Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11.2013 14:39 - Окупации, образование, олигархия
Автор: georgihadjiyski Категория: Политика   
Прочетен: 3310 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 10.11.2013 14:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Окупации, образование, олигархия

image

 

„В една страна, освободена отскоро, без наследствена аристокрация, без големи собственици на земя и без големи богатства (ако не се смятат няколкото „богати” – за българските мащаби – фамилии в областта на банковото дело, търговията на тютюн и розово масло) социалната йерархия не се основаваше на пари, а на култура.

Формалното образование беше първата предпоставка в тази система и дипломата ставаше ключ за обществено и професионално проспериране Стремежът към формално образование, едно сериозно, често трагично усилие, заемаше челно място в живота на всяко българско семейство.” Стефан Груев, из „Корона от тръни”, стр. 196 / 197

*******

Тези няколко реда показват твърде красноречиво ролята и мястото на образованието в социалната стратификация на българското общество. И наистина, през последното четвърт хилядолетие образоваността предлагаше една уникална възможност на обикновените българи да преодолеят понякога смазващите окови на своя обществен произход, а в името на придобиването на добро образование от техните деца, което да „отключи вратите към по-добро битие”, поколения българи жертваха и жертват мило и драго. Понастоящем обаче и този стремеж се сблъсква с невидимото въздействие на нови и непреодолими социални бариери, някои от които са изцяло „чисто” наше, българско, олигархично „изобретение”, а други – привнесени от „цивилизования” свят...

Исторически погледнато през Възраждането и през първите десетилетия на съществуването на свободна България полученото добро образование е било в състояние да предложи на своя носител като място на селски даскал, така и на високопоставен политик или администратор, а дори и на всеизвестен и безсмъртен в народната памет национален творец. По времето на комунизма, макар че тази тенденция се запази, бе прибавено и условието за принадлежност на „образования българин” към структурите на всесилната комунистическа партия или поне към нейния репресивен невидим апарат. Наред с всичко друго, посткомунистическият преход до голяма степен подложи на девалвация и значението на образованието в българското общество. През този период се оказа, че в голямата си част „учените люде” на България са принадлежели към тайнствените структури на всемогъщата комунистическа ДС, а немалко от техните „висококвалифицирани епистоларни научни разработки” са били донесения срещу колеги и приятели. Отстоявайки яростно завладените позиции тези кръгове бързо успяха да се адаптират към пазарните условия, ловко търгувайки с научни степени и звания, продавани на позабогатели лица от работа в „сенчестата икономика”, но пък страдащи от своето тягостно усещане за иманентно присъщата им простотия. Наред с това бе разширен приемът в съответните вуз-ове до максимално възможните граници, а хитроумно разработени проекти в незнайно какви научни области даваха своя твърде ясен и прозаичен резултат – усвояване на средства от фондове за лично облагодетелствуване.

*******

Днес студентите окупираха някои от най-престижните наши университети, придавайки на близо десет месечните български социални протести и образователен нюанс. Така от февруари на талази, на талази, протестите претърпяваха интересни метаморфози: Първоначално бяха почти изцяло от икономическо естество, породено от сблъсъка на бедното българско общество с изкуствено надуваните цени от енергийните монополи, целящи обогатяване на съответните български олигархични кръгове и техните чуждоземни господари. Следващата протестна вълна придоби облика на възмущение срещу един „чисто” административен кадрови акт – сякаш целящ да се подиграе с традиционната българска вяра, че е възможно и обикновеният българин да осъществи с помощта някакви, често целенасочено развивани (и с образование) личностни качества евентуално кариерно израстване, като зад това неуспяло назначение отново се криеха тъмните сенки на всесилната олигархия и нейните лакеи. Безспорно един от белезите на олигархичното общество е сливането на икономика, администрация, политика, медии..., което води до създаване на привилегировано малцинство, стремящо се да запази на вяска цена завладените позиции и огромно малцинство от уж равноправни граждани на демократичното общество, които обаче – колкото и да са залъгвани с различни по характер илюзии, нямат никакви шансове да се измъкнат от невидимите капани на своята социална среда. Ето защо не е за учудване, че когато някакъв си макар и университетски даскал, възползвал се от традиционния за българското общество култ към образоваността за да заеме и висш административен пост в съдебната система, има „честта” да вземе твърде двулично решение в пълен разрез с преподаваните и от него идеи на юридическите науки за всеобщо равенство пред закона в името на социалната справедливост, искрицата на недоволството възпламени гнева и на по начало твърде конформистките български студенти. И наистина личният пример е един от доказалите се като най-ефективни образователни методи, а за не малка част от българските студенти, познаващи единствено света на науката, мечтата е да бъдат като своите преподаватели – така, както например самите преподаватели мечтаят да бъдат поне държавни експерти, а държавните експерти – истински политици, а политиците – ако не безсмъртни, то поне олигарси.

