Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2015 23:48 - Страхът според някои екзистенциалисти
Автор: georgihadjiyski Категория: Технологии   
Прочетен: 2403 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 13.04.2015 08:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Страхът според някои екзистенциалисти

 

„Животът е болка, животът е страх и човекът е нещастен.
Сега всички е болка и
страх. Сега човекът обича живота,
защото обича болката и страха. Тъй е направен.
Животът се дава сега срещу болка и страх.

И тук е цялата измама. Днес човекът не е
онзи човек.
Ще има нов човек, щастлив
и горд.
Който победи болката и страха  ще бъде Бог.
  

Фьодор Достоевски,  из „Бесове”

 
 

Мартин Хайдегер - той разграничава уплахата от страха, който според него бива екзистенциален и физиологичен. Уплахата винаги е породена от нещо съществуващо в света. В стремежа си да я избегнем, ние се опитваме да избягаме от нещо, което ни заплашва и което се намира в света. Причините за страха не се намират в света, а в самите нас. Ние нё се страхуваме от нещо, а за нещо. Търсейки източниците на страха, Хайдигер достига да извода, че това е съществуването на битието в света като такова. В своя страх човекът се изправя пред собственото си битие, захвърлено в  глъбините на света, от който произхожда. Извън битието е нищото, но от това нищо е  произлязло самото битие - от тук произхожда дизкомфорта, който изпитва човекът в своя страх - ние се страхуваме от нищета като такова, това нищо обаче е в самите нас. Това е и причината за екзистенциалния страх – битието /възприемано като човека, който съществува/, е изправено пред нищото от което произхожда - това о светът. Пред възможността да не бъде човекът се страхува, но самият страх е нищото, значи човек се страхува от нищото. Изправеният пред собственото си битие в своя страх човек се чувства неуютно и търси някаква сигурност. Тази сигурност е уседналата всекидневност. Страхът, обаче рядко се възприема екзистенциално и въпреки това е реалност, защото о заложен физиологично в човешкото същество.

 

Жан-Пол Сартр - една от основните идеи при него е свързана с отношението: страх - свобода. Страхът е начинът на съществуване на свободата като съзнание за битието и именно в страха свободата се проблематизира в собственото си битие. Сартр също прави разлика между уплаха и страх - според него уплахата е породена от външния свят, докато страхът е страх от самия човек. В анализа на връзката време - битие, той разграничава страх от бъдещето и страх от миналото. Страхът от бъдещето е породен от осъзнаването на невъзможността да се реализира определена и желана дадена бъдеща ситуация, или от несигурността, която изпитва човекът по отношение на своите реакции за достигането на тази ситуация. Според него човекът, съществуващ в настоящето се стреми към някакво желано бъдеще, В мига, когато се възприеме като това желано бъдеще, при възможността, осъзнавана като да не бъде това желано бъдеще, се появява страхът. Страхът от миналото е породен от осъзнаването на релативността на собствената воля, видяна като съзнателно градени прегради пред никакви нежелани собствени действия. Етичният страх от своя страна е  породен от личностната свобода, която съществува по отношение на възприетите от обществото ценности. Изобщо според Сартр страхът е форма на съществуване на сво6одата. В страха свободата се страхува от самота себе си, защото именно страхът поставя възможността да се избира битието като определена бъдеща ситуация  или нищото, което е неговата алтернатива.

 

Освалд Шпенглер - той разглежда страха като историческа категория. В своя страх стремящата се към вечността човешка душа осъзнава своята мимолетност н преходност, своята захвърленост  в необятността на времето и пространството - именно тук са корените на онзи копнеж, който най-ясно осъзнават вярващите п творческите натури. В този копнеж се крие Вселенският страх, който подтиква хората да творят своето желано бъдеще под различни форми - от индивидуалното творчество до културните символи, присъщи на всяка епоха.

 

Алфред Адлер - според него слабото човешко същество се страхува от света и от себе си. Човешките страхове са различни и варират в широки граници - от тъмното, от което се страхува оставеното само малко дете, до страха от обществото и от самия себе си, който изпитва възрастният човек. При много хора страхът е своеобразно оправдание за бездействието им - страхът от смъртта, взирането в отвъдното ги кара да осъзнават мимолетността, суетата, краткостта на живота.

 

Зигмунд Фройд - свързва страха със сексуалните функции, или по-точно с тяхното потискане. Сексуалността, според Фройд съпътствува човека през целия му живот. Когато обаче тази сексуалност бъде подтисната под една или друга форма се появява страхът като специфично усещане на неудоволствие. Търсейки източниците на страха, Фройд прави извода, че това е травмата от раждането, която човек носи цял живот. Това първо състояние на несигурност на изправеното пред опасностите на света човешко същество, остава своите корени в неговата психика. Следващата проява на страха - страхът от кастрация, също е свързана с травмата от раждането - загубата на пениса не би позволила едно хипотетично повторно свързване с майката и сигурността, която тя олицетворява. Израстващият човек постепенно се освобождава от страха от кастрация, но развивайки своя Свръхаз, олицетворяващ социалнозначимите ценности, се появява страхът от отлъчване от стадото – това е своеобразен социален страх, страх от съвестта. .Погледнато през призмата на трипластовата структура на човешката психика, мястото на страха според Фройд е в Аза - той, подчинен на принципа на реалността е принуден да служи едновременно на трима господари: външния свят, неосъзнаваното сексуално либидо, идващо от То и строгостта на Свръхаза. Така Азът, застрашен от три страни, развива различни механизми на 6ягство, вариращи от фобиите до меланхолията, олицетворяваща според Фройд изконния страх от смъртта. В зависимост от това как хората реагират на либидния страх, Фройд разграничава три типа личности еротици - тава са хора, чиито основни страхове са свързани с опасността да загубят любовта на околните; нарцистичния тип - при които главният интерес е свързан със себесъхранението; и натрапливият тип, изпитващ сияен и постоянен страх от съвестта.





Гласувай:
1
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 920730
Постинги: 221
Коментари: 329
Гласове: 1965
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930