Пет мита за българското освобождение

 Copyright © Георги Хаджийски

Георги Хаджийски Вчера   Честит Национален празник на всички обитатели на виртуална България - страната на Духа! ;)

  Вече не харесвамХаресва ми · · Сподели



Свободите български от Георги Хаджийски на 3 март 2011 г. в 11:10 ·  
 

Честит Национален празник!

„Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република" Васил Левски

Свободите български

В началото беше робството... Тъмно, гадно и мрачно... И тогава...

През 362 г. Кубрат освобождава българите от западнотюркско робство.

През 991 г. Самуил освобождава българите от руско-ромейско робство.

През 1018 г. Василий II Българоубиец освобождава българите от „македонско-арменско” робство. (Според историческите сведения бащата на цар Самуил – комит Никола бил женен за арменката Рипсимия. Що се отнася до първата част на твърдението относно произхода, върху него е сътворена една цяла и при това огромна по обем историографска хипотеза, плод на неясни национални комплекси, която ако бъде съотнесена към критериите на историческата обективност на големия британски философ на историята Р. Дж. Колингууд, е блестящ пример за наречената от него „ненаучна история.” Бел. авт.)

През 1185 г. Асен и Петър освобождават българите от византийско робство.

През 1278 г. Ивайло освобождава българите от татарско-болярско робство.

През 1279 г. Иван Асен III освобождава българите от селско робство.

През 1396 г. Баязид I Светкавицата освобождава българите от еврейско-куманско робство. (Според историческите сведения представителите на последната българска царска династия били със силно присъствие на кумански гени, а пък една от съпругите на цар Иван Александър, заради любовта към която и към сина й Иван Шишман, той разделил дори и царството си – Сара, била от еврейско потекло. Бел. авт.)

През 1878 г. Александър II освобождава българите от османо-турско робство.

През 1944 г. Г. Димитров и Т. Живков освобождават българите от монархо-фашистко робство.

През 1989 г. П. Младенов и може би? Райса Горбачова освобождават българите от комунистическо-съветско робство.  (Според някои исторически сведения Студената война била загубена от СССР и неговите сателитни държави не поради тяхната слабост, а поради слабостта на Райса Горбачова - съпругата на последния съветски президент, към комплименти и луксозни подаръци като скъпи кожени палта, дамски чанти и тоалети от реномирани западни марки. Бел. авт.)

През 2007 г. Г. Първанов, С. Сакскобургготски, С. Станишев и др. освобождават българите от преходното робство.

А кой ли и кога ли ще ни освободи и от Европейското робство?

При такава фактология, обикновено даскалите по история обичат да задават на своите възпитаници въпросчето: „Какви са историческите поуки?”

Може би достоверността на абсурдното твърдение на Оруел, че „свободата е робство”? Или правотата на думите на Стамболов, че „който ни освободи, той ще ни пороби”? А може би и това, че има много истина в твърденията на мистиците, че „единствената разлика между свободата и робството е отношението към тези думички, което е вътре в самия човек и, че да бъдеш свободен не е нищо друго освен постигането на хармония с онези неясни повеи, бликащи от глъбините на тялото, разума и душата, които те направляват по пътя на твоя стремеж към безсмъртие...” А дали пък не са прави и психоаналитиците, които казват, че „да бъдеш свободен не е нищо друго освен това, да си превъзмогнал робството на комплексите си,” (в това число и национални, защото да бъдеш свободен българин означава да живееш в хармония със своя народ, бел. авт.)???

 

И... Самите 5 мита:

 

Мит първи: За „страшното турско робство” с което баби, дядовци, майки и бащи, учители и политици плашеха малките деца.

    Реалността: Робството е преди всичко историческо понятие, отразяващо определена форма на субект – обектно отношение, при която свободният юридически и фактически индивид притежава несвободния и може да го третира като своя собственост. Дори и в най-мрачните години на османското владичество над българите подобно субект-обектно отношение е липсвало в Отоманската империя спрямо представителите на българския народ – за разлика от Русия, където по онова време помешчикът е можел да продава крепостния; или пък Америка, където плантаторът е можел да продава чернокожия, а и белокожия роб; а дори и Влашко и Молдова, в които боляринът е можел да продава роба – циганин.

