2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Прочетен: 5750 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 29.09.2013 18:20
Има един хубав разказ на големия американски писател Уилям Фокнър със заглавие „Слез на земята Моисей”, чиято интерпретация ще бъде използвана в настоящите размисли за отправна точка и то не толкова, защото всички представители на българската десница неистово се стремят в своите домогвания до властта да имат покровители и благодетели от Америка, а просто понеже архетипът на един от неговите герои в своите мисловно – поведенчески изяви удивително се вписва в психопрофила на същите тези български политически деятели – става дума за Гейвин Стивънз, околийски прокурор, възпитаник на Харвард, с докторат по философски науки от Хайделберг, за когото прокурорските трудови задължения са само любим начин за убиване на времето и изкарване на препитанието, докато истинското призвание на живота му е „започнатият от двадесет и две години и недовършен...” превод на Стария завет от английски обратно на старогръцки.
Погледнато в ретроспекция, през цялото време на прехода представителите на българската десница ползваха една подобна ретроградна политическа риторика, която противопоставяше по-далечното предкомунистическо на по-близкото комунистическо минало, вместо да представи ясна и приемлива за нацията визия за бъдещето. Нещо повече. Ловко манипулирани от олигархията и криейки се зад общосподелената идея за необходимостта от присъединяването на България към Европейския съюз, представителите на българската десница бяха използвани за опитни мишки в грандиозното източване и последваща разруха на българските стопански предприятия и свързаното с този процес унищожаване на опората, на гръбнака на демократичното обществено устройство навсякъде по света – средната класа, класата на работещите и живеещи добре от своя труд граждани на съответната държава. Днес средната класа на България – образованите и трудолюбиви българи са нискоквалифицирани работници в Европа, просто защото ги няма заводите, в които работеха инженерите, модерните селскостопански предприятия, в които работеха агрономите и дори хубавите български училища, в които учеха нашите чудесни деца преди да доживеем до демографския колапс.
ИЛЮЗИЯ Е ДА СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ МОЖЕ ДА ИМА ДЕМОКРАЦИЯ БЕЗ СРЕДНА КЛАСА!
Ето защо, ако представителите на „реформаторския блок” искат наистина да реформират изстрадалото българско общество, а не да подменят някой и друг представител на олигархията със „свой човек” и / или „уредят” със съответната длъжност в администрацията някой и друг свои съпартиец, трябва да осъществят цялостна икономическа реформа, свързана с възстановяване на българското стопанство. А в тази насока все още европейските структурни фондове предлагат немалко възможности, които ако не бъдат използвани за обогатяване на гравитиращите около политическите партии олигархични кръгове, а бъдат насочени с подходяща икономическа политика към обикновените български граждани, биха могли да доведат до търсения резултат. Само по този начин – чрез създаване на средна класа навсякъде, където живеят българи, би могъл да бъде преодолян перманентният политически проблем на българската десница – преодоляването на 4%-ната изборна бариера.
Друг основен проблем, появил се по време на прехода и тясно свързан с българската десница е абсолютната неконкурентноспособност на дясната политическа идея в хилядите малки български градчета и села, в които десните политици, за разлика от своите политически опоненти от левицата и центъра, просто са неспособни да решават каквито и да са реални проблеми на обикновените хора. И наистина, абсурдът е в това, че в условията на грандиозна бедност и безработица, търсещият елементарни средства за съществуване български гражданин, когато се обърне към низовите партийни лидери на БСП или ДПС, обикновено получава и социални помощи и включване във временни програми за заетост, а и пари за себе си и за членовете на своето семейство по време на избори, докато лидерите на десницата не могат да му предложат дори и надежда.
А ДА СЕ ПРАВИ НЯКАКВА, КАКВАТО И ДА Е ПОЛИТИКА, БЕЗ ДА СЕ ДЪРЖИ СМЕТКА ЗА РЕАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ХОРАТА, Е АБСУРДНО!
Заслужава да се изтъкне и още един парадокс, който е твърде присъщ на представителите на българската десница и който също помогна за отблъскването на огромна част от българите, които през 90-те години на ХХ век даваха със своя вот властта на същите тези роящи се десни партии. И той е свързан с абсолютното неумение на десните лидери за общуване с обикновените хора – били те партийни членове или само граждани. И наистина, надяването на ролеви йерархични маски, може би видени от партийни лидери на други „братски партии” пред личности, с които членуват в една и съща низова партийна организация, и / или живеят на една улица, и / или са учили в едни и същи учебни заведения, или дори пред непознати хора, с които просто споделят сходни политически виждания и които имат своите отговори как се прави партийна кариера и каква е целта на участието в политиката, няма как да не ги постави в очите на едните във вид на смешници, а в очите на другите – във вид на отблъскващи странници. Безспорно отчасти успехът на Борисов сред българските десни избиратели – последните представители на изчезващата средна класа у нас, работещи в по чудо съхранените все още стопански предприятия у нас – фабрики и мини, се дължи и на умението му да общува на разбираем език и да се държи достъпно за всеки.
ОБЩУВАНЕТО Е В ОСНОВАТА И НА ПОЛИТИКАТА, А ВИСОКОМЕРИЕТО Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ОТБЛЪСНЕ ДОРИ И ХРАНЕЩИТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИМПАТИИ!
Накрая заслужава да се спомене и най-важното нещо в политиката при правенето на избори у нас – купуването на гласове. При всички опити за криминализиране на това патогенно обществено явление у нас, все още действащото законодателство предлага редица напълно законни форми за подобни дейности и затова то ще продължава да играе важна роля в тази област. Проблемът е в това, че е крайно време партийните каси и на десните партии да се отворят не толкова за скъпоструващи „обучения” на партийни функционери, и / или събрания и конгреси, и / или разпечатване на луксозна партийна просветна литература, и / или медийни публикации и пр., а към ЛУМПЕНИЗИРАНИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ, при условие, че има такива, които разсъждават по различен начин от този: „За тия няма да гласувам, дори и да ми дадете сто пъти повече пари.”
РИПАЙ, ШОПЕ, ПАК КОМУНИЗИН ИДЕ ДА ТЕ ГАЗ...
Без избори до края на годината
пълния текст тук;
http://demografi.org/forum/viewtopic.php?f=4&t=1277