Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07 15:14 - За хистеричните самоубийци и хистеричната демокрация
Автор: georgihadjiyski Категория: Политика   
Прочетен: 1427 Коментари: 21 Гласове:
-4

Последна промяна: 25.07 11:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

За хистеричните самоубийци и хистеричната демокрация

 

Хистерия и хистерични самоубийци

В психоанализата отдавна битува становището, че хистерията е „велика симулантка” – страдащите от нея, предимно жени, проявяват симптоми, свойствени на широка гама от заболявания, а когато биват подложени на психотерапия, сравнително лесно се освобождават от тях и „оздравяват”. Тя се проявява главно сред художествения тип личности, при поява на пропаст между желано и действително, като хистериците са егоцентрици, демонстративни, показни, с добре изразена мания за величие.

От своя страна мислите за самоубийство са присъщи на всеки човек. За щастие нормалното човешко същество намира относително лесни и надеждни психични механизми за справяне с тяхното безспорно негативно влияние. При определени психопатогенни състояния, свързани с влияние на негативни екзогенни и най-вече – ендогенни фактори, при определени личности мислите за самоубийство водят до суицидно поведение с фатален край – а предпочитаните методи са чрез обесване, чрез застрелване, чрез скачане от високо място, чрез самозапалване.

Не така стоят нещата при хистеричните самоубийци – при техните опити водеща е показността на псевдосуицидния акт, неговото свързване с конкретно лице, което в абсурдния параноичен кръг на мисли на хистеричния самоубиец е виновно за състоянието му и трябва да бъде изобличено и наказано пред обществото за причиненото зло. По една или друга причина, хистеричните самоубийства много рядко имат фатален край, а предпочитаните методи са чрез лекарства, които се вземат в безвредни минимални дози, а съдържанието на демонстративно разхвърляните опаковки, (за да се видят от околните), обикновено бива изхвърляно в тоалетните чинии, мивки и прозорци, както и чрез демонстративно гладуване.

При условие, че лицето, проявяващо симптоми на хистеричен самоубиец бъде подложено на психотерапия, то сравнително лесно се връща към обичайния си психофизиологичен статус и се освобождава от суицидните мисли и псевдосуицидните поведенчески актове.  Нещо повече – дори и когато на пръв поглед демонстрира голяма решителност да изпълни самоубийствените си намерения, обикновено лесно се отказва – особено при намесата на лекар, с чийто съвети с охота се оправдава пред околните.

*******

Хистеричната българска демокрация

По времето на комунизма имаше една твърде интересна българска социална група – на така наречените „дисиденти” – дори и през непромокаемата „Желязна завеса”, разделяща „Свободния западен демократичен свят” от „Диктаторските комунистически режими”, те долавяха всеки усилващ се полъх на свободата и го разпространяваха, колкото им стигаха силите и възможностите. И понеже дори и в „Свободния западен демократичен свят”, стремежът към пълна свобода беше паритет на крайно леви социални движения, немалка част от българските дисиденти и по външен вид, и по обществено поведение, а навярно и по начин на мислене, се явяваха част от световната общност на хипитата, зелените, пацифистите, рокерите, анархистите…

Преследвани, затваряни, репресирани, а част от тях и вербувани за нуждите на мръсната работа на ДС, след 10 ноември 1989 г. немалка част от тях се включиха в изграждането на десницата на новата българска демокрация – без да имат ясни идеи какво трябва да се направи, как трябва да се направи, защо трябва да се направи, водени единствено от поривите към свободата и желанието да се разруши напълно всичко комунистическо. И така – срещу брадатите, смешно обличащи се, слабички, дългокоси, крещящи, незнаещи какво искат…, вече бивши български дисиденти, променилата единствено името си българска комунистическа партия изправи своя строен легион от добре подготвени и имащи широки наблюдения над действителността във вече бившия „капиталистически враг” кадри.

Така за първите остана съграждането на свободата – а за вторите – личното усвояване на държавния капитал.

В крайна сметка, дори и след приемането на България в Европейския съюз, полученият хибрид на новото социално-икономическо устройство у нас, дефинирано с неясния термин „олигархия”, по своята патогенна същност е твърде интересен вид на социална хистерия – симулантка на демокрацията.

