Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2012 22:32 - Българският „десен интелектуалец”
Автор: georgihadjiyski Категория: Политика   
Прочетен: 6685 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 09.09.2012 23:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Българският „десен интелектуалец”

 

Ако като начало приемем, че истината е нещо обективно, т.е. не променящо естеството си независимо от това дали я гледаме от ляво или дясно и, че в тази си същност тя е разбираема, познаваема, понятна за човешкото съзнание – било то притежание на едно или друго лице, то тогава бълваните уж в името на нейното описание и обяснение обилни епистоларни продукти, оцветяващи я в леви и десни краски от безчет наши писмовници, е не само доста странно, но и направо абсурдно.

Незнайно откога българските интелектуалци биват десни и леви. И съответно обичат да оцветяват истината в предпочитаните от тях цветове. С риск да бъда упрекнат в нетолерантност, назадничавост, сексизъм и във възможни други модерни грехове, тук няма да спирам вниманието върху „левите интелектуалци” – ако не за друго, то поне защото у нас историята даде своята оценка на практическата приложимост на „левите идеи”, а настоящите им апологети оцеляват, защото съумяват да се задържат на вълната на посткомунистически атавистични сили, бушуващи в подсъзнанията на народните маси и най-вече – понеже по традиция умеят да бъдат истински ибрикчии на височайшите си благодетели. А това ги прави и предсказуеми – дори и в омразата им. Затова „десните интелектуалци” у нас са малко по-интересни.

Какъв обаче е българският „десен интелектуалец”? Той е мразещ. Омразата струи от всяка негова дума – независимо дали е изказана или изписана, от всеки негов жест, дори и от неговата аура. Той се опиянява от своята омраза, потъва в нея, стреми се обилно да я пръска около себе си. И понеже средностатистическият човек – безличният народ, по начало не обича омразата, „българският десен интелектуалец” мрази и народа. Би ли могъл тогава българският „десен интелектуалец” да бъде причислен към онези личности, които биват дефинирани като мизантропи? Отговорът на този въпрос безспорно е: „Не”. И то не за друго, а защото българският „десен интелектуалец” не мрази всички хора, а мрази селективно, конкретно, избирателно. На базата на богатия емпиричен материал, продукт на свободни асоциации на българския „десен интелектуалец”, от психоаналитична гледна точка би могъл да бъде направен изводът, че той мрази единствено българите – народът, от чийто среди произхожда. И ги мрази с онова саморазрушително чувство, захранвано от психичните глъбини, бликащи от Танатоса, което З. Фройд е дефинирал като „Едипов комплекс”. Макар и твърде многопластова тази омраза е добре описана и в книги, и в разкази, и в стихове, и в есета, и в постове – и във виртуални сайтове, и в блогове, и във форуми..., в които осезаемо присъства „азът” на съответния автор и където би могла да бъде почувствана, анализирана и осмислена. Мрази българите защото не са като прехвалените от него французи, италианци, англичани, американци, че и поляци дори. Мрази ги защото не са направили велики географски и технически открития, а и дори защото нямат и нобелова награда за литература. А също защото са били и под турско, и под византийско, че и под руско робство. Мрази ги защото не са вдигали успешни въстания срещу „поробителите”. Мрази ги и защото са вдигали въстания – Радомирското, Юлското, Септемврийското... Мрази ги защото са бедни. Мрази ги защото са изостанали. Мрази ги защото са били селяни. Мрази ги защото нямат „благородници”. Мрази ги, защото обичат „братушките”. Мрази ги защото мразят турците. Мрази ги защото са създали култура, която макар и сама по себе си да е уникална и неповторима, не е нито като тази на разните там възвеличавани и от него французи, англичани, американци, италианци, че и чехи, и поляци дори... Но като цяло би могъл да бъде направен изводът, че българският „десен интелектуалец” мрази българския народ защото не оценява и главно – не купува „гениалната” му епистоларна и друга (също гениална) творческа продукция.

А какви са политическите възгледи на българския „десен интелектуалец”? Макар, че от гледна точка на модерните социални идеи интересите на нацията и държавата задължително трябва да бъдат над партийните, да не говорим за някакви користни лични интереси – твърде присъщи на олигархичния обществен модел у нас,  българският „десен интелектуалец” е твърде подвластен на добре познатото от нашата история политическо филство и фобство. Понеже „десните” партии у нас неистово се стремят да имат покровители, благодетели, господари от Запада, българският „десен интелектуалец” изпитва панически страх да не бъде упрекнат в някакво русофилство – и демонстрира неистова омраза към всичко руско, отъждествявайки го с марксизма и комунизма въпреки, че понастоящем и Русия, и България са не социалистически, а са си олигархични държави. Що се отнася до политическата му принадлежност, той – макар и уж афиширащ непрекъснато своята съпричастност към десните идеи, обикновено избягва членството в политически партии. (А ако случайно се опита да се впише в някоя от десните партии у нас почти винаги скоро бива отлюспван и то преимуществено не защото е по-склонен на корупционни практики от съпартийците си или пък – поради присъщите му абсурдни критикарско мислене и поведение в една сфера, в която съзидателността, позитивизмът и екипността би трябвало да бъдат водещи, а просто защото еднаквостите винаги се отблъскват.) Така, бидейки „по принцип десен, но мразещ статуквото”, българският „десен интелектуалец” – когато за разлика от решаващите изборите лумпени на олигархичния ред у нас случайно реши да удостои със своя вот някоя партия, това почти винаги е новопоявилата се „дясна политическа сила”. Което пък го причислява към типичните политически наемници, които подобно на лумпените на олигархичния модел дават своя макари „по-висококвалифициран” дан за поддържане на статуквото във вид на широко афиширана омраза за разрушаването на съществуващия ред и успеха на идващото ново, при това обикновено – за разлика от презираните от тях лумпени – безплатно. Нашият народ обаче отдавна е казал, че с наемници война не се печели.

