2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Прочетен: 2854 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 14.08.2017 19:17
Защо беше неглижиран образът на Спартак в базовите български учебници по антична история (и цивилизация)?
Спартак е носителят на един от най-ярките архетипи на образа на бунтаря срещу социалната несправедливост в човешката история. Ето защо не е за учудване, че само до преди няколко десетилетия, неговият живот и дело не само се изучаваха обстойно от поколения българи, но и на негово име биваха кръщавани и спортни клубове, а и какви ли не други институции. Нещо повече. В базовите наши учебници по антична история, която се изучаваше в пети клас, на Спартак и на организираното от него въстание имаше посветен цял отделен урок. По този начин, въпреки наложената от господстващата съветска комунистическа идеология демаркационна линия между „братята славяни” и „изчезналите траки”, българските ученици успяваха да почувстват тръпката от съпричастността към подвига на един от най-великите антични герои – наш земляк, както и да формират в душите си семенцата на непримиримостта към злото в света – независимо от думите, с които го наричаме – робство, тирания, експлоатация…
Източник: История за 5 клас, Данов, А; Н. Попова; Г. Мишков, С. 1977
Някак си твърде неусетно по време на прехода започна неглижирането на образа на Спартак в нашите базови учебници по антична история (и цивилизация), за чието изучаване беше определен седми клас. Първоначално учебното съдържание, посветено на Спартак, беше съкратено от отделен урок, на точка от урок, за да достигне до няколко губещи се изречения в точката от урока, посветен на робите в Рим.
Източник: Записки по история /праистория и античност/ за 7 клас, Част ІІ, Попов, Д.; Ц. Цветански; В. Арнаудов, С. 1993
Източник: История на Стария свят за 7 клас, Арнаудов, В.; Ц. Цветански, С. 1994
Източник: История и цивилизация за 7 клас, Димова, М.; Д. Ботева-Боянова; Р. Кушева, С. 2008
В самата Учебна програма по история и цивилизация за VІІ клас. Праистория и античност, която регламентира обучението на българските ученици по този учебен предмет, както и съдържанието на учебниците и учебните помагала, не само липсват каквито и да са ясни идеи за естеството на антагонистичните, непримирими взаимоотношения на робите и техните господари, (както и тяхната модерна обществена оценка с класическите представи за добро и за зло), но и акцентите върху формирането на логичноиздържаните системи от исторически знания, умения, навици, ценности, мироглед…, са преместени почти изцяло към сферата на културологията и битовизма.
Източник: Учебна програма по история и цивилизация за VІІ клас. Праистория и античност
Безспорно архетипът на Спартак, вдъхновил онова голямо българско поколение, което живееше в несъвършения социализъм да се разбунтува срещу него за да го трансформира в още по-несъвършения преход, вече не само че е абсолютно ненужен на установения олигархичен модел, но е и повече или по-малко опасен. Затова и образът на тракиеца Спартак – въпреки зачестилата информация за голямото етническо и генетическо родство на днешните българи с древните траки, просто няма как да не бъде неглижиран – защото е ясно, че не може да бъде забравен.
Спартак, Величко Минеков
Колко години трябваха, за да се събуди &...
„Идете вие в гората“: в Европа поставиха...
14.08.2017 13:46
Искрено се надявам, че тя не е една от типичните фиксации в нечий болен мозък, криещ се зад маската на тайнствения "анонимен" изразител на абсолютната историческа истина, а е продукт на съзнателно проявление на свободна воля и/или целенасочено обслужване на интересите на олигархичните господари от дълбоко законспириран лакей, слуга, ратай, измикярин, информатор, доносник, робуващ им епистоларно срещу съответното жалко заплащане. Само така биха могли да бъдат обяснени както невъзможността да се направи разлика между такива елементарни исторически понятия като етнос, народност, нация, така и амалгамата от бъркане на антична монархическа, републиканска, имперска робовладелска държава и модерна европейска национална държава. А иначе моята теза беше пределно ясна - създаденият олигархичен модел на управление у нас в желанието си да увековечи своята власт атомизира българското общество, а едно от средствата за игнориране на каквото и да е желание за съпротива сред българите беше неглижирането на архетипа на Спартак. А Вашият коментар я подкрепя най-убедително.
В случая ще си позволя да отговоря само защото е използвана уникалната тактика за изместване на темата на дискусията - от обсъждане на крещящия проблем за фрапиращата социална несправедливост в модерното българско олигархично посткомунистическо общество, можеща да бъде превъзмогната единствено чрез модерно организирани форми на неприемане и яростна демократична съпротива от съвременни последователи на идеите на Спартак, към припяване на добре познатия рефрен за етногенезиса на нашия изстрадал български народ. Лично аз - като българин по дух, произход и съдба, не искам да вярвам в измислени освободители от олигархичното робство, били те от изток или от запад - просто знам, че нашето освобождаване е в нашите възможности. Затова и не мога да приема нашите олигарси да имат съпоставим стандарт със средностатистическите световни богаташи, а всички ние - "обикновените" българи да бъдем на дъното на Европа. Очевидно е, че макар и да пишем на един и същи език, имаме различно разбиране за ползваните думи. Излизам от спора. Бъдете жив и здрав, макар и "анонимен."