Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.01.2014 16:07 - Визуализации на идеята за свръхчовека
Автор: georgihadjiyski Категория: Технологии   
Прочетен: 10058 Коментари: 3 Гласове:
9

Последна промяна: 04.08.2014 14:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Визуализации на идеята за свръхчовека

 

„Свръх себе си трябва да зидаш. Но изпървом трябва сам да си иззидан, с прав ъгъл тялом и духом.”

Фридрих Ницше, из сборника с афоризми

„За човека и свръхчовека”

 

Идеята за свръхчовека е неотменна даденост на творчеството на Фридрих Ницше. А фактът, че и преди, и понастоящем, тя бива споделяна с охота както от префинени естети и стремящи се да се докоснат до границите на човешкото познание интелектуалци, така и от ярки индивидуалисти, както и от истински – на пръв поглед твърде груби и първични почитатели на силовите спортове, разкрива нейната универсалност и я превръща в примамлив блян за човечеството. И макар, че Ницше с присъщата поетика и афористичност на своя несравним езиков стил да е извял някои от най-свойствените качества на своето творение, като например: „Аз ви уча за свръхчовека. Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.”; „Що е маймуната за човека? Посмешище и болезнен срам. И тъкмо това трябва да бъде човек за свръхчовека: посмешище и болезнен срам.”; „Човекът е въже, опънато между животното и свръхчовека – въже над бездната.”; „Онова, което е велико у човека, то е че той е мост, а не цел; което е за обичане у човека, то е, че той е преход и гибел.”; „Най-великите се раждат посмъртно...” (1, стр. 7/20), на фона на грандиозните усилия на учени и творци от епохата на Третия райх да създадат „расата на свръхчовеците”, както и множеството продукти на съвременната глобална американска модерна „индустрия на зрелището”, целящи да се покаже външността на „супермена”, а и чисто практическите опити на почитателите на културизма, боди – билдинга, фитнеса... да превъплатят ницшеанската сентенция, че: „Човек вече не е творец на изкуството – превърнал се е в творение на изкуството.” (1, стр. 30), изглежда твърде парадоксално, че самият Ницше не е оставил почти никакви описания на физическия облик на свръхчовека.

Безспорно всеки един човешки идеал, какъвто е и свръхчовекът, е някаква ценност, а това му качество е следствие от неговата рядкост сред другите хорски материални, интелектуални и духовни придобивки, а и най-вече – от необходимостта от полагането на по-големи от обичайните усилия за неговото постигане. От своя страна, изкуството, боравейки със символи, не само ги превръща в ценности, но и чрез тях моделира в индивидуалното и в общественото съзнание определени корелации на човека с вечността. За да покаже съотношението, взаимната връзка на човека със създадения от него идеал за свръхчовека, Ницше е използвал словото. Освен облечена в слово, идеята за свръхчовека би могла да бъде проследена, така както е представена с възможностите и на редица други изкуства, измежду които особено ярко се откроява в определени произведения на изобразителното изкуство и най-вече – в скулптурата.

В контекста на достиженията на съвременната психоанализа самите произведения на изкуството представляват психосоциални феномени, на които са присъщи относително слаба изменчивост във времето и нищожни вариации в териториален и етнически аспект. Криейки се в архетипите на генетически заложеното колективно несъзнавано, те са част от психиката на всеки човек. Според един от най-влиятелните световни психоаналитици – Карл Густав Юнг (1875 г. – 1961 г.): „архетипите са комплекси от преживявания, които ни сполетяват като съдба” (2, стр. 36), като „понятието „архетип” не е съвременен термин, а се употребява още преди свети Августин и е символ на понятието „идея” на Платон” (2, стр. 87), което пък позволява закътаните архетипни символи  в колективно несъзнавано – неотменна част и от психичното лично несъзнавано, да могат да бъдат изваждани на показ чрез стимулиране на творчеството и така осъзнавани от индивида.

Ето защо, ако се приеме, че съществува някакъв визуален образ на свръхчовека, то той би трябвало да бъде заложен в колективното несъзнавано на представителите на понякога дори и много различни народи и не само да присъства като малко изменчив символ в произведенията на тяхното изобразително и пластично изкуство, като какъвто би могъл да бъде сравнен по своите основни белези, но и да представлява сам по себе си уникална форма на човешкия стремеж към безсмъртие.

От една подобна гледна точка възникват редица въпроси: Съществуват ли някакви базисни визуални белези на архетипа на свръхчовека, които да присъстват трайно и със слаба изменчивост в произведения на скулптурното изкуство на различни култури? Защо са налице точно тези белези, а не някакви други? Може ли в духа на традициите на психоанализата да бъде използвана митологията на древните гърци за да бъде открит в нея и дефиниран носителят на този архетип? Ще се съхрани ли този архетип като уникална и неповторима ценност в модерното време, част от което е „изравняването на възможностите на двата пола” с присъщата му феминистка (и метросексуална) етика или ще бъде обруган, захвърлен и забравен като типичен носител на крайното мъжко начало?

