Блогрол
1. За мен
2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Постинг
30.08.2011 10:27 -
Макросоциални аспекти на бедността
Автор: georgihadjiyski
Категория: Политика
Прочетен: 2406 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.08.2011 12:58
Прочетен: 2406 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 30.08.2011 12:58
Макросоциални аспекти на бедността
Copyright © Георги Хаджийски
Социологията, която включва в себе си множество елементи от различни науки /икономика, история, социална психология, политология, статистика, футурология и т.н./, предлага редица възможности за изследване на сложните и многопластови проблеми на бедността. От своя страна, теоретизираните резултати от различни социологически изследвания, могат да залегнат в създаването на определени научно-издържани стратегии, насочени към борба с това отрицателно социално явление. Социалните работници имат професионалния интерес от съществуването на единно по своя характер отношение към проблемите на бедността, както като стратегии, целящи търсенето на пътища за нейното преодоляване на ниво общество, така и като създаването на ясни понятия относно нейната същност. Именно поради тези причини ще бъде направен един скромен опит за анализ на някои от съвременните тенденции в тези насоки.
*****
Един от страничните ефекти на модернизацията и глобализацията е появата на масовата бедност. Най-общо казано тя е свързана с лишаването на големи социални групи от традиционния им поминък, в следствие на налагането на някаква нова икономическа система. Проблемите на този вид бедност са изключително комплицирани и имат своите икономически, социални, демографски, педагогически, народопсихологически и пр. характеристики. С използването на многобройните възможности, които предлага социологията за създаването на комбинирани методи за изследване, включващи различни научни области, са разработени множество варианти за оценяване на съществуващата бедност в междудържавен план и на обществено равнище в самите държави.
За съжаление обаче, въпреки че в света отдавна се предприемат различни инициативи в името на смекчаването на някои от най-фрапантните й прояви тя продължава да съществува и да се задълбочава. С оглед създаването на една цялостна стратегия в името на борбата с нея в нашата страна, която да се вгражда в международните инициативи в тази насока, тук ще бъдат набелязани някои от съвременните тенденции, които са разработени от всепризнати световни организации.
Според Федерико Майор /бивш генерален директор на ЮНЕСКО/, едно от най-важните предизвикателства на XXI, наред с опазването на световния мир, устойчивото развитие и мъдрото стопанисване на глобалната околна среда, както и неяснотите относно политиката на редица държави, е свързано със “зараждането на нов вид бедност, чиито жертви ще съжителствуват с безпрецедентно богати”.(1) В подкрепа на тази идея, той цитира Програмата за развитие на ООН, според която “през 1960 г. 20-те процента световно население, което обитава най-богатите държави, са имали доход 30 пъти по-висок от дохода на най-бедните 20 на сто - до 1995 г. този доход е станал 82 пъти по-висок.”(2)
Тези факти красноречиво говорят за резултатите на всички действия през този период, насочени към борбата с бедността в световен мащаб. Разбира се, от културологична гледна точка, дълго време пръснатите върху територията на планетата общности са предлагали често пъти много различни условия на живот на своите членове, в това число и като жизнен стандарт. Членовете на тези общности, влизайки в различни взаимоотношения с природата и по между си, са постигали онази необходима хармония, която е позволявала колективното съществуване във времето. Налагането на европейският мироглед, обществено устройство и начин на живот след Великите географски открития през XV век на територията на цялата планета посредством колониалните експанзии, модернизацията и глобализацията, доведе до силно уеднаквяване на ценностната система на милиардите обитатели на Земята. Огромните възможности, които предлагат модерните телекомуникационни средства и информационни технологии за “надникване” в живота на другия и сближаване между хората, накараха бедните обитатели на новоосвободения от колониализма Юг да осъзнаят своята бедност, както и заможните обитатели на Севера да разберат, че докато те консумират с пълни шепи от своеобразния “Рог на изобилието”, който е присъщ на техните общества, милиони човешки същества страдат от недохранване, или умират от глад и болести. В тази насока особено обезпокояващо явление е появата на масовата бедност в някои общества в Източна Европа и бившия СССР, за които се смяташе че нейните най-остри прояви са завинаги изкоренени. (3)
