Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2012 09:48 - Преживявания в Най-Източни Родопи – село Горни Юруци
Автор: zvezdichka Категория: Туризъм   
Прочетен: 40498 Коментари: 30 Гласове:
31

Последна промяна: 21.11.2012 09:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Искам да ви разкажа за едни неизвестни селца, които останаха в сърцето ми не само с невероятно красивата и девствена природа, но и с добродушните му обитетели, с които се запознахме там. Пролетта решихме да посетим района под Крумовград, селата в близост до границата. Времето беше повече дъждовно. Много от хората, които срещахме бяха в очакване на слънчевото време, за да посеят тютюна, който чакаше под парниците. Предимството на дъжда беше, че родопчаните бяха плъзнали по горите, за да събират манатарки. Дори в съседното село видяхме прекупвач на гъбите.

 
image

 

Първо влязохме в село Горни Юруци, което е по-голямото село. Видяхме го от високо, спускайки се по баира надолу.

 
image

image

image

image

image

 

Природата е много красива.

 
image

 

Селцата са много интересни от онези каменните, в които сякаш попадаш много назад във времената. В тях цари спокойствие, сякаш времето наистина е спряло.

 
image

image

 

И Слава Богу, че това селце беше живо. Срещахме хората от селото, разговаряхме се с тях. Една от причините да предприемем това пътуване беше да обиколим заставите около Крумовградско в посока към Ивайловград, които не успяхме да видим 2010 г. и с които е била свързана военната  служба на свекъра в далечната 1964 г. И естествено и той беше с нас. Въпреки, че много се беше разочаровал 2010 г. от състояните на заставите и българските села около Ивайловградско, той пак изяви желание да се разходи с нас. И естествено намираше приказка с месните хора.

 
image

image


image
 

Действиeтo основно се развиваше в центъра на селцето, където беше и местния магазин. Там татко изкара повече от времето, а мен не ме свърташе. Кръвта ми кипеше и исках да видя повече от това непознато за мен село, затова тръгнах по една от уличките му.

 
image

 

Преди това видях две женици, които си почиваха и се заговорих с тях.

 
image

 

Имена не помня и се извинявам за което, но и с доста хора се запознахме в това селце. Та ми беше интересно с какво се занимават хората, дали женските занаяти са все още на почит сред тях. Но жените ми споменаха, че очите им са отслабнали и отдавна са спрели да плетат или тъкат, с което са се занимавали в своята младост. Снимах се за спомен.

 
image

 

И продължих по пътя си. Насреща ми се изпречкаха едни от най-милите обитатели на селото :).

 
image

 

И петела, който се разхождаше като генерал и къткаше своите кокошчици.

 
image

 

Минах покрай интересна каменна къща, която беше заоблена.

 
image

 

Видях още 2 женици, които ми се усмихнаха питайки ги за селото.

 
image

 

Споменаха ми, че накрая на уличката е реката и мога да се разходя натам.

 
image

 

Марко ме гледаше учудено, а на заден план се вижда новата хижа, която е построена в селцето.

 
image

 

Гледката, която се разкрива пред очите на човек е възхитителна. И човек не може да предполага, че в края на уличката се разкрива такъв простор.

 
image

image


image

 

Река Уруклерска  беше оформила каньон, който приласкаваше сетивата.

 
image

image

image

 

Двете кончета допълнително внасяха романтика в пейзажа.

 
image

 

Очарована от гледката тръгнах да споделя с моя съпруг находката. На другия ден се върнахме отново тук, за да разгледаме и воденицата, която е работила преди много време. Така, че ще споделя и тези снимки тук. Воденицата беше на стръмно място. Представям си как воденичаря всеки ден е качвал или е слизал баира. 
 
image

image

За съжаление воденицата беше безмълвна и се рушеше.

image

Имаше интересни камъни в местността.


