Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2012 13:58 - Феноменът „български десен политик”
Автор: georgihadjiyski Категория: Политика   
Прочетен: 9101 Коментари: 12 Гласове:
3

Последна промяна: 15.05.2013 19:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Феноменът „български десен политик”
 

 Публикувано в:

image


 

Фактът, че вече близо четвърт век у нас всеки новопоявяващ се политик се самоопределя като „десен” би могъл да бъде тълкуван и като своеобразно отрицание на комунистическото ни минало, ако изведен от „здравата логика” на социално - психологическо мислене, съответстващо на общественото устройство навсякъде по света и съотнесен към реалностите в една страна, която е не само най-бедната членка на Европейския съюз, но е и сред най-изостаналите в Европа по почти всички показатели, отразяващи качеството на човешкия живот, не изглеждаше направо абсурдно.

И така тук ще бъде направен опит за отговор на някои от твърде интересните въпроси:

  • Какви психосоциални качества притежава българският десен политик?
  • Защо съществува феноменът български десен политик?
  • Има ли бъдеще той у нас...

*****

Хората, (дори и политици), винаги привнасят своите (почти) неизменни същности във всяко свое деяние, (дори и когато то е политика). Което разбира се, ги прави твърде подвластни на класифициране по определени показатели, разработени от повече или по-малко мъдри люде в името на опознаването на човешките помисли и деяния в битността им на специфични стремления към бленуваното от всеки безсмъртие. И понеже големият швейцарски мислител и психоаналитик К. Г. Юнг е разработил една уникална практико-приложна система за класификация на човешките типове, базирана върху изконните психични процеси нервнопсихична активност, сила, нагласа към действие, насоченост навън... – изобщо – естравертността и нервнопсихичното задържане, потискане, слабост, нагласа към размисъл, насоченост навътре... – дефинирани като интровертност (9), както и не по-малко интересната и универсална идея за онези унаследени от предците, вродени и подсъзнателно носени от всеки представител на съответния народ психични качества, които са наречени от него „архетипове” (8), притежаваните личностни качества от българските политици лесно биха могли да ги впишат в тези концепции, а съпоставени с политическите дадености на социално деление – ляво (респ. личностна потиснатост в името на групата,  акцент върху слабостта, колективизъм...) и – дясно (респ. стремеж към себеизява, култивиране на сила, индивидуализъм...) и обагряни с краските на архетипа на вечния българин, биха добавили търсената социална пълнота на съответните образи. Защо тогава обаче изваяният с несравнимо литературно майсторство образ на архетипа на вечния българин – героят на Алеко Константинов Бай Ганьо, който е ярък индивидуалист, силно стремящ се към житейски успех, а и много крепък физически,  деен и пр. – с други думи – екстраверт, днес е нежелан пример за идентификация на съвременния наш човек не само с трайна дясна политическа ориентация, но и с лява такава? Та нали едно дори и съвсем повърхностно „вглеждане” в използваните социални и политически средства за постигане на житейските и политическите цели би разкрило, че те остават непроменени и до сега? Коя тогава е причината за този парадокс?

Безспорно за около век и половина българското общество изпита влиянието на мощна европеизация, която не само смекчи балканския колорит на уникалните краски на българския архетип, но и успя в известна по-голяма или по-малка степен да го впише в модерните европейски дадености.

Този всеобхватен социален процес бе дефиниран от германския социолог Макс Вебер като движение от традиция към модернизация (2); американецът от полски произход Збигнев Бжежински го определя като преход от авторитарен обществен контрол към глобален демократичен безпорядък (1); американският мислител от унгарски произход Джон Лукач го представя като всеобхватно обществено преустройство на доминираните от национализма национални държави в постмодернистични социални структури (5); американският историк Пол Джонсън описва тази всеобхватна социална метаморфоза на уникалните общности, пръснати по света в уеднаквяваща се социална структура като неспирен процес, осъществяван под напора на могъщи цивилизационни, идващи отвън, т. нар. от него „западни” сили, които преодоляват присъщите на всяко общество вътрешнокултурни, народностни или т. нар. „източни” сили (4); а според британския философ на историята Р. Дж. Колингууд човешката история (и историография) не е нищо друго освен движението на обществената мисъл и действие от неистината (или полуистината) към истината (6)...

И понеже българското общество бе модернизирано под буквалното мощно влиянието на източноевропейски, рускосъветски социални сили и западноевропейската цивилизация, те биха могли да бъдат проследени и в мисленето и поведението на архетипа на българския десен политик, който се появи от мрачните утроби на българския комунизъм.


