Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01 19:48 - Тя
Автор: georgihadjiyski Категория: Тя и той   
Прочетен: 1156 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 09.02 13:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тя

image


Тя
Беше приказна зимна сутрин... Ярките лъчи на изгряващото слънце озаряваха чистия, искрящо бял прясно навалял сняг, а по лазурното кристално небе нямаше нито едно облаче. И тя излезе от входа, усмихна се на утрото и тръгна към своя „Ситроен“. Някакво мършаво, проскубано, гладно куче се измъкна из под него и тъжно я погледна с немигащите си очи. Тя изтича до кварталното магазинче, взе парче наденица и му я даде, макар че самата беше веганка и се гнусеше от допира с месо, после го помилва и се качи в колата. На следващата улица в последния миг видя котенцето, което беше изскочило, но успя да сложи спирачки, да слезе и да го отнесе до входа на кооперацията, където да го остави в безопасност. Оня гаден тип, които беше продънил квартала с клаксона зад нея, беше слязъл от кафявата си трошката и я гледаше строго и страшно, но тя му се усмихна и извини и така се разделиха почти като приятели. На тротоара до паркинга пред офиса просещият инвалид с количката се опитваше да премине през натрупаната снежна пряспа, тя му помогна, после пусна левче в кутията му и като фурия се втурна към входа, където почти се сблъска със странния човек, с който бяха приятели във фейсбук и понякога си пишеха на лични, за който предполагаше, че живее някъде тук.  Вече беше много, много закъсала. Шефът, с който имаха връзка почти от самото начало и може би се страхуваше от компромати, все пак реши да я попита защо закъснява, а тя разпалено заразказва сутрешните си перипетии и когато стигна до мига, в който се разделиха с мутрата, всички вече се смееха, а някои – дори изръкопляскаха... Това беше тя – душичка – красива, умна и добра. По много...

*******
Той
В мразовитата зимна утрин той я чака близо час и половина пред офиса и днес. Видя я. Красива, умна и добра. По много. Бяха приятели във фейсбук и си пишеха на лични. Обичаше я. Обичаше я така, както един истински мъж може да обича една истинска или неистинска жена – с цялото си тяло, с целия си разум, с цялата си душа. Безумно, безнадеждно и безкрайно... И беше взел своето решение. Изчака късния следобед, когато работата в офисите намалява, а служителите почват да уплътняват свободното време със занимания в социалните мрежи и подхвана поредния диалог с нея: „Ще се видим ли на живо днес? – написа той.“ „Колко пъти искаш да ти казвам, че не искам? Не си мой тип. Искам да бъдем само приятели. – написа тя.“ „Но ти не ме познаваш. Нека поне да опитаме. Предполагам, че не съм нито първият мъж в живота ти, нито ще бъда последният... – написа той.“ „Ставаш вече нахален. Ще те блокирам. – написа тя и излезе от чата.“ Той взе стария револвер, който беше намерил в скрина на дядо си и грижливо поправил и смазал. Сложи в барабана патрона, който беше купил от Битака от някакви руснаци. После опря хладното дуло до челото си и натисна спусъка. 



Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1424955
Постинги: 279
Коментари: 438
Гласове: 2482
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930