Икономически атавизъм ли е поредната енергийна криза у нас?

 

Излишно е да се твърди, че енергията е една от опорите на модерните общества, към които – при всички опити да бъде доказано обратното, принадлежи и нашето. Ето защо цената на енергоносителите – били те петролни продукти или електроенергия няма как да не оказва влияние и върху цените на всички произвеждани продукти, а и върху изразходването на доходите на населението. И макар, че още навремето Ленин е изразил мъдрата сентенция, че „комунизмът не е нищо друго освен съветска власт плюс електрификация на Русия”, друг един мислител – американският историк Пол Джонсън в своята интересна и хубава книга „Съвременността. Светът от 20-те до 90-те”, е проследил и представил по твърде убедителен начин връзката между цената на енергоносителите и доходите на гражданите на цивилизования западен свят, (към който толкова силно мечтаем да се причислим.)

Според него след поредната арабско – израелска война, избухнала на 6 октомври 1973 г. и масираната подкрепа на САЩ за Израел, арабските държави, производителки и износителки на петрол, членуващи в ОПЕК, решават да използват като оръжие и цената на петрола. През следващите месеци цената на петрола расте главоломно и скоро е повишена над 4 пъти, а светът е заплашен от сериозна енергийна криза. Безспорно една от алтернативите за овладяване на цената на петрола била война и последваща окупация на Близкия изток, но тя била изоставена от лидерите на Западния свят и заменена с едно доста по-хитроумно икономическо изобретение.

В духа на кейнсианството било решено да се приемат шоково увеличените цени на петрола с всички последващи финансово–икономически ефекти, като и доходите на гражданите на съответните общества бъдат компенсирани, защото били направени следните предположения:

1. Жителите на страните от ОПЕК ще разполагат с по-високи доходи.
2. Получените пари обаче ще трябва да бъдат харчени за някакви стоки.
3. Да, но тези стоки се произвеждали от модерните западни страни.
4. Следователно тяхната цена също можела да бъде повишена при това достатъчно...

Що се отнася до акумулирания финансов капитал от приходи от продажби на петрол, то той оставал в същите банки, в които се осъществявало движението на парични потоци по салдото на съответните банкови сметки – т.е. салдото оставало непроменено дори и на новото, по-високо ниво на функциониране. С други думи: в условията на относителна фискална стабилност, бедността щяла да продължи да си генерира бедност, а богатството – богатство. (Твърде интересно е да се уточни, че за разлика от широкомащабните математико-икономически, но оказали се утопични прогнози в „Капиталът” на К. Маркс, точно тези не особено сложни за осмисляне предположения се сбъднали напълно.)

*******

Каква е била ситуацията у нас? По онова време България е член на СИВ и е снабдявана с евтин съветски нефт, а широкомащабната планова общосоциалистическа икономика гарантирала производството и продажбата на българските стоки на относително стабилни цени, което позволявало и поддържане на ниско ниво на доходите. След 10 ноември 1989 г., в условията на невиждана деиндустриализация и загуба на пазари, българската икономика така и неуспя да се адаптира към даденостите на световното стопанство. По време на прехода бяха използвани класическите схеми за източване на почти всички икономически предприятия и последващо съсредоточаване на общественото богатство в неясната прослойка на политико-икономическата олигархия. Превърнатото в самоцел желание за присъединяване на България към ЕС бе свързано с липса на каквато и да е воля за защита на българските икономически интереси от упълномощените да преговарят български политици, станали олицетворение на йесменството, подписващи всичко, каквото им се поднесе, без да си дават сметка, че всъщност участват в една съвременна война, която се води с не по-малко подли средства от Студената война и е не по-малко жестока от която и да е конвенционална война.

Днес високите цени на електроенергията и ниските доходи на българите доведоха до своя неизбежен изход. Проблемът обаче си остава същият: Българите са в пъти по-бедни от европейците и то не защото работят по-малко, а защото са окрадени и продадени от своите лидери.

След 10 ноември 1989 г., в условията на невиждана деиндустриализация и загуба на пазари, българската икономика така и неуспя да се адаптира към даденостите на световното стопанство.

Факт е: Българите са в пъти по-бедни от европейците и то не защото работят по-малко, а защото са окрадени и продадени от своите лидери. ;)