image

image

image

image

image

image


 
По пътя на връщане попитах двете жени дали имат носии и могат ли да ми ги покажат. Те ме поведоха към къщата на една женица, която видях на идване да копае в градината си, като ми казаха, че тя живее най-наблизо и може да ми покаже носията си, стига да я попитам. Жената тъкмо изваде носията си и батериите ми взеха, че паднаха.  

 
image

 

А всичко ми подейства така емоционално, че хукнах към колата да взема другия апарат от съпруга ми. Новината бързо се разчу и сред местните жени, че набързо си заформихме една седянка.


image 

 

А аз в един момент съблякох спортните дрехи и големите планински обувки и започнах да се преобразявам. Имах чувството, че бях героиня на приказката за пепеляшка.

 
image

 

Първо ми облякоха раирана риза, след това жълта къса дрешка, наречена „ишлик”.

 
image

 

После облякох сая, наречена „аладже”.

 
image

 

Последва престилка, пояс и червена дрешка, наречена „касак”.

 
image

image

 

Дойде ред и на мънистата. За първи път ми слагаха мъниста, но от този момент насетне се провокира и моят интерес към тези древни бижута, изработени от ръцете на родопчанката.

image
 
image


image
 

Най-изненадана останах, когато на главата ми вързаха 2 кърпи едновременно – първо вишневочервена, наречена “малко чемберче” и над нея бяла кърпа, наречена „дюлбен”.

 
image

image

Когато извадиха трета жълта кърпа (шал) гледах вече учудено и казах многозначително: "И тази ли?"

image

Защото вече ми бяха вързали 2 кърпи на главата :). Но жълтата ми я вързаха на кръста и я нарекоха "жълт чембер".

image

Най голям зор видях в обуването на чорапите, а те ми взеха ума. Невероятно красиви чорапи са плетели на времето! И жените споделиха, че са предизвиквали интереса и на чужденците на съборите в Копривщица преди години.

 
image

image

 
image
 

Като не можах да обуя чорапките (бяха плетени доста стегнато, а и аз имам голям крак) жената ми изваде и плетени терлички. Други жени се втурнаха да донесат и своите чорапи, но и тях не успях да обуя за съжаление. Тази среща беше много зареждаща както за нас, така и за жените от Горни Юруци.

 
image

 

Добре, че беше и моя съпруг, който правеше едновременно клипче и снимките, докато обличах носията.

Та това е историята на моята профилна снимка в блога :). Аз, облечена в помашка носия.

 
image

 

Прилагам и клипа, ако някой прояви интерес, въпреки, че описах всичко подробно:

 

 

Жената освен, че асистираше при обличане на носията, накрая ни почерпи с айрян и рачел. Толкова много харесах чорапите, че една друга женица ми подари нейните за битовата стая, която имаме желание да си направим за в бъдеще. Много съм й благодарна, за което!

Накрая се върнахме да вземем татко от центъра, където се беше събрала мъжката част от селото и бистреха политиката.

 

image
 

А жената, с която се снимах в началото в центъра на селото ме чакаше, въпреки, че бяха минали часове и ми подари друг вид чорапи. Какво да ви кажа! Въпреки, че бяхме в едно непознато село се почувствах сред свои. Посрещнаха ни с усмивка и въпреки, че района е беден и хората имат трудно битие бяха благоразположени към нас, почерпиха ни, зарадваха ни се. Искам да кажа, че бяхме и на други места, но не навсякъде хората са отворени към непознати. Аз също много се зарадвах, че успяхме да открием толкова много и интересни неща за това малко познато селце почти до границата ни с Гърция. И хубавото е, че чрез тези снимки и клипа възкръсва една традиционна дреха от област, за която няма почти никаква информация  в нета. А разбрахме, че жените все по рядко обличат носиите си. Въпреки, че преди години са участвали на съборите в Копривщица от 10-тина години вече не пеят за съжаление. А и ние пропуснахме да ги разпеем. Но и нямаше време за всичко. Явно ще има и други срещи :).  