  Ако в търсене на отговори на тези въпроси се прибегне до съкровищницата на световното изкуство и бъдат разгледани и сравнени (представените и тук) съхранени скулптури от античността, през средновековието, до днешното модерно време, дори и най-беглият сравнителен анализ просто няма как да не се натъкне на удивителната прилика в базовите белези на типичния символ на свръхчовека. И наистина, във всички скулптурни изображения е налице образът на мъж в разцвета на силите си, изключително атлетичен – с невероятно съчетание на мускулен обем с релефност на отделните мускулни групи, излъчващ едновременно сила, спокойствие, увереност и самообладание. Безспорно точно тази външност е не само сякаш вечен символ на мъжката красота, но и идеал на всеки мъж, (както навярно и на представителки на нежния пол, чийто съзнания все още не са поразени тотално от отричащата всичко мъжко „модерна феминистка идеология.”) За огромната част от мъжете, (а и за жените, които го търсят в мъжете), този идеал е бил, е, а и ще остане непостижима мечта и то не за друго, а просто защото за неговото постигане е необходимо съчетанието на редица понякога дори и взаимноизключващи се условия: Физиологични – определени генетически заложби – конструкция на тялото, вид метаболизъм, съотношение на бели и червени мускулни влакна в отделните мускулни групи; психични – воля, сила, постоянство; целеустременост, интелект, (дори и за да се знае как да се тренира), методичност; социални – обществен произход, (позволяващ поддържането на определен начин на живот, в т. ч. и режим на трениране и хранене), технически достижения, (например налични спортни уреди и медикаментозни средства); обществени разработки в сферата на теорията и практиката на тренировъчните дейности и пр. А трудната постижимост на тази външност е в основата на нейното идеализиране и превръщането й сама по себе си в ценност. 

Дори и за незапознатите в детайли с тънкостине на психоанализата образовани модерни хора навярно вече не е загадка фактът, че едва ли би могло да има по-ярко проявление на архетипа на този идеал от старогръцкия герой Херакъл – според многото митове, легенди и предания носещ в себе си едновременно човешкото и божественото начало, извършил непостижими за обикновените хора подвизи в името на доброто, предаден от жена си, умъртвен в жестоки страдания и обезсмъртен, за да бъде равен на боговете... А неговата визия остава почти непроменена от античността до наши дни.  


Античност

image

Херакъл, възстановка на елинистична скулптура

image

Херкулес, римско копие на старогръцка статуя на Херакъл.

 

Средновековие (ренесанс)

image

„Победа”, статуя на Микеланджело Боунороти (1475 г. – 1564 г.)

 

Модерност

image

„Мислителят”, статуя на Огюст Роден (1840 г. – 1917 г.)

 

image

Статуя на Арно Бекер (1900 г. – 1991 г.)


image

„Стоящ до смърт”, статуя на Евгений Вучетич (1908 г. – 1974 г.)


image

„Спартак”, статуя на Величко Минеков (1928 г.)

        (Според достиженията на съвременната българска и чужда историография, елините са заимствали от траките много от техните богове и герои и пресътворявайки ги в своята писменост не само са ги съхранили във времето и разпространили сред другите народи, но и са извършили твърде интересно културно плагиатство, което е още едно потвърждение на застъпената тук теза. Самият Ницше също позовава в творчеството си някои от тези идентифицирани като тракийски архетипи – и Дионисий, и Аполон. Що се отнася до Заратустра, макар че има изразени доста мнения, в т.ч. и от висококвалифицирани български историци, че по произход е бил прабългарин, в името на научната обективност заслужава да бъде уточнено, че „зовът на кръвта” често е в състояние да изкриви дори и представите за нещо толкова общочовешко, каквото са архетипите.)


image

Съвременни пластики на супермен, създадени за компютърни видеоигри

imageimage

Супермен и „Ницше – супермен”

 

**********

В крайна сметка Ницше, смятаният от мнозина – предимно философи и естети за създател на идеята за свръхчовека, просто по своему придава вербален облик на един сякаш вечен човешки архетип – едновременно примамлив и постижим, но и също толкова недостъпен, защото „човекът трябва да бъде непрестанно свой собствен господар и ваятел.” (1, стр. 22)

 Литература:

1. Ницше, Ф. – „За човека и свръхчовека”, сборник с афоризми, изд. „Фама”, С. 2011 г.

2. Юнг, К. Г. – „Архетипове и колективно несъзнавано”, изд. „е/а”, Плевен, 1999 г.





Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - Чудесно!
05.01.2014 07:17
Превъзходно!
цитирай
2. georgihadjiyski - Благодаря,
05.01.2014 18:51
Драго ми е, че постингът Ви е харесал.
цитирай
3. georgihadjiyski - rumyn - 07.05.2012 09:31 - Как се определя първа страница
08.01.2014 20:31
rumyn написа:
Автор: blogbg
Колкото до това, защо доста често едни и същи потребители са на първа страница - това се определя от вас! Дори и да не ви хареса даден постинг, вие го прочитате и/или коментирате и това води до увеличаване на рейтинга на даден потребител и съответно появяването му на първа страница.

Моят блог и постингите в него не са от най-популярните, а и самият аз не целя това, но все пак имат своите читатели - и тук, и в социалните мрежи. Цифровите показатели обаче са в основата на информационните технологии - ако търсите рейтинг - научете се да ги ползвате за тази цел.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1427713
Постинги: 279
Коментари: 438
Гласове: 2485
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930