Двадесет и две години живеем в криза. Няма правителство, което да не ни набива в главите, че светът е в криза. Лъжат ни, и то постоянно, защото знаят, че народът ни е смирен. Щом сме в криза, откъде се появиха толкова много милионери? Къде изчезнаха, изравнени със земята, огромни заводи, фабрики, почивни станции, детски градини? Лъжат ни, внасят стоки със съмнителен произход, скъпи, пълни с нитрати, стояли дълго в хладилни камери. А нашите са ликвидирани. Сутрин ме е страх да пристъпя прага на хранителния магазин, защото всеки ден ни изненадват с по-високи цени. Това стана традиция. Как може да се издържи с малките пенсии, с нищожните заплати, с незапомнената безработица? Болен народ, скъпи лекарства. По улиците на градове и села гледаме как млади и стари си говорят и се смеят сами и си казваме: "Щастлив народ." Щастливи сме, но мрем като мухи. Изчезва бавно, но сигурно една нация, която поробителите цели 500 години не успяха да унищожат заради нейната древна и богата култура. Изчезваме бавно през тези 22 години демокрация вследствие на некадърното ръководство на нашите управляващи и борбата за власт на политическите формации. Нима това заслужава нашият народ? Костадин ДИНКОВ, Свищов