ЖЕНАТА ВАМП – ОПИТ ЗА ВИВИСЕКЦИЯ
 
На ***, която предостави за този текст най-ценното нещо,
което притежаваше истински – своята същност.
  Въведение във вампирологията
                        Древните южнославянски легенди, съхранили спомени за епични битки с неизброими форми на Злото, описват вампирите като полубезсмъртни същества, черпещи необходимата за своето съществуване енергия, пиейки кръвта на хората. Боготворейки собствената си плът, те са се отказали от божествената същност на своята душа и са я продали на Злото, за да получат битие единствено в собственото си тяло и то днес и тук. По този начин, полученото безсмъртие на битието в мига, обезсмисля съществуването на творящата живот алтруистична междуполова любов, предназначена да пренесе битието в безкрая на времето, посредством отказване в името на вечността на Живота, от съществуването единствено в собственото тяло. Това придава на сексуалността на вампирите облик, своего рода безполов, лишен от извечната красота на осъзнатия порив на безсмъртният Дух, да се превъплати в тленната Материята, и, затова, насочена не към сътворяване на живот, а само към получаване на примитивни и често пъти крайно перверзни, удоволствия в мига… Особено страховити, поради неустоимата сила на носената красота, били вампирите в женски тела. Ако се вярва на достигналите до нас сведения, в края на XX и началото на XXI век, най-много вампири, биха могли да бъдат открити в Съединените американски щати…
                       В Средновековието, когато мъжете са били все още истински мъже - трудолюбиви селяни, непобедими рицари и премъдри духовници, а жените – все още истински жени - грижовни майки, благоверни и любящи съпруги и почтени дъщери, тя се е разпознавала сравнително лесно. Хващали са я, и просто са я изгаряли на клада – обществено-полезно дело за назидание и поучение. Така са били спестявани немалко страдания. На майките, чиито синове е отвличала, но не за да им ражда внучета, а просто да изсмуче виталните сили и когато се насити – да ги захвърли като използвано многократно овче сляпо черво, (замествало в онези далечни времена една твърде деликатна сексуална вещ), и, да се прехвърли на следващия… На съпругите, които са били принудени да се грижат за многолюдната си челяд сами, макар и без дори да са вдовици, при това в един неоспоримо мъжки свят, поради обладаните и отмъкнатите си съпрузи. На дъщерите, неможещи да предложат на женихите си изтънчените телесни удоволствия, на които те са били приучавани още преди брака. На немалкото мъже с безсмислено разбивани сърца и безмилостно опустошавани души…
                       Това е тя. Загадъчна. Неустойма. Чувствена. Страстна. Ненаситна… Умееща да бъде муза на философи и поети. Наложница. И съветничка на най-кръвожадните завоеватели. Жената вамп. Вещицата. Блудницата. Фаталната жена… Всеки мъж е срещал поне една такава в живота си. И ако е съумял да се откъсне от болезненото “скачване”* с нея, то той е доказал триумфа на човешкия дух. Въпреки дългото сбогуване със спомените, бликащи нейде из нощните кошмари, които понякога тревожат спокойния му сън, или пък тихата тъга, която изпълва прохладния есенен здрач и го кара жадно да отпива от чашата със силно питие… А тя умее да се “скачва”. Здраво. Поне с мъже, които владеейки силата да бъдат истински, не са се страхували да й разкрият своите слаби места. И в които тя се е впивала с вампирската си ненаситност.

Външен вид
                    На пръв поглед, тя не се откроява с нищо в тълпата. Може да бъде възприета дори като привлекателна, макар че в никакъв случай не е красавица. Държи изключително на външния си вид и боготвори своето тяло. За това, че често не изглежда като топмодел, обикновено обвинява родителите си. И прави всичко възможно да коригира тяхната грешка. Но не с тренировки във фитнес - залите, с джогинг, аеробика и пр. спортове, изискващи огромна воля за изразходване на акумулираната излишна енергия във вид на отлагания на мастна тъкан по някои части на обожаваната от нея собствена плът. Тези дейности са чужди на вампирската й природа, която бидейки частица от тъмните сили, е в състояние само да поглъща енергия.