След това емоционално преживяване се насочихме към следващото селце Долни Юруци, в което смятахме да разпънем нашите палатки. Ето отново Горни Юруци от другия край на излизане от селото.

 
image

image

image

 

Снимките на носията и клипа ги пуснах отдавна в нета и във фейсбука си, но не бях разказала за селото като цяло и макар и късно го направих чрез този постинг.




Гласувай:
31



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ravilena - Прекрасен разказ в снимки, даже си ...
21.11.2012 10:01
Прекрасен разказ в снимки,даже си откраднах няколко.
Чакам следващия разказ Звездичке.Поздрави мила.
цитирай
2. zvezdichka - Благодаря Свилена!
21.11.2012 10:50
ravilena написа:
Прекрасен разказ в снимки,даже си откраднах няколко.
Чакам следващия разказ Звездичке.Поздрави мила.


Има места, за които наистина искам да разкажа и макар и късно се мъча да го правя.
Поздрави!
цитирай
3. magnoliya - Ех, че е интересно! Разказвай ни ...
21.11.2012 11:14
Ех, че е интересно!
Разказвай ни за такива кътчета от Родината ни, където не всеки може да отиде и да се наслади на красотата на природата и на носиите, които са красили българката.
Беше ми много приятно!
Поздрави!
цитирай
4. zvezdichka - Благодаря Магнолия!
21.11.2012 13:03
magnoliya написа:
Ех, че е интересно!
Разказвай ни за такива кътчета от Родината ни, където не всеки може да отиде и да се наслади на красотата на природата и на носиите, които са красили българката.
Беше ми много приятно!
Поздрави!


Ще разказвам по малко, доколкото успявам да си открадна време за блога :). Че за да направя един пост ми трябва предварителна подготовка и не съм толкова бърза, но седна ли и се получава. А има изключително красиви места в нашата страна, които остават все още девствени и непознати, а е хубаво и човек да научава и повече за даденото място от хората, а и да търси да разговаря с тях, защото има много места, които вече са запустели и за тях човек няма от кого да почерпи информация. Неведнъж сме попадали и на такива развалини...
цитирай
5. kasnaprolet9999 - Благодаря ти за хубавия разказ и ...
21.11.2012 14:03
Благодаря ти за хубавия разказ и снимки, много топли и сърдечни са тези хора. С какво желание те обличаха само и си личи, че ти се радват като на свое момиче. Колко хубаво е, че са запазили носиите си. Клипа е много ценен, браво и на двама ви за това, което правите.
цитирай
6. zvezdichka - Благодаря Невенче!
21.11.2012 14:25
kasnaprolet9999 написа:
Благодаря ти за хубавия разказ и снимки, много топли и сърдечни са тези хора. С какво желание те обличаха само и си личи, че ти се радват като на свое момиче. Колко хубаво е, че са запазили носиите си. Клипа е много ценен, браво и на двама ви за това, което правите.


Радостта беше взаимна! За мен беше страшно емоционално преживяване! А надявам се и за жените, които все по рядко изваждат своите носии от сандъците си навярно. Нямаше време чак толкова много да общуваме, защото бързахме да си намерим място за спане. Но и това до което се докаснахме си залужаваше!
Поздрави!
цитирай
7. sande - Санде: Хубаво село, хубави хора ...
21.11.2012 15:18
Поздрави на двамката!
цитирай
8. hopfen - Ех, Звездице-душице
21.11.2012 20:23
до живеца на живота си се докоснала. Толкова мило и драго не ми е било тук в блога от как съм се регистрирал.Човек не може да откъсне очи от снимката ти с родопската носия, не знам защо си я нарекла помашка, родопска е тя, баш родопска, а дрехите с които са в ежедневието са помашки. Безценно богатство е твоя пътепис Звездице!
За теб, за твоите близки и за хората с които ни срещна тук:
Наздраве!
цитирай
9. veninski - Браво!
21.11.2012 21:11
Браво!
цитирай
10. gabar4eto - zdr
21.11.2012 23:19
Ceci -kakto vinagi tolkova orginalna , tolkova parvichna i istinska -Bog da vi pazi , zashtoto ste nai nai
цитирай
11. zvezdichka - Благодаря ви Сашо, Васко, Нури!
22.11.2012 11:52
Радвам се, че ви е докоснал разказът ми :).
цитирай
12. zvezdichka - Благодаря ти hopfen за милите думи!
22.11.2012 12:17
hopfen написа:
Ех, Звездице-душице
до живеца на живота си се докоснала. Толкова мило и драго не ми е било тук в блога от как съм се регистрирал.Човек не може да откъсне очи от снимката ти с родопската носия, не знам защо си я нарекла помашка, родопска е тя, баш родопска, а дрехите с които са в ежедневието са помашки. Безценно богатство е твоя пътепис Звездице!
За теб, за твоите близки и за хората с които ни срещна тук:
Наздраве!