Самите мерки, които се предприемат отдавна в международен план в името на борбата с бедността, са твърде интересни. Една от най-известните идеи в тази насока, създадена в духа на силните Кейнсиански традиции, присъщи на функционалните механизми на Световната банка и Международния валутен фонд, отделя водещо място на доброто действие на пазара с оглед нейното преодоляване. Това е така наречената теория “Вашингтонски консенсус”, според която: “Ако се следи пазарите да функционират добре, икономиките ще процъфтяват и в последна сметка богатството ще “падне” и върху най-бедните.”(4) Пазарът обаче /или въвличането на все повече и повече държави в орбитата на стоково-парични отношения с развитите страни/, сам по себе си не може да играе ролята на “панацея” в борбата с бедността. Много красноречив в тази насока е опитът от финансовата криза в Югоизточна Азия, в резултат на която милиони хора се присъединиха към редиците на бедните в света. Една от последните инициативи в борбата с бедността, пропагандирана от Рубенс Рекуперо /бивш генерален секретар на Конференцията на Обединените нации за търговията и развитието/, е насочена към комбинирането на усилията на пазара, държавата и самите бедни.(5) Търговските и финансови потоци все още се смятат за основен елемент в борбата с бедността, но не бива да бъдат пренебрегвани възможностите за въвеждането на ефективна система за социална защита, която да подпомогне бедните в случай на рецесия. Самата държава обаче, има огромен интерес системата за социална защита на бедните да бъде организирана така че недвусмислено да се знае кога трябва да се намеси и в кой момент да се оттегли. Бедните също имат свои наблюдения и умения за измъкване от бедността и използването на тези техни способности и културният им опит не бива да се пренебрегват.
Както се вижда от насоките на развитие на борбата с бедността в световен мащаб, е налице изместване на приоритетите от чисто икономическата система към социално-икономическите и социо-културните сфери. Това красноречиво говори за осъзнаването на факта, че за да бъде успешна една цялостна стратегия насочена към работа по преодоляване на бедността, тя трябва да съдържа не само икономически елементи, но и редица други, имащи пряко или косвено отношение към начина на живот на бедните...
За да разкрие най-добре социално-икономическите условия, при които живее населението в различните страни в света, Програмата на Обединените нации за развитие, създава през 1990 г. Показателят за човешкото развитие.(6) Той обхваща три вида данни:
а)дълголетието, измерено чрез надеждите за продължителност на живота,
б)познанията, измерени чрез процента неграмотност и средната продължителност на образованието,
в)равнището на живот, измерено чрез реалната покупателна способност.
Този показател обхваща стойности от нула /в най-лошия случай/, до единица /в най-добрия случай/. Човешкото развитие е смятано за добро, когато показателят е над 0,8, средно - когато той е между 0,8 и 0,5, слабо, ако показва стойности по-ниски от 0,5.
Литература:
1. Майор, Ф. - сп. “Куриер на ЮНЕСКО” от ноември 1999 г. - “Четири предизвикателства за един нов свят”
2. Пак там 3. Номан, Омар - “Източна Европа - накъде отива държавата” - сп. “Куриер на ЮНЕСКО” от април 1999 г.
4. Кохът, Джон - “За един нов подход към бедните” - сп. “Куриер на ЮНЕСКО” от април 1999 г.
5. Пак там
6. Пак там
1. Майор, Ф. - сп. “Куриер на ЮНЕСКО” от ноември 1999 г. - “Четири предизвикателства за един нов свят”
2. Пак там 3. Номан, Омар - “Източна Европа - накъде отива държавата” - сп. “Куриер на ЮНЕСКО” от април 1999 г.
4. Кохът, Джон - “За един нов подход към бедните” - сп. “Куриер на ЮНЕСКО” от април 1999 г.
5. Пак там
6. Пак там
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3368
