Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2014 23:14 - За естеството на новия ред в глобалното общество
Автор: georgihadjiyski Категория: Технологии   
Прочетен: 2820 Коментари: 4 Гласове:
7

Последна промяна: 27.04.2014 23:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

За естеството на новия ред в глобалното общество

(Какво казва Збигнев Бжежински в „Извън контрол”?)

Есе

„Глобалната криза на духа може да бъде преодоляна,

ако човечеството овладее собствената си съдба.”

Збигнев Бжежински

Из „Извън контрол”, стр. 231


Въведение

Понастоящем, четвърт век след края на „Студената война” за модерно мислещия човек е трудно да осъзнае естеството на колосалното противопоставяне,  което направляваше съдбата на огромните общности от хора, живеещи от двете страни на „Желязната завеса.” Това противопоставяне имаше освен своите военно – стратегически, икономически, „чисто” социални и дори нравствени измерения и идеологически проекции, свързани с теоретико – приложните разработки на редица големи интелектуалци на ХХ век,  стремящи се да „докажат” и така увековечат предимствата на съответните обществени устройства.

Збигнев Бжежински е роден във Варшава през 1928 г. и като всеки поляк е закърмен с антируски чувства. Той израства и получава своето образование в Канада,  става гражданин на САЩ, а като съветник по сигурността на американския президент Джими Картър, става застъпник на най-твърдата политическа линия спрямо СССР. Збигнев Бжежински е експерт по стратегически и международни изследвания и професор по външна политика на Съединените щати в университета “Джонс Хопкинс”, Вашингтон. Книгите на Бжежински – превеждани и на български език обикновено засягат бъдещето на съюзите, на Америка, отношенията й с Москва, глобализацията и други проблеми, свързани с международната геополитика, разпределение на силите и могъщество.

За естеството на новия ред в глобалното общество

В своята книга “Извън контрол” Бжежински прави твърде интересен анализ на миналото, настоящето и бъдещето на световния ред. Авторът разглежда в ретроспекция най-големите проблеми на европейските страни през ХХ век – разпалването на световните воини, насилственото налагане на комунистическата и националсоциалистическата идеология, оформили епохата на метамита, по време на която стотици милиони човешки същества са принудени да вярват и живеят в условия на утопии. За автора рухването на комунизма довежда до победа на малките човешки надежди над илюзорно градената картина на общочовешкото „светло комунистическо бъдеще”, както и до философска поляризация, основана върху правото на избор на индивида, заменила афиширания като единствено верен философски марксистки идеологически диктат. Този процес обаче поставя и редица морално – етични въпроси, особено пред гражданите на неособено богатите страни, свързани със справедливостта, които касаят като достъпа до модерните достижения на техниката, (като например информационните технологии), така, при това често и необходимите средства за препитание.

Збигнев Бжежински разглежда и сходството или по-точно допирните точки на основните движещи сили на съвременния свят. Според него те отново са разположени от двете страни на Атлантика, въпреки наличието на мощни, но едностранно развити и затова неспособни да окажат необходимото силно влияние върху световното развитие периферно разположени държави като Япония или Китай. А тези центрове са САЩ и Европа, които по обществено устройство и споделяна идеология понастоящем са твърде сходни. И двете страни на Атлантика вярват в демокрацията, върховенството на закона и човешките права. Масовата реакция при нарушаване на тези принципи от двете страни на Атлантика показва колко сериозно гледат на тези права правителствата и народите. Освен общата история и култура, те са обвързани и от договори и членството в международни организации, които нито една от страните дори и не помисля да отрече, въпреки че от време на време към тези организации се отправят призиви да се реформират и адаптират към съвременния свят.

Накратко, основният въпрос, който се откроява в книгата на Бжежински, е следният: ако основите на една здрава трансатлантическа връзка не са помръднали, защо отношенията са толкова затруднени? И защо и от двете страни на Атлантика песимизмът за бъдещето се засилва?

Обясненията са добре известни и ясно изложени, различно е възприятието на днешните заплахи, различно е отношението към централното место на многостранната дипломация и международните институции в справянето с новите предизвикателства, различия има и по това необходимо ли е да се води война за решаване на проблемите на сигурността и при какви законови условия може да бъде започната една модерна война, особено когато има превантивен характер по отношение на конфликтите. В крайна сметка историята от последните няколко години също даде своя отпечатък.

От книгата става ясно, че няма да бъде лесно нито за Америка, нито за Европа да преодолеят тези различия. Всичко е възможно, от възстановяване на общата цел до бавно разделяне и сътрудничество по свободно избрани въпроси. Една заздравена трансатлантическа връзка трябва да е основана на новите реалности: господството на американската мощ, засиленото единство на Европа и стремежа й да играе роля на световната сцена и все по-широкия и неясен спектър от нови предизвикателства.