     И ако приемем, че свободата е преди всичко реализиране на правото на човешкото същество да избира, нещо от което е бил лишен робът, то тогава би могъл да бъде направен изводът, че при цялата невероятна дискриминация над нашия народ по време на турското робство, българинът е имал правото да избира: Да приеме исляма като се освободи от огромни „чисто дискриминационни”, (от днешна гледна точка) данъчни задължения, плащани от християните, а дори и да отърве „кожичката”, ако е направил тежко престъпление, като стане „правоверен” или пък – да си остане християнин и носи своя тежък икономически гнет и дори бъде екзекутиран в името на най-ценното нещо за него – Светата Христова вяра.

     Факт е, че обикновено нашите деди са избирали да бъдат Християни – плащайки непосилни данъци или пък – умирайки в името на Светата Христова вяра.

 

Мит втори: За „подарената” свобода.

     Реалността: Между XVII и XIX век Русия води почти непрекъснати войни срещу Отоманската империя. И макар, че по отношение на останалата част от света тя просто присъединява завладяното, на Балканите в резултат от тези войни биват създавани повече или по-малко автономни държави: Сърбия, (към която междувпрочем Русия винаги се е отнасяла като любяща майка, за разлика от България, към която често е хранела, а и храни чувства на зла мащеха); Гърция; Черна гора; Влашко; Молдова...

     Извод: Няма „подарена” свобода – има съвпадение на обществени интереси – с други думи – всичко е въпрос на политика.

 

Мит трети: Защо ние не сме се освободили сами?

     В този аспект в нашето национално съзнание битува цяла гама от комплекси, че „видите ли, ако не сме били такива и такива, а едикакви си, то тогава всички сме щели да въстанем и се освободим сами.”  

    Реалността: Факт е, че българите в Отоманската империя към периода на нейния заник са били около 2 милиона, а самата империя е разполагала с човешки ресурс от около 70 милиона души и се е простирала на три континента. С други думи – била е една от световните свръхсили и то за продължителен период от време, а пък е и била международно призната суверенна държава, имаща пълна юрисдикция над своята територия. Всичко това, както сочи опитът от историята предварително е обричал на неуспех желанието на дедите ни да се освободят сами. Силата на Отоманската империя се вижда и по време на самата Руско – турска освободителна война през 1877 – 1878 г., която е тежка, продължителна, води се с променлив успех, а нейните цели са постигнати частично.

 

Мит четвърти: „Робската психика на българина”

     Този мит твърде упорито се е наслагвал и се наслагва в нашето обществено съзнание от наши макар и (псевдо-)интелектуалци, обслужвали и обслужващи с неговото тиражиране родните управляващи политически сили, винаги имащи безспорен интерес да потискат виталността на народа, над когото са се извисили и управляват, (обикновено – за да реализират някакъв свой користен интерес) и така – косвено –  социалнопсихологически предварително да бъде възпирано желанието на същия този народ за постигане на някаква форма на обществена справедливост.

     Реалността:  Дори и да изключим множеството вдигани въстания от нашия народ по време на робството, в които въоръжени с черешови топчета и пушки – кремъклийки неходили в казарми личности в името на едната свята идея са се изправяли срещу редовната отоманска армия, обучена от изключителни познавачи на военното дело, при това въоръжена с най-модерните, познати за съответната епоха оръжия – тип например оръдия „Круп”, българите през цялата тази тъмна епоха са показвали изключителна способност за самоорганизиране и напредък – в последните векове на игото българските земи били най-богатата област в огромната империя; произведени от българите стоки заливали османските пазари; българите имали своя национална църковна екзархия; имали свои училища – в които се учело на български език; имали читалища, в които се докосвали до образците на световната култура; имали дори свое книжовно дружество и най-важното – за разлика от робите, които нямали право да имат свои деца, българският народ бил в период на демографска експанзия и населявал мечтаната родна страна на трите морета...

 

Мит пети: „Петвековното спиране на естественото историческо развитие на нашия народ”

     При цялата си абсурдност въпросът: „Ех, какво ли би станало, ако не бяхме паднали под петвековното турско робство”, е тормозил и тормози съзнанията на не един или двама български мислители.