Българският десен политик и архетипът на бунтаря

Има една книга на руския писател Ф. Достоевски – „Бесове” (3), в която гениалният писател е изваял с невероятно проникновение образите на някои от „вечните” човешки архетипове. Един от героите в книгата е Кирилов – бунтарят философ, човек изключително интелигентен, образован, произхождащ от висшите социални съсловия и достигнал до извода, че основният проблем на човека е страхът от болката и смъртта, както и за пътя към неговото решаване чрез сътворяването на една уникална форма на стремежа към безсмъртие, базирана върху мисълта, че „който превъзмогне болката и страха, той ще живее вечно”. Идеята е превърната в поведение посредством изживяването на "свръхценни, неповторими" мигове, в които осъзнава себе си като уникално, безсмъртно битие и то толкова, колкото е възможно в човешкия му облик. И понеже миговете са най-осезаеми на границата между битието и нищото – в мигновението, когато ударникът на револвера взривява патрона в барабана, Кирилов ги стимулира чрез периодични игри на руска рулетка. Тази твърде интересна личностна мисловно – поведенческа идеология е оценена подобаващо на пазара на специфични социални услуги от неясни, тъмни обществени сили, зад които стои сянката на злия злодей Ставрогин, който умело ги направлява, като Кирилов получава определена сума  за да се върне от Западна Европа в родината си Русия, където би могъл да намери и истинско разбиране на идеите си, а в замяна поема задължението да реализира крайната си житейска цел – изживяването на уникалния миг на своето самоубийство, когато обаче му бъде наредено от представители на силите, които работят в името на разрушаването на тираничната, авторитарна самодържавна власт в Русия. От икономическа гледна точка изгодата е несъмнена и за двете страни на сделката – революционерите се подсигуряват при провал, прехвърляйки отговорността пред всемогъщата власт върху мъртвия, а е всеизвестно, че мъртвите не носят отговорност, а самият герой осъществява своята бленувана крайна житейска себереализация, макар и продавайки за пари своята одухотворена, най-ценна, идеализирана същност.

В крайна сметка и българският десен политик до голяма степен се вписва в една подобна концепция – появил се в дебрите на комунизма и носещ по месиански своята идея за бунт срещу несправедливостта в света; обикновено – вербуван от тъмни обществени сили на всемогъщата ДС; често – продал се за пари и винаги до сега – реализирал своето предречено ритуално политическо самоубийство...


Българският десен политик и архетипът на успелия човек

Съвременник на Ф. Достоевски е френският писател В. Юго, който в своя хубав роман „Клетниците” (7) също е съумял да пресъздаде един, макар и доста по-различен архетип на човек, докоснал се и до политиката. Неговият герой Жан Валжан произхожда от народните низини, необразован, беден, принуден в името на физическото си оцеляване да извърши дребно нарушение на закона, което изкупува чрез продължителна каторга. Природно интелигентен, изключително силен физически, той получава подкрепа от добронамерени граждани и в крайна сметка, (дори и непрекъснато преследван от своя личен демон – инспектор Жавер), успява да използва своите личностни качества в името на доброто и обществения напредък – избран е за кмет, а политиката се явява онази сила, която превръща престъпилия закона човека в успял, достоен и уважаван гражданин на своето общество...

Въпросът е кой от двата архетипа е по-примамлив за съвременния български десен политик и неговите избиратели?

Литература:

1.      Бжежински, З. – „Извън контрол”, изд. „Обсидиан”, София, 1994 г.

2.      Вебер, М. – „Протестантската етика и духа на капитализма”, София, 1993 г.

3.      Достоевски, Ф. – „Бесове”

4.      Джонсън, П. – „Съвременността. Светът от 20-те до 90-те”, СУ, София, 1993 г.

5.      Лукач, Д. – „Краят на ХХ век и краят на модерната епоха”, изд. „Обсидиан”, София, 1994 г.

6.      Колингууд, Р. Дж. – „Идеята за историята”, изд. „Евразия”, София, 1995 г.,

7.      Юго, В. – „Клетниците”

8.      Юнг, К. – “Архитипове и колективното несъзнавано”, изд. “еа”, Плевен, 1999 год.

9.      Юнг, К. – „Психологически типове”, изд. СУ, София, 2005 г.




Гласувай:
4



1. raders - Много интересна и интелигентно ...
11.11.2012 15:02
Много интересна и интелигентно написана статия, но ми прозвуча повече като литературно есе - /един качествен разбор на части от творчеството на Достоевски и Юго със съответните типажи/. Така и не проумях какво ще рече десен /или ляв/ политик в България, където поради всеобща национална бъркотия дясното е ляво и обратно. Поздравления!
цитирай
2. georgihadjiyski - Благодаря.
11.11.2012 15:10
Всъщност идеята ми беше просто да внеса малко литература по една тема, в която обикновено се пише на език, твърде чужд на литературния изказ. :)
цитирай
3. socialismus - Интроверти ли бяха Ленин, Сталин, Живков?
11.11.2012 18:23
georgihadjiyski казва "политическите дадености на социално деление – ляво (респ. личностна потиснатост в името на групата, акцент върху слабостта, колективизъм...)" което ми се струва некоректно смесване. Една идеологическа и политическа платформа привлича личности с различни психически качества. Не можем да се доближим до истината ако приемем, че ВСИЧКИ интроверти са леви и ВСИЧКИ екстраверти са десни. Къде да сложим Ницше? А Стефан Данаилов? А политически неутралните? А етническите гласове? Не приемам такава връзка.
цитирай
4. georgihadjiyski - Да, всеки е такъв, какъвто е,
11.11.2012 19:15
а това тук е само една игра на мисълта, изградена от други игри на мисълта.
А човек трябва да бъде истински комунист, за да мисли, че една дори и претендираща за абсолютна истинност игра на мисълта, каквато е марксизмът, може да съответства напълно на самата истина... :)
цитирай
5. socialismus - Ъ- хъ
11.11.2012 23:28
georgihadjiyski написа:
а това тук е само една игра на мисълта, изградена от други игри на мисълта. ... :)