Що се отнася до волно носената от ултралиберални течения съвременна българска политика, в която всяка новопоявила се вълна и вълничка се самоопределя като „дясна”, а домогванията до властта на всевъзможните партийни функционери са мотивирани преимуществено от удовлетворяване на личната изгода, нейният основен проблем, предопределен от потребностите на гражданите на най-бедната държава в Европейския съюз, е не наличието на такова пъстро множество от десни политически субекти и тяхната перманентна вражда, а липсата на истинска, автентична лява партия – дори и идеологически оцветена в нюансите на националния социализъм – с други думи – отстояваща практико-приложни концепции, че богатите в България, взели огромния дял от обществения капитал, трябва да понесат своя дан пред българската нация, като си платят – с гарантирано и работещо равенство пред закона, с ясно разделение на властите, с отказ от политически привилегии, със съответните данъци, социални осигуровки, работни заплати, ако щете…

Ако не бъде сторено това, рисковете българската макар и хистерична демокрация да приеме белезите на друг вид социално заболяване, не са никак малко.

*******

И за поредната гладна стачка на Николай Колев – Босия

Вече няколко седмици почти без прекъсване, определена част от българското виртуално пространство е заето с информация за поредната гладна стачка на дисидента Николай Колев – Босия, както и негоните искания за оставка на министъра на транспорта Ивайло Московски, за незабавна среща с председателя на народното събрание Цвета Караянчева и за изпълнение на исканията на протестиращите майки на деца с увреждания.

Чел съм доста неща от Николай Колев – Босия от различните периоди на творческата му дейност – при това като почитател, а не като аналитик. Някои ми харесват – други – не, но това е друга тема. Бих искал да го призова да прекрати гладната стачка – обяснимо е, че общественият актив на поета и писателя е славата, но тя е базирана върху Словото, което достига до читателите и носи посланията на своя автор, ето защо личната саможертва с глад е напълно ненужна – и то в новите виртуални условия, при които границата между читатели и писатели се размива, а и самите писатели стават напълно излишни за света на проблясващите и изчезващи символи върху дисплеи и монитори.

Ще си позволя да завърша перифразирайки думите на Иван Вазов в едно от култовите му произведения: „Бедний, ми бедний Босия, защо не емигрира в свободния демократичен свят още по времето на комунизма? (Навярно щеше да имаш съвсем друга житейска съдба – я като на философа – литератор Цветан Тодоров, я като на лингвиста – философ Юлия Кръстева, я като на журналиста – критик Петър Увалиев…)”

Но може ли човек да избяга от собствената си орисия?

 



Гласувай:
2
6



1. valdor1355 - От онези дни писах нещо подобно по ...
22.07 00:56

От онези дни писах нещо подобно по отношение на самоубийствената стратегия на Босия, но смятам, че е безполезно. Този път май прекалено много му харесва да изиграе играта си на умиращ лебед по Чайковски. Спор няма, че е романтично да умреш, смятайки се за герой... Но и вече не е на онези години, когато организмът се е възстановявал от стреса сравнително лесно.

Намерих части от самурайския кодекс, но смятам, че не са му попадали до сега, понеже по една или друга причина е прекратявал гладните си стачки. А и все още не е изпълнил дълга си ;)



" ... Събери смелост и действай. Ако вярваме на някои, да умреш, без да си изпълнил дълга си, ще бъде напразна саможертва. Тя противоречи на самурайската етика и издава пресметливия дух на арогантните търговци..."



" Няма нищо по- естествено от това да потърсиш причина да живееш. Но избереш ли да живееш, след като си се провалил в мисията си, ще си навлечеш презрението, което заслужават страхливците и нещастниците."