Радвам се, че си открил ценни неща за себе си в този пътепис. За нас също са били ценни и затова съм решила да ги споделя, въпреки, че се излагам на показ, а тук сме все пак анонимни донякъде, но и не съвсем.
А относно носията за родопска носия съм свикнала да споменавам тази, която е разпространена в Западни Родопи и тъй като населението в този край е помашко съм я нарекла така. Но може би си прав.
Желая ти хубав ден!
цитирай
13. toninabog - Поздрави!
22.11.2012 16:43
С удоволствие прочетох поста ти.Ведрина и отровеност струи от всеки ред и всяка снимка!
цитирай
14. zvezdichka - Благодаря toninabog !
23.11.2012 14:06
toninabog написа:
С удоволствие прочетох поста ти.Ведрина и отровеност струи от всеки ред и всяка снимка!


цитирай
15. malchaniaotnadejda7 - Приказно е, Цани!:)
27.11.2012 16:51
Много си хубава - отива ти носията, а и ноемврийските цветя наблизо!:) Греят от твоето присъствие и от това, че споделяш тази хубост и с нас...:) Вълшебствата на България! Благодаря ти, взимам си го този постинг.:) Хубава вечер и до скоро, Цани! Поздрави на Русе и радостни дни!
цитирай
16. rumyeah - Трогателен разказ
28.11.2012 13:27
Благодаря и аз! Чак ме просълзи :)
цитирай
17. makont - Много си красива, Звездиче!
29.11.2012 16:51
Хубаво село, лошото е, че наистина накрая всичко остава безмълвно и се руши. Ще си отидат и последните обитатели, тези мили и сговорчиви баби, ще си отидат овчиците и ще остане нищото, страшно е. Поздрави за хубавия постинг!
цитирай
18. zvezdichka - Благодаря Наде!
30.11.2012 14:14
malchaniaotnadejda7 написа:
Много си хубава - отива ти носията, а и ноемврийските цветя наблизо!:) Греят от твоето присъствие и от това, че споделяш тази хубост и с нас...:) Вълшебствата на България! Благодаря ти, взимам си го този постинг.:) Хубава вечер и до скоро, Цани! Поздрави на Русе и радостни дни!


Усмихна ме твоят коментар :). И само да добавя, че постинга ми е малко пролетно закъснял от месец април :). А в България наистина има толкова скрити вълшебни места!
Поздрави и приятни почивни дни!
цитирай
19. zvezdichka - Благодаря Руми!
30.11.2012 14:18
rumyeah написа:
Благодаря и аз! Чак ме просълзи :)


Разнолика е човешката душа! И когато човек срещне доброто, уникалното, то му действа по своя начин.
Поздрави!
цитирай
20. zvezdichka - Здравей Майче!
30.11.2012 14:22
makont написа:
Хубаво село, лошото е, че наистина накрая всичко остава безмълвно и се руши. Ще си отидат и последните обитатели, тези мили и сговорчиви баби, ще си отидат овчиците и ще остане нищото, страшно е. Поздрави за хубавия постинг!