Цялата абсурдна и регулирана от атавистични нормативи строго йерархизирана структура на българското висше образование обаче, колкото и да е отворена към платежоспособните (или принадлежащите към тайнствени олигархични кръгове) кандидати да се сдобиват с научни степени и звания – били те доцент, професор, академик и дори – „прост доктор”, поставя невидими, но мощни и непреодолими бариери пред дори и най-мотивираните обикновени студенти да се занимават с наука. Какво тогава остава за студентите, вложили време, енергия и пари в името на висшето образование?  И имат ли те някакъв реален шанс да приложат на практика придобитото познание извън образователната сфера в едно общество, което е разрушило почти изцяло икономическите си устои или пък – единствената им възможност е да доказват на практика абсурдната теза на нашите приятели от Запада, че качеството на българското висше образование е такова, че да захранва само най-нискоквалифицираните сектори на техните пазари на труда? А може ли изобщо присъщата на младостта енергия на студентите да промени естеството на омагьосания кръг, в който е попаднало нашето общество? Както и „чисто” български феномен ли е парадоксът на „безперспективното висше образование” или е привнесен (както много други „велики достижения”) от цивилизования свят?

*******

Първи парадокс – американски: „За добрия и лошия студент”

Има един емблематичен американски пример за връзката на полученото висше образование с трудовата реализация на придобили го студенти: В престижен американски университет се дипломират като икономисти двама студенти. Единият – като първенец на випуска – прилежен в ученето, спортист – стипендиант, трудолюбив и целеустремен... Другият – небрежен, едва усвояващ съответните образователни минимуми, изтъкан от „лоши пороци”... Първият обаче след дипломирането си почва работа като касиер – счетоводител в квартален хипермаркет за бедни с годишна заплата от 30 000 долара, а другият – в мултинационалната банка, чийто контролен пакет от акции се държи от неговото семейство, с годишна заплата от 3 000 000 долара...

Парадоксът е в това, че е даденост за класическото либерално общество, издигнало в култ трудолюбието и личностните качества в името на постигането на житейския просперитет. Какво обаче е морално-етичното обществено оправдание за наличието на този абсурден социален феномен – част от по-умните, по-образование, по-знаещите, по-трудолюбивите..., в крайна сметка да живеят по-зле от другите?

Втори парадокс – британски - образование и принадлежност: „За белия и черния студент”