Парадоксална обаче е позицията на Америка през последното десетилетие на XX в. От една страна тя притежава несравнима глобална мощ по отношение на военен обсег, икономическо въздействие, културно-идеологическо и политическо отношение. В сравнение с това нито ядрения арсенал на Русия, нито икономическия потенциал на Германия и Япония са в състояние да доближат мощта на Съединените щати.  От друга страна обаче динамиката на социалната промяна е в състояние да подкопае ролята на Америка като глобален лидер. Въпросът, който е от значение според Бжежински е дали в свят на бърза промяна  САЩ ще запази позицията си. Гледната точка, която той отстоява е, че една свръх сила не може да остане господстваща ако не излъчва морално послание, пример за подражание към останалия свят. В процесът настъпил по мнение на автора след битката между САЩ и Съветския съюз, а именно възникването на тясна връзка между вътрешната и глобалната политика и икономика, т.е зависимостта на световните дела от вътрешните тенденции, Америка е ключова фигура. Това се наблюдава както в отвореността й за външно участие в нейните дела, така и нейната ангажираност с вътрешните проблеми на другите държави. Интересен е въпросът за каталитичните държави, който Бжежински развива. Въпреки глобализирането на политическия процес, светът остава разделен на лидери и последователите им. Каталитичните държави са онези, които налагат темпът и стила на политическа промяна, те оказват влияние върху своите съседи и предизвикват подражание в по-отдалечените. Като пример за такива държави авторът дава на първо място Франция като първа каталитична държава през модерната епоха. Великобритания като най-значима през по-голямата част на XIX век играейки балансираща роля, с цел самата тя да бъде първостепенна сила в световната икономика. Своя възход като каталитична държава Америка отбелязва със своя възход през 20 в., съвпадайки с глобалните процеси като разпадане на консервативния световен ред базиран на йерархията от суверенни държави, който отстъпва място на идеята за всеобхватна международна взаимозависимост. Бжежински отбелязва, няколко направления в които останалите държави подражават на САЩ – културна мода, социални стилове или потребителски образци, също така и в политиката, но от най-голямо значение е привързаността на САЩ към идеята за свобода на личността, откъдето се поражда и идеята по цял сват за приемане на харта за правата на човека и т.н . Посланието на Америка за свобода обаче има процедурен характер, с не по-малко важно културно и социално съдържание- начин на живот и поведение, които предлага. По мнение на автора ако всичко това не съвпада исторически американската сила, може да бъде подкопана от всеобщото въздействие на собствените й ценности. Във време, когато светът е изправен пред тоталитаризмът свободата, която Америка защитава я прави популярна за голямата част от света. Но тази популярност дава възможност за видимост на реалния американски живот и ценностите на обществото, а това поражда противоречиви реакции. Бжежински класифицира предизвикателствата, пред които САЩ понастоящем трябва да се изправи в две категории - Забележими и незабележими. Първите се отнасят до икономиката на страната, той ги определя като подлежащи на промяна, чрез конкретни действиял Вторите отразяват ценностите и културата на обществото. Авторът съставя списък, който проследява проблемите, които Америка трябва да коригира, ако иска да преутвърди способностите си да упражнява лидерство в глобален мащаб.