Благодаря ти за коментара! Това селце не е от най малките, но това, което ми споделиха жените, че поради липса на препитание младите са отишли в по-големите градове - Крумовград, Кърджали, Хасково, Ивайловград и след време нищо чудно и тяхното селце да запустее. А се намира на невероятно място! И е такъв кеф сутрин да се разхождаш из уличките му, слушайки петльо как кукурига.
Поздрави!
цитирай
21. esen - Ненадминат разказвач си!
08.12.2012 11:00
Поздравления!
цитирай
22. ckarlet - Невероятна природа! Представих си ...
10.12.2012 18:20
Невероятна природа! Представих си я и през зимата, когато всичко е бяло:)
Много хубави снимки си направила. Балканът си е Балкан!
Поздрави, Звездичке!
цитирай
23. zvezdichka - Благодаря ви Злате, Скарлет!
11.12.2012 12:02
Мястото е диво и много красиво, а хората ми напълниха душата!

Поздрави и хубави празници от мен!
цитирай
24. lubara - Поздрави, zvezdichka!
11.12.2012 18:45
Само мога да кажа, възхитен съм! И ти с тази усмивка, много си хубава! Поздрави на двама ви!
цитирай
25. zvezdichka - Поздрави Любо!
11.12.2012 22:21
lubara написа:
Само мога да кажа, възхитен съм! И ти с тази усмивка, много си хубава! Поздрави на двама ви!


Караш ме да се усмихвам и изчервявам. Но в действителност и аз много се харесах в тези дрехи и бях много приятно изненадана, поради тази причина и усмивката беше постоянно на устата ми :).
Поздрави!
цитирай
26. georgibogdanow - Звездичка,
20.12.2012 17:59
винаги, когато вляза в блога ти, съм поразен от животворящата истинска радост, която наднича зад всяка дума, изречение. Много хубаво се е получило, достойно е за предаване по телевизията, където съм попадал на подобни предавания тип "среща с автентични типажи от народа", но много от тях са били далеч по-нагласени и дървени. Тези женици са чудесни, какво ли си мислят те, гледайки носиите от своята младост да оживяват пред очите им... Много е вълнуващо. Не знам дали ще видят всичко това, дали някаква снимка ще стигне до тях... Пробвай да пееш народни песни, имаш много звънлив глас :).

Поздрави и на двама ви, да сте живи и здрави! И все така енергични по неутъпканите пътеки на красивото и неподправеното...
цитирай
27. zvezdichka - Ех Геогри.., твоите коментари винаги докосват сърцето ми!
22.12.2012 19:58
georgibogdanow написа:
винаги, когато вляза в блога ти, съм поразен от животворящата истинска радост, която наднича зад всяка дума, изречение. Много хубаво се е получило, достойно е за предаване по телевизията, където съм попадал на подобни предавания тип "среща с автентични типажи от народа", но много от тях са били далеч по-нагласени и дървени. Тези женици са чудесни, какво ли си мислят те, гледайки носиите от своята младост да оживяват пред очите им... Много е вълнуващо. Не знам дали ще видят всичко това, дали някаква снимка ще стигне до тях... Пробвай да пееш народни песни, имаш много звънлив глас :).

Поздрави и на двама ви, да сте живи и здрави! И все така енергични по неутъпканите пътеки на красивото и неподправеното...


