Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2011 19:46 - Размисли за културата и управлението
Автор: georgihadjiyski Категория: Туризъм   
Прочетен: 2541 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 12.01.2020 12:21


Размисли за културата и управлението  
Публикувано във в-к „Седмица”

 
image
 
Наблюдавам как се руши и синагогата в Самоков. Тя, разбира се, се руши не само в следствие на неумолимия ход на времето, но и с активната човешка помощ, продиктувана от хорските нужди – от камъни, от тухли и от керемиди; от метали за предаване на вторични суровини; от изсъхнали дърва за топлещ огън през студените дни, или пък просто от задоволяването на присъщия на всеки и добре описан от стария евреин Зигмунд Фройд нагон към разрушението и смъртта… Хорските нужди разбира се, също си имат своите индивидуални носители, притежаващи лесно можеща да бъде проследена самоличност – име, презиме, фамилия, ЕГН, адрес… … В специализираната литература е записано, че тази еврейска култова сграда е построена през 1858-60 година от "третото по големина национално ядро след българите и турците”* по онова време в града – евреите. Синагогата е обявена за паметник на културата и е включена като препоръчителен обект за посещение в повечето туристически справочници, съдържащи информация за Самоков. И би трябвало да представлява “голяма едноетажна правоъгълна масивна постройка с много барокови елементи в члененето на фасадите и архитектурните детайли”. “Интериорът и екстериорът” би трябвало да бъдат “с богата декоративна украса – орнаментална външна и вътрешна стенопис, вити железни решетки на прозорците, фигурен дърворезбован таван и др.”, а стенописите – “дело на самоковски майстори-зографи”. Аз, разбира се, нямам някакви основателни причини да обичам евреите и тяхната култура. Но нямам и основателни причини да ги необичам, още повече че като православен християнин познавам библейския завет, че човек трябва да може да обича не само приятелите си, но да възлюби дори и враговете си. В този случай обаче не става дума чак толкова за мои лични чувства, които биха могли да бъдат лесно дефинирани с диадата обич (към съзиданието)-омраза (към разрушението), а за друго едно чувство – при това колективно и за съжаление присъщо на представителите на управляващата олигархична клика на Самоков, което се предава със завидна последователност от властимащ на властимащ – отношението към онези необозрими изяви на изконния човешки блян по вечността, които се съдържат в културните символи. Погледнато в историко-психоаналитичен аспект, когато определена по-голяма или по-малка общност се е управлявала от личности, чието поведение съзнателно или не, е било направлявано от онзи извечен човешки стремеж, наречен от З. Фройд “нагон към съзиданието”**, съзидателният дух е “заразявал” и околните, и в крайна сметка цялата социална и не само социална среда е изживявала възход – културен, икономически, демографски, а дори и екологичен… Ако някой не вярва – нека да надникне във времето на възрожденски Самоков – все още, при немалкото опити да бъдат унищожени, има достатъчно оцелели артефакти. Когато обаче смазващата отговорност по управлението е поета от лица, съзнателно или безсъзнателно следващи в дребнавите си егоистични желания единствено нагона към разрушението, резултатите не закъсняват. И е достатъчно човек да се разходи из днешния Самоков за да ги разгледа – в руините на бившия архитектурен шедьовър завод “Л. Баръмов”, в развалините на месо-преработвателния комбинат “Родопа” и в още много други разпадащи се “структороопределящи” предприятия на доскорошната самоковска социалистическа индустрия… Но тук разбира се, вече става дума за икономика, а тя, както е казал още на времето един от основателите на модерната икономическа теория Адам Смит се направлява от друго едно чувство – личния егоизъм. За разлика от присъщия на културата (и политиката) алтруистичен блян по вечността.   P.S. За да избегнат разрухата онези новопостроени сгради в Самоков като например спортната зала и други подобни с цената на изразходваните огромни за местните мащаби обществени средства, може би трябва да бъде изпълнена старата дюлгерска традиция за “вграждане на човешка душа”. Разбира се при условие, че в опустошеното от комунистическия и посткомунистически атеизъм самоковско общество бъде намерено някое лице, което да има такава…
* Цитатите са по Георгиев, Христо – Самоков, изд. “Медицина и физкултура, София, 1982 г., стр. 34/38 и Енциклопедия България, том 7, академично издателство “Проф. Марин Дринов”, София, 1997 г., стр. 196. ** За повече – Фройд, Зигмунд – Ерос и култура, ИС “Евразия - Абагар”, София, Плевен, 1991 г.



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2305965
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031