     Реалността:  В епохата преди сътворяването на нациите, националните държави, националното съзнание, националните култури..., които превърнати в най-висши ценности сплотяват човешките общности и които залягат в основата на грандиозни междуетнически колизии и кървави конфликти, религиозният дух е бил за хората онази наистина значима идея, в името на която си е заслужавало да се живее, да се умре и да се спаси най-ценното нещо в човешките същности. През Средновековието религиозните воини се водят с променлив успех от силите на Християнството и тези на Мохамеданството, а православните българи активно участват в тях.

     Факт е, че дори и когато губят подкрепата на своята държава, а и на църковната  институция, нашите деди не само остават истински Християни, но и често изтъкват пред представители на западния християнски свят именно своя Християнския начин на живот като основно доказателство за естеството на своята вяра – а именно: простотата на битието на обикновените орачи и овчари, спазването на християнските обреди, отстояването на принципите на Христовата вяра...

     А иначе – в по-ново време, след своето сътворяване, българската нация и нейната държава също активно се включват в „модерните” междунационални взаимоотношения – по зла орис – оказвайки се все на страната на губещите – нещо, за което причината едва ли е в народното съзнание, а по-скоро – в користолюбивите мотиви в мисленето и поведението на незнайно как пръкналия се из народните утроби интелектуално - политически елит.  

     Що се отнася до петвековното турско робство: та то дори не е продължило 500 години: 1878 – 1396 = ? (А като се извади и периодът, през който е станало самото завладяване и владетели от ранга на нашия народен юнак Крали Марко са властвали над немалки по размер български територии...)

*****

     Накрая бих искал да завърша с това, че свободата и робството са състояния на човешкото съзнание, а всеки един от нас във всеки един миг от живота си има уникалното право да избира какъв да бъде.

*****

Цар Александър II Освободител (1855 - 1881 г.)
Един от най-великите и трагически императори на Русия. През 1878 г. в резулнат на поредната Руско-турска война върху две части от изконните българскит земи са образувани васални на Отоманската империя области: Княжество България и Източна Румелия.
Наречен е Цар Освободител, защото през 1861 г. отменя крепостничеството в Русия, но пък потушава опитите на поляци, литовци, украйнци... да получат дори и минимална културна автономия.
По негово време Русия завлядява огромни територии в Централна Азия, но пък продава Аляска на САЩ през 1867 г.
Проповяда либерализъм, но срещу него се извършват редица атентати, при последния от които е убит.

да опровергавам наред всичките твои "опровержения" на митовете, но ще си позволя няколко думи.

За съжаление, в едни голям период от време, една голяма част от българите не са могли просто "да избират" дали да бъдат правоверни или християни с непосилни данъци. Изборът е бил от друг порядък - или правоверен, или...с рязната главица.

Да, прав си, че т.н. "робство" няма навършени кръгли години, но е влазло в своя Пети век. То е като при летоброенето. Нали разбираш, че не е удобно изговарянето на четиристотин и тридесет годишно робство?

И това за 2 милиона-просто не е вярно. Етническите българи на територията на Санстефанска България е било около 5 милиона. Истина е.

Има много истина и в твоите думи, но... Лично моите деди не са били ничии роби, а и самото турско робство е една идея, която близо век и малко мъчи нашата народна душа. Що се отнася до броя на българите - дори да приемем старата етнографска аксиома, че: "от Бориса, (Първи) до Симеона (бившият премиер в неговите царски детски години), все сме си пет милиона", съотношението българи - други обитатели на Османската държава пак не е в полза на дедите ни. Още повече - немалка част от потомците на останалите извън границите на България българи отдавна са изоставили българското самосъзнание.

ако дедите ти са били турци ясно разбираемо че не са били роби , кажи си го точно и ясно , недей пиши идиотщини .......

Ако не ги е имало турските ибрикчии, лакеите на западните "велики сили" и руско-съветските лумпени измежду българите, днес България щеше да бъде на трите морета и ние щяхме да бъдем най-големият и богат народ поне в Югоизточна Европа.
А иначе - един от симптомите на олигофренията, (за която се знае, че има три степени: дебилност, имбецилност и идиотизъм), е анонимността (липсата на идентичност, безличност, незнание кой е и какъв е) на носещия я - затова обикновено тази диагноза освобождава съответния индивид от отговорност за думи и дела.