Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2019 10:11 - Алиенацията на "модерният човек"-Хомо Фабер..
Автор: level6661 Категория: Тя и той   
Прочетен: 521 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

  
Faber est suae quisque fortunae!

Appius

Всяко време има своите митове…

 

Новото време роди мита за „модерния човек“.

Още Сьорен Киркегор използува този образ,
за да охарактеризира един зародил се и все по-бързо развиващ се човешки тип.
А по-новите философи, преди всичко екзистенциалистите, внесоха нови, застрашителни черти в това явление, обявиха го едва ли не за универсален феномен, за господствуващ белег на съвременния свят.

 

 „алиенацията“ е една от основните теми в модерната литература.

Едва ли има съвременен писател, който да не е опитвал перото си в нея. Ето няколко характерни имена, станали неотделими от представата за отчуждения герой в литературата — Гогол, Достоевски, Чехов (те също са „съвременни“ от определен ъгъл на зрение), Джойс, Пруст, Кафка, а също Сартър, Камю, американците Фокнър и Хемингуей.

Макс Фриш спада към писателите, които се обръщат към тази тема от позицията на моралиста. И в романа си „Щилер“, и в „Хомо Фабер“ той подлага на критически анализ „модерния човек“, поставя героите си в крайна, „гранична ситуация“, провокира ги и отчита техните реакции, като в последна сметка ги довежда до прозрение. Макар и стигнал до гибелен край, отчужденият герой на Макс Фриш предава своето озарение на читателя, подкрепя го в собствената му борба с пълзящата алиенация, внушава му идеята за човечност, органичност, просветеност в отношенията му със света, с хората и със себе си. Затова творчеството на Макс Фриш е дълбоко хуманистично и отговаря на задачите на едно извеждащо към светлина изкуство. В своя „Дневник“ от 1946 година Макс Фриш казва:

„Изпитвам страх от такъв вид изкуство, което се представя за най-възвишено, а търпи най-низкото…
Мисля си за Хайдрих, който свирел Моцарт…
Изкуството в този смисъл, изкуството като нравствена шизофрения, ако може да се каже така, е тъкмо обратното на нашата задача. 


Така и героят на Макс Фриш казва:
„Предпочитам да бъда сам! Дори видът на стая за двама, стига да не е стая в хотел, която човек може винаги да напусне, а именно стая за двама души като постоянно жилище, ме кара да мисля за бягство в чуждестранния легион.“

Характерно за „модерния човек“ е и това, че той много пътува — за него пътуването е всекидневна нужда, едва ли не мания. Но то не е средство за опознаване на света, за сближаване с непознати, интересни хора. За него пътуването се изразява в един обичаен маршрут: жилището, колата, гарата или летището, влака или самолета, хотела, бара и обратно. Така за „“модерния човек" светът е мъртъв, той пътува като призрак през призрачни земи, без да оставя следа в тях, нито те в него".

„Модерният човек" е космополит. Той няма родина, роден град, той няма траен контакт с родители, близки, деца, приятели. Той е сам, „захвърлен в света“, запокитен като стрела в пространството" (Норберт Винер). Той не се усеща принадлежен към човешкия род, а също няма чувство за история, живее извън времето, покрай времето; за него съществуването е сбор от моменти, а не нещо цялостно, подчинено на природните и исторически закономерности.

Ала най-силно е като че отчуждението на „модерния човек“ в неговия интимен живот. Той не обича да се „заангажира“ в „любовни авантюрки“. Сменя жените, съответно мъжете си, както вещите си. Но това не значи, че е развратник, напротив, той е своеобразен моралист, държи на мнението на околните, доколкото те са себеподобни. За него обаче не съществува еротика, а само секс, и то схващан като механика, като спорт, като „сексуална хигиена“; за него няма любима или любим, а само партньор — заменим, безличен, ненужен.

„Модерният човек“ живее за себе си, но той е отчужден и от своето „аз“.
Сам се схваща като „неидентичен“, лишен от самоличност, чужд на собствената си идея за себе си. Той живее, подражавайки на околните, които също живеят чрез подражание. Така той се мрази, но постепенно и това чувство го напуска — той става безразличен към себе си. Основните му душевни състояния могат да се изразят с думи като скука, досада, отвращение, погнуса.
„Модерният човек“ твърде често не е „във форма“, но той не е непременно тъжен, той просто не знае къде да се дене и затова обикновено пие, макар забравата в алкохола да не му доставя особено удоволствие. Той би казал, ако изобщо разговаряше на тази тема, с думите на инженер Фабер: „… Имам само едно желание — никога да не съм съществувал на този свят!“
 

„Хомо Фабер“ е сред най-характерните белетристични творби на Макс Фриш.
Това е роман за мястото и ролята на интелектуалеца в днешния свят, за неговите рационалистични заблуди и поражения.
До голяма степен книгата носи автобиографични черти и е своеобразен „духовен животопис“ на писателя.

Като подтик за създаването на романа може да се смята общуването на Фриш с престарелия Томас Ман в Цюрих и с неговото творчество след завръщането на прочутия писател от емиграцията му в Съединените щати.
Сам Томас Ман мъчително е търсил отговор на проблема „интелектуалец-общество“
и му е посветил едни от най-хубавите страници на огромното си белетристично дело. Достатъчно е да споменем романа „Доктор Фаустус“. Макс Фриш обаче обединява в „Хомо Фабер“ темата за „интелектуалеца“ с темата за „алиенацията“, и то в нейното съвременно осветление.

.със съкр..

https://chitanka.info/search?q=Хомо+фабер


 




Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: level6661
Категория: Музика
Прочетен: 278820
Постинги: 177
Коментари: 1189
Гласове: 618
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031