                     Именно това е причината да се опитва да поддържа енергийния си баланс с диети, които обаче рядко имат успех, поради аналния тип личност към който принадлежи, ако бъде използвана класификацията на човешкия род, направена от мъдрия З. Фройд. Затова пък, е в състояние да разори и най-богатия съпруг, любовник, или баща, за да коригира грешките на своето сътворение, изразходвайки цели състояния за пластична хирургия. Липосукции, силиконови инплантации и дори аборти, просто да не се разваля външният й вид. Плътта подлежи на метаморфози и тя, целенасочено или подсъзнателно, владее това умение. Чрез излъчването на незабележимите жестове на слабост, крехкост и беззащитност, които са в състояние да накарат и най-големия мухльо да се почувства силен и значим. Чрез овладяното умение да се гримира. Чрез стремежа си да се облича елегантно, прикривайки по чисто визуален начин някои от немалкото недостатъците на своето тялото. Е, случва се, да съчетава и евтини пластмасови дрънкулки със скъпи тоалети. (Но кой ли пък разбира от това?) Мечтае да изглежда като дама, но й е ясно, че това е невъзможно, поради спъващите предразсъдъци на своя произход, от които не може, не знае как, а и не желае да се освободи. Тя е посредствена и го знае. Но не това е основният й проблем. Тя всъщност няма душа.

Психичен статус
                           Спорно е, дали си струва да се правят опити за анализи на нейната психика, ако се приеме, че психиката е тъждествена на човешката душа. Въпреки това, може да се твърди, че при нея липсата на душа би могла да бъде и относителна, и, абсолютна. Относителна е, ако се приеме, че духовността е част от измислени интелектуални конструкции на човешкия разум, с които са обозначени определени висши морално-етични норми на алтруистично ориентирано поведение. Затова в този случай, тя не може да възлюби ближния си, бил той съпруг и дори любовник, с цялата си душа, (която в своята етична същност й липсва и прави предварително това действие невъзможно). Може да обича и обича, само собствената си греховна плът. Издигайки я в култ, тя е овладяла до съвършенство умението да доставя евтини хедонистични, почти винаги садо-мазохистични, наслади и на себе си, и на мъжете, чрез себе си. Абсолютна е, ако се приеме, че душата съществува и е част от изконната божествена същност, с която Творецът е надарил човека, за да направлява неговия стремеж към безсмъртие в името на Доброто. Бидейки в своята безсмъртност невидима и неосезаема, и не можеща да й доставя тъй бленуваните телесни удоволствия, за нея душата просто не съществува. Или по-точно, тя е изгубила своята, нейде из дебрите на тъмното си минало и ревниво крие спомена от този акт дори от най-добрия психоаналитик. Впрочем, за нея представата за духовност, е обременена най-вече с нюанси на орална сексуалност…
                         Едва ли си струва да бъдат прилагани към нейната личност повечето от останалите показатели, използвани за идентифициране на определени аспекти на човешката психика. Мисленето й е елементарно, егоцентрично, и, въпреки че често е следвала в най-престижни университети, почти винаги е лишено от всяка мъжка логика. Паметта й е обременена с тъмно оцветени спомени за преживени разочарования, болежки, неудоволетворени амбиции, неизпълнени прищевки, за които говори с голяма охота, черпейки съчувствие от приятелки, колежки и роднини. За описания на чувствата й, и по-точно, на смятаната за уникална нейна чувственост, е изхабена премного хартия. От мъже, посегнали към перото, (вместо към револвера, или бутилката, или към плътта на някоя друга), за да използват невидимата му психотерапевтична сила… В своите чувства, тя е примитивна. Като всички комплексари. Когато е по-образована и е в състояние да различи, в известна степен, психоанализата, от клиничната психиатрия, или просто защото е модерно – посещава психоаналитици, които (и когато са изключителни професионалисти), с нея ще пожънат само неуспехи. Тя има нужда от комплексите си. За да заразява с чувството за вина предимно мъжете около себе си. И, прави това с охота, и, това я зарежда с толкова нужната за нейното битие отрицателна енергия, родена нейде в глъбините на чуждите тегоби…