цитирай
2. georgihadjiyski - Разбирам,
22.07 09:40
[quote=valdor1355]
От онези дни писах нещо подобно...
Вие твърдите, че опитът за самоубийство не е дълг, и не е мисия...
цитирай
3. georgihadjiyski - Не,
22.07 09:44
[quote=geridi]В подтекст се усеща желание всички да са нехистерични самоубийци?
аз твърдя, че животът е най-висшата ценност, която ни е дадена от Бога, а всеки кандидат - самоубиец трябва да получи адекватна терапевтична помощ от обществото, към което принадлежи - дори и когато самото то има типичните белези на социалната хистерия.
цитирай
4. georgihadjiyski - Ясно,
22.07 10:17
[quote=geridi]Явно съм чела самурайския кодекс и …
Вие твърдите, че сте чели самурайския кодекс. Аз също съм запознат, поне от части, с т.нар. "Доктрина Бушидо", но по една или друга причина навярно съм я осмислил като християнин и европеец - един вид като литературна екзотика. Много повече обаче са ми присърце идеите на руската класическа литература - до 1905 г. Що се отнася до поривите към "саможертвата в името на някакво благо за другите", във великолепния роман "Бесове" на Ф. Достоевски има един епизодичен герой - Кирилов, който твърди, че "животът е болка и страх и човекът е нещастен...", а "който победи болката и страха, той ще живее вечно..." И както пише неговият създател - великият руски писател Достоевски, Кирилов побеждава болката и страха - с револверен изстрел и така постига "свободата, която ще я имаш, когато ти е все едно живееш или не живееш." От психофизиологична гледна точка обаче гладуването е нещо съвсем различно от куршума - преди всичко в неговия процес има огромен заряд осъзната или подсъзнателна надежда, че ще се случи бленуваното чудо и краят ще се отложи някак си. А ако ли случайно не стане това, "чисто" физиологически, организмът започва да усвоява резервните енергийни запаси от мазнини, в организма започва отделянето на все по-голямо количество кетонови тела, (ацетон), количеството кръвна захар пода критично, мозъкът, който е инсулинонезависим орган и се захранва директно чрез кръвната захар, значително намалява своята активност, съзнанието се замъглява, мисленето става инкохерентно, тялото все повече губи контрол върху живота и краят идва от отравяне - естествено, ако не се намеси някой външен човек. А това в този случай е задължително!
цитирай
5. georgihadjiyski - Разбирам,
22.07 10:45
[quote=geridi]Не знам... една позната като гледа …

аз също подкрепям безрезервно едно подобно искане.
цитирай
6. udrus22 - Оф, още един дървен философ, който ...
22.07 10:49
Оф, още един дървен философ, който ръси мъдрости относно босия.
Блогъри, които никой дори не е допускал, че съществуват, паразитират върху тая тема.

Добре хапнали си, те размишляват надълго и нашироко колко лошо е да си в гладна стачка.
цитирай
7. georgihadjiyski - ха-ха-ха
22.07 10:57
[quote=udrus22]Оф, още един дървен философ, който ръси мъдрости относно босия.

"Пазете се от прославени мъдреци, те ви мразят, защото са безплодни."
Явно и Вие сте от тях, нали?
цитирай
8. udrus22 - Преди 10 ноември единствената и...
22.07 11:09
Преди 10 ноември единствената истина достигаше от Свободна Европа и Дойче веле.В ужасяващото блато на социализЪма оттам идваше чистият въздух.Петър Манолов тогава с гладна стачка привлече вниманието на света.
Актът на босия показва, че и тогава, и сега е еднакво гнусно.Изминаха толкова години, а е същото.Няма бай Тошо, има Тиквата и КУрнелия. Уж има демокрация, а е пак същата гадост.

Аз така тълкувам стачката на Босия.
И тогава, и днес, тук, в тая кочина, унищожена през времето от 1944 до 1989, е отвратително.
цитирай
9. georgihadjiyski - Безспорно,
22.07 12:01
udrus22 написа:
Преди 10 ноември единствената истина … И тогава, и днес, тук, в тая кочина, унищожена през времето от 1944 до 1989, е отвратително.


същото пиша и аз, но с друми, групирани по малко по-различен начин. А всъщност и тогава, и сега, хора като Колев са вечните жертви на социалната несправедливост и затова не е необходимо да се поддават на суицидните мисли за гладуване.
цитирай
10. georgihadjiyski - Да,
22.07 12:05
[quote=geridi]

борбата със системата понякога изглежда безнадеждна, но винаги има смисъл - и той най-добре е представен в простите думи на рицарската етика: "В името на Бога, доброто и любовта." ;)
цитирай
11. udrus22 - Да, тук съм съгласен.
22.07 12:06
georgihadjiyski написа:
udrus22 написа:
Преди 10 ноември единствената истина … И тогава, и днес, тук, в тая кочина, унищожена през времето от 1944 до 1989, е отвратително.