Наред с всичко друго, „добрата стара Англия” е и люлката на модернистичната вълна в образованието, разширило границите на грамотността до географския ареал на съответния народ и заменило в колективното съзнание на модерните народи религиозното обяснение за случващото се в света с научно такова, както и в унисон с кастовата структура на британското общество, създало строгата образователна йерархия: начално образование (за „нисшите” съсловия); средно образование (за представителите на т. нар. „средна класа”); и висше образование (за привилегированите „синекръвни” аристократи). Известно е също така, че държащите и до днес челни позиции в топ класациите на световните висши училища британски университети в Кеймбридж и в Оксфорд не само дълго време стриктно са се придържали към недопускане на представители на каквито и да са нисши съсловия в редиците на своите студенти, но и работещи в тях висококвалифицирани професори са участвали в разработването на редица странно изглеждащи (поне за днешните дадености) „научни” доктрини, насочени към обслужването на колониалната политика на ширналата се върху близо една трета от територията планетата бивша Британска империя. Според една от тези научни теории, оправдаваща мисионерството и колонизацията, редица местни народи – аборигени на съответните подложени на колонизация територии, се намирали на по-ниско ниво в еволюцията и понеже не били в състояние да разбират и осъзнават висшите научни достижения на цивилизацията, трябвало да бъдат покровителствувани, наставлявани, напътствани, обучавани... от колонизаторите, така, както родителите покровителствуват, наставляват, напътстват, обучават своите деца и то дотогава, докато се налагало.

Казват, че пропукването на тази, подкрепена с редица фактологични доказателства „строго научна” теория се появило, когато като своеобразен експеримент в съответното престижно британско висше учебно заведение бил изпратен да се обучава синът на някакъв си африкански племенен вожд, който показал, че може да се справя с усвояването на образователното съдържание ако не по-добре, то поне не и по-зле от синовете на английските графове, херцози, лордове...

А този факт отново отправя мисълта към първия парадокс – за принадлежността като социалнопсихологическо и морално - етично оправдание за съществуващата обществена несправедливост – нещо, с което се сблъскват, при това непрекъснато и носителите на дипломи за висше образование у нас и за които обикновено като път към житейския просперитет не остава почти нищо друго освен емигрирането, за което бяха мъдро (и цинично) посъветвани и самите протестиращи студенти от техен преподавател и изтъкнат български мениджър в сферата на висшето образование.

*******

Очевидно е, че протестът на студентите, като и оставката на това правителство и дори – предсрочните избори, няма да решат проблемите на съвременното българско общество. Безспорно е необходим нов обществен договор у нас, които да предложи нови общовалидни правила и да мобилизира необходимата социална воля за тяхното практическо прилагане.




Гласувай:
6
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zaw12929 - предсрочните избори, няма да решат ...
17.11.2013 19:35
предсрочните избори, няма да решат проблемите
цитирай
2. georgihadjiyski - Да.
17.11.2013 22:57
Необходимо е цялостно обществено преустройство в следните аспекти:
1. Ясно разделение на властите чрез преки избори и за народни представители, и за членове на министерския съвет, и за представителите на съдебната власт.
2. За това е необходимо свикване на Велико народно събрание и приемане на нова, различна от всички действали до момента у нас Конституции, в която да залегнат тези основополагащи начала, както и съществуването на горна камара на законодателната власт - Държавен съвет.
3. Цялостна промяна на данъчното и социалното законодателство - забогателите по време на прехода трябва да понесат своята отговорност пред нацията, като плащат повече - и на работниците си, и на обществото като цяло.
4. Провеждане на непрекъснато отлаганата лустрация.
5. Имало е и други държави в Европа, които са преодолявали подобни на нашата тежки кризи с помощта на подобни мерки - например Франция преди и след Дьо Гол или Великобритания преди и след Тачър.
6. Икономическа политика, насочена към създаване на средна класа, (да си припомним само кои са облагодетелствуваните от европроектите и какво би могло да се направи при друг тип политика по тяхното насочване.)
7. С други думи: Необходими са друг тип действия - не толкова отчаяни и решителни, колкото осъзнати, разумни и отговорни пред народа, държавата и бъдещето.
цитирай
3. apostapostoloff - Точно така:
05.01.2014 07:23
час по- скоро е нужно Велико народно събрание, за да се промени тази и бездруго мъртво родена конституция!
цитирай
4. georgihadjiyski - Да,
05.01.2014 19:01
нещата винаги се подреждат.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 920711
Постинги: 221
Коментари: 329
Гласове: 1965
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930