Указът за насърчаване на раждаемостта и неговото социално отражение

 

Касае се за един твърде интересен нормативен акт от епохата на комунизма, който е нагледно доказателство, че определен вид правни норми рядко биха могли да постигнат общественозначимите цели, които им се делегират...

 

Обществената необходимост

...В края на 60-те години на ХХ век България е вече „развита социалистическа държава”, като по някои статистически показатели тя не само изпреварва част от „братските социалистически страни”, но и редица „силно развити  капиталистически държави”. В резултат на ускорената индустриализация около две трети от българите вече живеят в градовете и формират „най-прогресивната класа – индустриалния пролетариат”. През този период обаче се забелязват някои от негативните демографски тенденции, които избуяват в последствие и в крайна сметка – довеждат до съществуващия днес демографски колапс, в който е изпаднал нашият народ. Освен здравните работници – лекари и акушерки, едни от първите, които констатират това явление са военните и при наличието на изключително милитаризираното комунистическо общество, навярно именно те се явяват радетели за търсене на социално решение на забелязания проблем – типично по социалистически – с указ...

 

Духът на комунистическото право

Указът за насърчаване на раждаемостта е обнародван в Държавен вестник бр. 15 от 25 февруари 1968 г. и по своята същност би могъл да бъде причислен към онзи дял на правото, който бива дефиниран с термина „трудово и осигурително законодателство”.

Самият нормативен акт, макар и насочен към точно определен вид обществени взаимоотношения, целящи стимулиране на една от най-човешките същности, е напълно издържан в духа на комунистическото марксистко – ленинско, диалектико – материалистическо законодателство, базирано върху абсурдния принцип, че спрямо действието на Закона всеки отделен човек е в състояние на „престъпник”, който трябва да бъде наказван или на „жертва”, която трябва да бъде подкрепяна. Ето защо чак до 1990 г. в Указа за насърчаване на раждаемостта има нормативни текстове, насочени към обществена подкрепа на определени категории правоимащи лица и нормативни текстове, свързани с наказания на други категории лица, които по една или друга причина и със или без свое лично волево действие, не биха могли да се възползват от предлаганата подкрепа...

 

Същност. Категории правоимащи граждани

Указът предвижда определени категории правоимащи граждани да бъдат стимулирани с различни по размер финансови средства, разбира се – при условие, че имат деца. Като цяло би могло да бъде направено предположението, че е насочен към създаване на базов четиричленен семеен модел от родители с две деца, като раждането и отглеждането на трето дете се насърчава, докато четвъртото и следващо дете вече се явяват в категорията на нежеланите.

За периода на своето относително дълго правно действие – от 1968 г. до 2002 г., в този нормативен акт биха могли да бъдат дефинирани следните категории правоимащи граждани:

- Всички български граждани при раждане на живо дете, (чл. 1);

- Семейства на трудещи се, осигурени за всички осигурителни случаи и лични и наследствени пенсионери; и лица, на които са възложени родителски права, (чл. 2);

- Самотни майки (осиновителки), (чл. 3);

- Неработещи самотни майки (осиновителки); жени, учещи във висши, полувисши и средни учебни заведения; редовни аспиранти; и жени, чийто съпрузи отбиват задължителната си военна служба, (чл. 3а – чл. 3ж);

- Многодетни семейства, изпаднали в особено тежко семейно и материално положение, (чл. 5).

 

Видове финансови стимули

Самото „насърчаване на раждаемостта” на така определените правоимащи категории български граждани би трябвало да е било осъществявано във вид на предоставяни финансови средства с различни размери в зависимост от броя и състоянието на детето и за различните социални категории правоимащи.

 Отделните видове финансови стимули биха могли да бъдат представени по следния начин:

- Еднократна помощ за раждане на живо дете, чийто размер е в зависимост от поредността на детето, както следва: за първо дете – 100 лв.; за второ дете – 250 лв.; за трето дете – 500 лв.; за четвърто и следващо дете – 100 лв. (чл. 1);

- Месечни добавки за деца, изплащани (ДИРЕКТНО!!!, бел. моя) към трудовото възнаграждение, паричното обезщетение за временна нетрудоспособност или пенсията, чийто размер е (САМО!!!, бел моя) в зависимост от поредността на детето, както следва: за първо дете – 15 лв.; за второ дете – 30 лв.; за трето дете – 55 лв.; за четвърто и следващо дете – 15 лв. (чл. 2); при условие, че децата са с „физически и душевни недъзи”, добавките са в двоен размер, а ако детето е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, добавките не се предвиждат;

- Месечни добавки за деца, изплащани на самотните майки (осиновителки), които сами се грижат за детето си, чийто размер е в зависимост от поредността на детето, както следва: за първо дете – 40 лв., а след раждане на второ – 60 лв.; за второ дете – 60 лв.; за трето дете – 110 лв.; за четвърто и следващо дете – 30 лв. (чл. 3);

