворено, но мога да вляза в нея. Благодарих му и попитах на български дали може да отида да взема от якето, което бях оставил на каменния зид към езерото портфейла си, за да купя и запаля свещичка в нея. Момчето повтори на английски и български да влизам и точно тази липса на комерсиалност ми направи невероятно добро впечатление. И може би затова точно в тази черква се докоснах отново до същността на нашата православна християнска вяра, защото тя се крепи от всички нас, които сме в състояние да пренебрегнем търговското в храма в името на човека и неговия християнски дух. Запалих свещичка в черквата, после се върнах, взех символична банкнота за дарение и на учуденото момче обясних, че по нашия край имаме такъв обичай.
Вечерята в ресторанта, както и етнофолклорната програма бяха много добри, а домакинът се оказа и истински шоумен – играеше всякакви хора, пееше с музикантите, танцуваше. На съседната маса малка компания от изключително красиви местни дами празнуваше рожден ден и то така, че по едно време взех да се чудя дали това не е спектакъл специално за чужденците. Беше хубаво.
На другия ден рано сутринта пихме по кафе в единственото работещо кафене, което се оказа на албанци, а на изпроводяк – преди да си тръгнем, пихме по кафе и с домакина в малко квартално ресторантче. Единият от спътниците ми поде разговор с някакъв човек, който кротичко си пиеше бира в 8,30 сутринта и оня, след като разбра че сме българи, обясни с натякване, че бил „македонски турчин.“ Замислих се над подсъзнателните мотиви, довели до ползването на този абсурден оксиморон, предназначен да покаже етническа идентичност, но вписващ се напълно в определен тип мисловно-поведенчески дадености, така присъщи на нашата и сложна, и чувствителна, и ранима, и силна, и ярка, и противоречива, и открояваща се, но всъщност – уникална и прекрасна балканска душевност... И после си тръгнахме.
В крайна сметка, както написах когато се прибрах на една моя отколешна фейсбук приятелка от Скопие, бил съм на много места, но само в Македония се чувствах навсякъде като у дома си. И може би затова бих искал да се върна там някой ден отново.

image
image
image

 


Тагове:   Македония,   Скопие,   Охрид,


Гласувай:
7
0



1. barin - Здравей, Георги. Имам приятни с...
30.10 21:18
Здравей, Георги. Имам приятни спомени от двете ми ходения в Македония. Не съм ходил много по чужбина. Имах възможността да се возя на лодка по Охридското езеро и да присъствам на Великден в Македония.
Поздрави!
цитирай
2. georgihadjiyski - Здравейте Иван,
30.10 21:38
[quote=barin]Здравей, Георги. Имам приятни спомени от двете ми ходения в Македония.

Да, Македония е много хубава страна.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1093041
Постинги: 253
Коментари: 384
Гласове: 2161
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930