Е, щом си играйкаме, нека си играйкаме. ;)
цитирай
6. georgihadjiyski - socialismus - Ъ- хъ
12.11.2012 14:19
socialismus написа:
georgihadjiyski написа:
а това тук е само една игра на мисълта, изградена от други игри на мисълта. ... :)

Е, щом си играйкаме, нека си играйкаме. ;)


А дали има наистина игра на мислене?
цитирай
7. boristodorov56 - Лично аз си мисля, че у нас никога не е ...
12.11.2012 16:52
Лично аз си мисля, че у нас никога не е имало и няма десни политици, защото всички са от ден дол дренки т.е. от котилото на ДС.
цитирай
8. анонимен - Да си поиграе, че като порасне ...
12.11.2012 17:24
georgihadjiyski написа:
socialismus написа:
georgihadjiyski написа:
а това тук е само една игра на мисълта, изградена от други игри на мисълта. ... :)

Е, щом си играйкаме, нека си играйкаме. ;)


А дали има наистина игра на мислене?

Разбира се, че има. Когато човек се учи да мисли, все още си играе, не спазва правилата, пренебрегва противоречията, прави своеволни изводи. Всеки преди да започне да мисли си играе на мислене.
Тъй че, поиграйкай си докато ти е времето. ;D
цитирай
9. georgihadjiyski - 8. анонимен - Да си поиграе, че като порасне ...
12.11.2012 21:17
анонимен написа:
georgihadjiyski написа:
socialismus написа:
georgihadjiyski написа:
а това тук е само една игра на мисълта, изградена от други игри на мисълта. ... :)

Е, щом си играйкаме, нека си играйкаме. ;)


А дали има наистина игра на мислене?

Разбира се, че има. Когато човек се учи да мисли, все още си играе, не спазва правилата, пренебрегва противоречията, прави своеволни изводи. Всеки преди да започне да мисли си играе на мислене.
Тъй че, поиграйкай си докато ти е времето. ;D


;) Как беше казано: "Ако човек не вярва в "светлото бъдеще" преди да е навършил 18 години, значи е лишен от сърце, а ако вярва в него след като е навършил пълнолетие, значи е лишен от разум." Но пък лично аз предпочитам да бъда напълно инфантилен, вместо да повярвам, че модерното демократично управление се крепи не върху правото на избор на гражданите, формиращи така и несъздадената у нас средна класа, а върху купуваните гласове от лумпените по време на избори от укрепналата икономически лява или дясна българска олигархия.
цитирай
10. socialismus - Връщане към противоречието. Кое е дискусионно?
13.11.2012 07:54
"По принцип десните са екстраверти" е съвсем различна теза от "модерното демократично управление се крепи върху правото на избор на гражданите, формиращи средна класа".
Второто съждение обаче няма ясна връзка с основния текст, който по идея би трябвало да отговори на въпросите:
-Какви психосоциални качества притежава българският десен политик?
-Защо съществува феноменът български десен политик?
-Има ли бъдеще той у нас...
цитирай
11. georgihadjiyski - socialismus - Връщане към противоречието
14.11.2012 14:45
Ясно. А пък мислене, основаващо се на отпратения от хода на историята на нейното идеологическо бунище, но пък доскоро прокламиран от марксистко-ленинския диалектическия материализъм за всеобхватен "закон за отрицание на отрицанието", в никакъв случай не би могло да осъзнае нещо толкова сложно за разбиране и цялостно като въздействие като естетизма в изящния литературен изказ.
цитирай
12. balkan1 - С две думи ...
19.01.2013 10:13
... НЯМА десни и леви - всички работят за паричковците.
Няма лъжа - няма измама - всичко е илюзия.
"Цялата политическа борба в която и да е държава, се води само между евреи. Затова че са умни ли? Не, но затова че са много. Затова че са навсякъде, явни, полутайни и замаскирани, порусначени и поамериканчени. Всички политически партии се управляват от евреи, но това не означава разногласие между евреите. Това е обикновен трик, врезултат на който, някой от тях, при всички случаи, ще дойде на власт. Всички профсъюзи са завладяни от евреи, при което същите се явяват и банкери, и капиталисти. Ще кажете, че това е против теорията, и че профсъюзите трябва да се борят с капиталистите. Така евреите ви обясняват. А на практика, и еврейските банкери, и еврейските профсъюзни босове, грабят християнските народи, и от двете страни."
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2009/04/19/viktor-marsden-quot-evreite-v-rusiia-quot.324564
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2305795
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031