- Месечни помощи в размер на минималната работна заплата за страната до навършване на две годишна възраст на детето, изплащани на неосигурените майки (осиновителки); на жените, учещи във висши, полувисши и средни учебни заведения и аспиранти, (чл. 3а, чл. 3б);

- Месечни помощи за деца в размер на 30 лв., изплащани на жените, учещи редовно обучение във висши, полувисши и средни учебни заведения и аспиранти и на жените, чийто съпрузи отбиват задължителната си военна служба, (чл. 3а - чл. 3в);

- Месечна помощ в размер на 10 лв., изплащана на осиновителките, работничките и служителките, за времето, през което ползват неплатен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст, като тази помощ се изплаща и на неработещите майки и осиновителки, като при тях това време се зачита и за трудов стаж.

 

Институции по изплащанията на финансовите стимули

Твърде интересна се оказва и разработената системата от институции, осъществявали изплащанията на описаните финансови стимули – за нея би могло да бъде отговорно заявено, че е функционирала така, че да бъде изцяло в интерес, удобство и улеснение на правоимащите категории лица.

Изплащането на финансовите средства се осъществявало от:

- Стопанските предприятия, учреждения, организации – за работещите;

- Националния осигурителен институт – за пенсионерите;

- Учебните заведения – за учещите;

- Общинските (районни) народни съвети или кметствата – за неосигурените.

Наред с тази разгърната система от финансови стимули, насочени към насърчаване на раждаемостта, твърде интересни се оказват и предвидените наказания за онези граждани, които не можели да възползват от съответните плащания.

 

Санкциите за онези, които нямали деца

Указът за насърчаване на раждаемостта предвиждал облагане с данък на българските граждани за доходите, придобити в страната и за внесените такива от чужбина, а чуждите граждани – за реализираните доходи в страната, ако били неомъжени, неоженени, и семейни или разведени без деца (рождени, припознати или осиновени).

Придобилият популярност като „ергенски” данък се определял върху доходите, облагаеми с данък върху общия доход, при това – без да се изключват необлагаемите доходи. Самият данък се начислявал и събирал в размер, зависещ от възрастта и пола на съответните граждани, определен както следва:

- 5 % върху доходите на лица на възраст от 21 до 30 години;

- 10 % върху доходите на лица на възраст от 30 до 35 години;

- 15% върху доходите на лица на над тази възраст.

След навършване на 45 години за жените и 50 години за мъжете този данък не се събирал. От неговото изплащане били освободени и определени категории български граждани: семейните – до 3 години от сключването на брак; родителите, чийто деца са починали или мъртвородени; слепите, глухите и лицата с установена група инвалидност или стерилност; съпругът неродител, ако детето живее в съответното семейство и не е навършило 18 години.

Данъкът се събирал от съответните учреждения, организации, фирми при изплащане на  възнаграждения, хонорари и др. доходи, както и от финансовите органи н останалите случаи (чл. 7 – чл. 10).

Макар и твърде абсурден от съвременна гледна точка, този данък бе събиран чак до 1990 година, когато в следствие на нахлуващото антидискриминационно законодателство и в нашата страна, бе отменен.

 

Общественият ефект

Засягайки една изключително фина зона на човешкото мислене и поведение, в крайна сметка този нормативен акт не само не постигна своите общественозначими цели, но и завихри в българското общество изключително негативни социални процеси измежду които просто няма как да не се открои насърчаването на възпроизводството на масовата лумпенизация на определени обществени групи в българската нация.

Нещо повече.

През 2002 г. с влизането в сила на Закона за семейните помощи за деца, Указът за насърчаване на раждаемостта бе отменен. В новия нормативен акт обаче – „разработен” от съответните „експерти” и легитимиран от народните представители в 39 Народно събрание с управляващо мнозинство, формирано от НДСВ, с министър председател Симеон Сакскобургготски и министър на труда и социалната политика Христина Христова, залегнаха единствено останалите като работещи текстове от предходния атавистичен комунистически указ, като всички други варианти на проекти на подобен закон, целящ модернизиране на социалната политика, насочена към семействата с деца, бяха игнорирани почти без никакво обсъждане. По този начин  новият Закона за семейните помощи за деца не само възпроизведе заложените социални и демографски тенденции в предходния, но по една или друга причина  създаде и редица допълнителни институционални бариери пред базовите за нацията семейства от родители с деца.

и на този бомбата със закъснител бе заложена при цоциализма. Сега мангалите нямат спирачка вече.

робовладелците имаха нужда от своите роби; феодалите - от своите крепостни селяни; капиталистите - от своите пролетарии; комунистите имаха и имат нужда от своите лумпени.