Задлъжнялост, която е довела до национален дълг, който е потенциално бреме за американското бъдеще. Търговски дефицит, в резултат на който има опасност от увеличаване на безработицата. Ниски спестявания и инвестиции. Индустриална неконкуретноспособност. Ниски темпове на увеличаване на производителността. Незадоволително здравно обслужване. Повърхностно гимназиално образование. Влошаване на социалната инфраструктура и упадък на градовете. Алчна класа на богаташите, включваща много висши служители, настояващи за по-високо заплащане. Паразитна мания за водене на съдебни дела. Задълбочаваща се мизерия и остри расови проблеми . Голям брой престъпления и масово насилие. Увеличаване на наркоманията. Култивиране на социална безнадеждност. Прекалена сексуална освободеност. Масово разпространение на морална поквара чрез визуалните медии. Упадък на гражданското съзнание. Възникване на потенциално разделяща мултикултуралност. Настъпваща безпътица в политическата система. Нарастващо усещане за духовна празнота. Този списък съдържа три категории – икономическа, социална и метафизична. Първата отразява съревнованието между Америка и нейните икономически съперници. Втората включва условието за качество на живот вътре в американското общество , а третата е свързана с ценностите, убежденията на американците. Авторът отбелязва проблемите в  третата категория като най-малко податливи на решаващи корекции. Сравнени с тях социалните и културните проблеми нямат скорошно решение. Ефикасни корекции в някои случаи изискват политическо действие. Трябва да се отбележи, че относно икономическия упадък на Америка има изкривяване от ненадежността на данните и че често пъти индустриалният и технологичен упадък в сравнение с Япония или Западна Европа е пресилен. Изключително важен остава проблема със социалната и философска ситуация и как това оказва влияние върху глобалното превъзходство на Америка. Проблемите в това отношение водят до възникване на бедност, нищета нихилизъм. За да бъде постигнато подобрение са необходими промени в господстващите ценности в Америка.  Бжежински отбелязва и ролята на телевизията по отношение на прекъсване връзката между поколенията в пренасянето на ценности и традиции. Явен е упадъка на семейството като основна единица на обществото, а това допринася за културно-философските проблеми в Америка. Няма я стабилната връзка между членовете на семейството, отговорността, а това прави индивида податлив и го превръща в егоцентрик. Това от което се нуждае Америка по мнение на автора е „философско вглеждане в себе си”. Превръщането на Америка от общество формирано от бяла англосаксонска протестантска култура в мозаечно общество (етнически мозаечно) би довело до промяна в ценностите, дори би могло да изправи американското общество пред заплаха от разпадане. Опасността за глобалното превъзходство на Америка по отношение на вътрешните й културни и социални дилеми е двустранна, отбелязва Бжежински. От една страна образът на обществото  ръководещ се от лишени от по-дълбоки човешки ценности би могъл да доведе до накърняване американския социален модел. От друга страна, този образ поражда преувеличени материални очаквания сред широките маси от бедно население, очаквания, които няма как да бъдат удовлетворени, а това води до разочарования.

Няколко думи за заключение

Според Бжежински ХХ век е бил векът на мегасмъртта - със своите най-големи злини, сполетели човечеството - войни, революции, комунизъм, фашизъм... Студената война променя жестокостта на смъртта със страха от смъртта и именно това е естеството на създадената алтернатива с идеология на "въздържането от употреба на прекомерна сила", на която се подчиняват и двата враждуващи блока. Самото противопоставяне обаче има и предимства, защото персонализира образа на "злото" и сплотява съответните общности в името на борбата с него. След рухването на Берлинската стена светът изпада в глобален безпорядък, защото хората са лишени от образа на "злото", на което да се съпротивляват, ето защо самото то просто ги обсебва. Светът върви към гибел. (Полякът - американец Бжежински повтаря германеца Освалд Шпенглер.)

 

Литература:

Бжежински, Збигнев – „Извън контрол”, изд. „Обсидиан”, София, 1994 г.





Гласувай:
7
0



1. kostadin - Нормално е стар човек да си мисли, че ...
29.04.2014 19:21
Нормално е стар човек да си мисли ,че света ще загине след него.Но това не е утеха нито би могло да го направи безсмъртен.Виждаме голямата логика на природата Колкото и да си зъл иби добър идва денят, в който старото дърво ще падне и младите мъници ще се устремят нагоре.Такава е играта.
цитирай
2. georgihadjiyski - kostadin - Нормално е...
29.04.2014 20:44
...човек да се стреми към безсмъртие.
цитирай
3. kostadin - . . . човек да се стреми към безсмъ...
30.04.2014 13:13
georgihadjiyski написа:
...човек да се стреми към безсмъртие.


Това може да е естествено нещо ,което ни е отнето.Ако станем безсмъртни ще се избием за храна и вода при днешната ни психика.
цитирай
4. georgihadjiyski - kostadin - . . . човек да се стреми към
01.05.2014 14:23
kostadin написа:
georgihadjiyski написа:
...човек да се стреми към безсмъртие.


Това може да е естествено нещо ,което ни е отнето.Ако станем безсмъртни ще се избием за храна и вода при днешната ни психика.


Безспорно единствено при човека и то само при определени индивиди имаме стремеж към безсмъртие във вид на повече или по-малко ясно осъзнаване на връзката на личността с вечността и с оглед естеството на триединната човешка природа - тяло, разум и душа, съществуват, съществували са и ще съществуват немалки изкушения за греховно усещане на безсмъртието във вид на желание за битие "аз, тук и сега" - т.е. вечен живот в единичната плът и при това изпълнена със същия разум. Проблемът е, че в точно този стремеж отсъства осмислянето на връзката на човешкото същество и с душата, която го свързва както с вечността, така и с всички други живи твари. А това пречи и за освобождаване на човека и неговото съзнание от оковите на материята, а също и за истинското чувстване на безсмъртието и вечността в тяхната цялостност.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 882536
Постинги: 218
Коментари: 327
Гласове: 1928
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930