Благодаря ти от сърце! И за тях, и за нас си беше едно невероятно преживяване, среща с миналото, оживяващо в настоящето :). А имам желание да се върна отново там някой ден и ако отидем може да им покажем поне снимките, които съм направила.
За народните песни предпочитам да ги слушам :). Хубаво ми е да припявам, но когато съм сама. Иначе ако запея само развалям записа.
И много хубаво си го написал. Ние наистина ги търсим тези неутъпкани пътеки и срещаме невероятни хора. Това лято бяхме в едно пиринско село, намиращо се нависокото и се срещахме с бабите, които отдавна вече не участват на Пирин пее, но се помъчихме да ги разпеем и се получи една много затрогваща среща :). Но не знам кога ще имам време да напиша за тях. Има невероятни селца в България и невероятни хора, които обитават тези селца. Просто е необходимо време човек да поостане в дадено селце и да се запознае с някои от жителите му. И със сигурност няма да сбърка, няма да си загуби времето, а напротив - душата му ще се напълни с нещо повече от общуването с тези хора.
Желая ти светли празници и много вдъхновенни моменти!
цитирай
28. ivailohr - Здравейте zvezdichka!
12.02.2013 11:42
Красиви и диви места сте посетили. И аз ходя поне веднъж годишно в района на Горни Юруци и Черничево. Препоръчвам ви следващият път да се качите на Коджаеле. За съжаление в района няма маркирани туристически маршрути, тъй че ще ви трябва местен водач или добри умения за работа с карта или GPS.
Използвам случая да поканя вашия свекър във форум "Граничарите на България". Адресът на форума е: http://granichar.org/forum/
Там има хора, служили на заставите: "Младен Калеев", с. Черничево, Хамбардере, "Йордан Георгиев", с. Горни Юруци, Бежанци, Мандрица, Сив Кладенец, Черна Черква.
С най-добри пожелания,
Ивайло Христов
цитирай
29. zvezdichka - Благодаря Ивайло!
12.02.2013 14:11
ivailohr написа:
Красиви и диви места сте посетили. И аз ходя поне веднъж годишно в района на Горни Юруци и Черничево. Препоръчвам ви следващият път да се качите на Коджаеле. За съжаление в района няма маркирани туристически маршрути, тъй че ще ви трябва местен водач или добри умения за работа с карта или GPS.
Използвам случая да поканя вашия свекър във форум "Граничарите на България". Адресът на форума е: http://granichar.org/forum/
Там има хора, служили на заставите: "Младен Калеев", с. Черничево, Хамбардере, "Йордан Георгиев", с. Горни Юруци, Бежанци, Мандрица, Сив Кладенец, Черна Черква.
С най-добри пожелания,
Ивайло Христов


Ще обсъдим предложението ти за изкачване на върха с моя съпруг. GPS нямаме, но с топографските карти се оправяме добре и ако решим да си набележим някакъв маршрут предварително оглеждаме местността с Google Earht, като си копираме някои места, погледнати отгоре :). Но съпруга ми е нашия GPS.
За свекъра веднъж го бяха регистрирали във форум за граничари, като ни беше идвал на гости в Русе, но тъй като няма интеренет не е отговарял и сигурно не си е чел нещата. Но действа вече и в село да си прекарат интернет, така, че той много ще се зарадва и ще откликне на предложението ти. Най-малкото, че е много сладкодумен и има желание да комуникира с такива хора. Има много спомени от казармата и ни е разказвал. Дори съпруга ми го беше подтикнал да опише някои от тях и май му е направил и регистрация в блог.бг, но като си прекарат нет, може сам да се заеме с управлението на блога :).
Много от тези застави вече сме обиколили. Някои от тях през 2010 г., когато бяхме към Ивайловградско, а сега повече към Крумовградско. При първата обиколка (2010г. )беше много разочарован от състоянието на заставите и каза, че не иска повече да обикаля, но като го поканихме 2012г. много се зарадва.
Поздрави!
цитирай
30. zvezdichka - продължение
12.02.2013 14:19
от заставите, които си изброил "Младен Калеев" не ми е позната. Свекъра споменаваше и "Йордан Георгиев", но май не я открихме, не можеше да се сети пътя към нея или аз се бъркам. Другите сме ги посетили – някои 2010, а някои 2012 г. И заставата на Бежанци не успяхме да открием. Но са минали много години откакто е служил и не всичко може да се сети. Споменава, че едно време пътищата са били черни. Той е карал камион 1962 г. и затова е ходил по заставите. И това беше целта и на нашето пътуване миналата година - да го зарадваме.

/п.п. случайно попаднах май на твои снимки. Явно обожаваш Родопите. А има някои невероятни гледки...!/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5816504
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031