същото пиша и аз, но с друми, групирани по малко по-различен начин. А всъщност и тогава, и сега, хора като Колев са вечните жертви на социалната несправедливост и затова не е необходимо да се поддават на суицидните мисли за гладуване.

цитирай
12. georgihadjiyski - Моята цел с този постинг е постигната:
22.07 12:07
Привлякох повече минуси (-) от публикациите и на Николай Колев - Босия! Нека да го види и да продължи да живее, за да подобри този рекорд - ако му стиска. ;)
цитирай
13. udrus22 - И с тоя, и с други никове съм призо...
22.07 13:15
И с тоя, и с други никове съм призовавал многократно босия да не се самоубива ритуално.Много хора са напълно съгласни с мотивите му, но не одобряват метода.
Но това в крайна сметка си е негово решение и трябва да се приеме.
цитирай
14. nedovolen - Нещата тук и по света се изправят ...
22.07 16:25
Нещата тук и по света се изправят според мен с няколко думички - ЛЮБИ БОГ ПОВЕЧЕ ОТ СЕБЕ СИ!
Христос защо е пратен на замята. Да посее Бога. Нищо повече. Няма тука ниви, фермери няма.
Богомилите също.
Човек с появяването си на този свят не знае каква душа е слезнала с и в него. Не знае плана на Господ за никого и нищо. Да отнемеш живот, който не си дал, е Божи грях.
С глад, хапче, нож, няма значение. Прошка няма. Партии, каузи, все едно.
Неколкократно съм писал в блога на Босия, че и с протести не става. Преди месец два пъти говорих с него по телефона. Не засегнаха горното, по други теми, тъй като бе твърдо убеден.

Нещата ще станат, когато повечето си променят ”това под шапката”. А това го няма. Колко го последваха, на площада няма и Ботевата чета. Значи сме си със същото ”под шапката”.
Променяй себе си и света ще се промени.
Не съветвам и не каня никой да мисли това,
което споделих.

цитирай
15. georgihadjiyski - Разбирам,
22.07 22:19
nedovolen написа:
Нещата тук и по света се изправят според мен...


според Вас, самоубийството е непростим грях, но нещата се подреждат.
Съгласен съм с тази теза.
цитирай
16. georgihadjiyski - Но защо?
23.07 07:18
geridi написа:
В Норвегия на такива люде... Затова си млъквам.


Пишете си. Няма лошо.
цитирай
17. georgihadjiyski - Разбирам,
23.07 10:32
geridi написа:
Ами пиша си. Не е лошо...


но да не бъркаме все пак симптомите - в т.ч. и на анорексията с хистеричното самоубийство с гладуване.
Лично на мен обаче повече ми харесва да следя диалога Ви с другия юзър - иносказателен, но явно с дълга предистория и при всички случаи - говорещ сам за себе си...
цитирай
18. georgihadjiyski - Интересно...
23.07 12:54
geridi написа:
Центровете...


Би ли могло да се тълкува, че някакъв диалог с "другото Аз", (може би криещо се зад маската на udrus22), вече е претърпял метаморфоза във вид на разговор със самото себе си - geridi? ;)
цитирай
19. georgihadjiyski - Разбирам,
23.07 13:33
geridi написа:
Би могло да се каже, че всяка смущаваща мисъл/действие/е плод...


А много властен ли беше бащата на geridi , когато то беше малко дете?
(Всъщност - пише доста грамотно дори и тук, което показва, че родителите му са държали на доброто класическо образование.)
цитирай
20. georgihadjiyski - Да,
23.07 14:20
[quote=geridi...[/quote]

почна да ръси май спам? ;)
цитирай
21. georgihadjiyski - Но,
23.07 15:06
[quote=geridi .. [/quote]

какво е "шеф Ангелов"?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1106289
Постинги: 254
Коментари: 384
Гласове: 2171
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31