В крайна сметка българският „десен интелектуалец” е дълбоко неудовлетворено (мразещо) същество.  Макари сравнително високообразован, той живее бедно и то не защото е избрал съзнателно да бъде аскет или бохем, а просто защото българският пазар на притежаваните от него личностни качества е преситен точно с тях. Затова мрази и бедното си битие. Омразата обаче, погледната и от ляво, и от дясно, не е нищо друго освен омраза, което е едно типично обременяване с комплекси на изпълненото с нея същество. Твърде чудно е и как успява да преживява с толкова силна, дълбока и трайна омраза? Психологията дефинира използвания за целта психичен защитен механизъм като пренос – споделяне на омразата – и в книги, и в разкази, и в стихове, и в есета, и в картини, и в сънища, и в постове – и във виртуални сайтове, и в блогове, и във форуми... С други думи – творчество, подлежащи на анализ свободни асоциации. Като цяло – ненадежден метод.




Гласувай:
4
4



1. socialismus - Снощи не можах да гледам "Дзифт"
09.09.2012 09:10
Оскърбено бе чувството ми за приличие.
цитирай
2. georgihadjiyski - Комплекси?
09.09.2012 11:26
socialismus написа:
Оскърбено бе чувството ми за приличие.


цитирай
3. анонимен - Пак socialismus
09.09.2012 11:39
georgihadjiyski написа:
[quote=socialismus]Оскърбено бе чувството ми за приличие.


Дори в Изкуплението Шоушенк не е имало толкова вулгарност. Дзифт просто не беше моята среда, език и не се събуди интерес. А Изкуплението гледах. Въпрос на майсторство на интелектуалците.
цитирай
4. pitashtia - Чистият разум няма страсти
10.09.2012 00:10
Има нещо вярно , но не съвсем. Безпристрастен наблюдател може да бъде някой извънземен, а битието и питието определят съзнанието до голяма степен. Грешиш като смяташ комунизма в този му тоталитарен вариант, който ни мачкаше като феодална машина, за нещо ляво, както и електората на уж лявата партия. У нас лявото не е ляво, а дясното е пишман дясно. У нас има лява и дясна демагогия и жонглиране с ценности и идеи. Неолиберализмът , който ни пробутаха за дясно и модерно изобщо е далеч от автентичната десница. Колкото до интелектуалците, не всеки начетен и образован човек е такъв. те винаги са дефицит и рядкост, а многоучените простаци в изобилие. Защо се хабиш да говориш за тях. Те винаги мразят защото са посредствени, но амбициозни.Няма значение какви са им политическите убеждения.
цитирай
5. georgihadjiyski - pitashtia - Чистият разум няма страсти - Навярно е така.
10.09.2012 20:37
pitashtia написа:
Има нещо вярно , но не съвсем. Безпристрастен наблюдател може да бъде някой извънземен, а битието и питието определят съзнанието до голяма степен. Грешиш като смяташ комунизма в този му тоталитарен вариант, който ни мачкаше като феодална машина, за нещо ляво, както и електората на уж лявата партия. У нас лявото не е ляво, а дясното е пишман дясно. У нас има лява и дясна демагогия и жонглиране с ценности и идеи. Неолиберализмът , който ни пробутаха за дясно и модерно изобщо е далеч от автентичната десница. Колкото до интелектуалците, не всеки начетен и образован човек е такъв. те винаги са дефицит и рядкост, а многоучените простаци в изобилие. Защо се хабиш да говориш за тях. Те винаги мразят защото са посредствени, но амбициозни.Няма значение какви са им политическите убеждения.


Писането за омраза пак си е омраза - за разлика от движението на отрицателните величини в математиката и формулировките на диалектико - материалистическия марксистко - ленински философски закон за отрицание на отрицанието. ;)
цитирай
6. bshad - ИСТИНА и според мен.
13.09.2012 22:01
ИСТИНА и според мен.
цитирай
7. анонимен - Може да е всичко но
13.09.2012 22:20
имат и самочувствие до небето.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1453818
Постинги: 281
Коментари: 440
Гласове: 2514
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031