                        Съпругът й, (или бившият й съпруг), е виновен че е споделил с нея, че е потърсил у друга любовта, която тя не може да му даде. И това ще провали, (ако вече не е провалило), брака й. Само той е виновен, разбира се. Че е споделил с нея една истина. А това, че междувременно, тя е имала няколко връзки, за които той е разбрал от доброжелатели, няма никакво значение. Тя не го е признала. Пред него. Или ако го е сторила, е било просто за да го уязви и то по най-болезнения начин. Настоящият й любовник е виновен, че от време на време оставя белези от упражнено физическо насилие върху обожаваната й плът (и изпитана болка, в единствената форма, която за нея има някакво значение – физиологичната). А това, че всичко е започнало във вид на “невинни” сексуални игрички, които са харесвали и на двамата, и постепенно са развили у него симптомите на почти наркотична, (макар и автохормонална) зависимост, е ненужна подробност. Баща й е виновен, че тя не изглежда както й се иска. Брат й - че ще получи по-голям дял от семейното наследство, (част от което е заработил със собствен труд, докато тя си е губила времето и парите на родителите, по много по-приятен начин). Нейният шеф, (до чиито симпатии се домогва непрекъснато с присъщата си перверзия), е виновен, че й е направил забележка за закъснението за работа, (та, темпоралната релативност, е част от артистичната й натура - тя закъснява навсякъде и винаги). Дори и психоаналитикът й не е застрахован от обсебващото присъствие на чувството за вина. Че улавяйки подсъзнателно излъчваните с всяка нейна частица първични инстинкти на жадувана сласт от ненаситната за удоволствие плът, се е влюбил безумно, и, нарушавайки професионалните морално-етичните норми, е споделил с нея това. Преди, и, без, дори да е спала с него. Използвайки логика, която тя не разбира, той просто е виновен…
                           Изобщо, струва си да бъде уточнено, че колкото повече етика проявява един мъж спрямо нея, толкова по-силна ще бъде нейната резистентност. Боготворейки своята плът, тя безумно се страхува да не разкрие чрез своето разголване пред него и духовната си голота. И, в своята първичност, тя може да е прекарала през леглото си безчет други, след многобройните пиянски оргии в които е участвала, (с неописуемо удоволствие); или пък - дори срещу заплащане на съответната тарифа; или уж под влияние на натиска на физическото им превъзходство (на което всъщност - тя се прекланя), но срещне ли някой, който търси в нея нещо повече от плът и се съобразява с очакван от нея съзнателен избор, няма никакви шансове. Тя има нужда да се изживява само като жертва. Възприемайки предоставеното й право на съзнателен избор като изблик на човешка слабост, тя отново ще черпи енергия и ще доказва, макар и без да го осъзнава, че дори и най-добре опитомената плът, е подвластна понякога на първичното.

Социално положение
                          Нейната социална мобилност, е една от иманентно присъщите й характеристики. Тя може да се срещне навсякъде в обществото и във всички общества. Макар, че по-скоро, би могла да бъде причислена към типа на любовницата, отколкото към този на съпругата, (ако се използва класификацията на жените, направена от П. Ж. Прудон), или към архитипа на блудницата, отколкото към този на майката, (ако се използва тази на К. Г. Юнг), не рядко може да бъде видяна и в ролите и на съпруга, а и на майка, (макар и недобра и в двете).
Осъществявайки битие, направлявано от деструктивни сили, определени от Е. Фром като “синдром на разпадането”, тя, дори и при огромно желание на мъжа до себе си, рядко има повече от едно дете, (разбира се, при условие, че твърде ранно започналият полов живот, в съчетание с ниската сексуална култура, не е унищожил репродуктивните й възможности). Не умеейки, а и не желаейки, да се грижи за никого, обикновено изпитва към своята майка твърде странна инцестуална привързаност, достигаща, (за щастие), до некрофилия.
                         В крайна сметка, бидейки в несъстоятелност да предлага на немалкото мъже в живата си, нищо повече от своята склонна към разложение плът, (върху която въпреки успехите на пластичната хирургия и хормоналната терапия, времето безмилостно остава своите белези), тя е обречена на самота. При целия паранойчен ужас, който изпитва от това присъщо състояние на липсващият й човешки дух…
  * Терминът “скачване”, е заимстван от речника на една от типичните представителки на този вид. Тя твърдеше, че го е прочела в някакъв тайнствен учебник по психология, макар че не можа да назове точно в кой. На базата на по-задълбочени анализи на проведените с нея психоаналитични сеанси, може да се твърди, че това е някакво специфично анти-състояние. То не е любов, защото любовта е насочена към търсене на взаимност. Не е обич, защото обичта е взаимна. Не е и приятелска връзка, разбира се, при условие, че е възможно необременено със сексуалност приятелство между мъже и жени, защото и в този случай става въпрос за някаква позитивност. Не е и емпатия, видяна като състояние на “сливане” с психичния свят на Другия. “Скачването” по-скоро е някакъв механистичен процес, имащ своя еквивалент в закона за скачените съдове във физиката, чрез който лице А, наречено условно “вампир”, е в състояние да погълне огромно количество енергия от лице Б, наречено, също условно, “донор”. Оценките на ефекта от този процес, са излишни…