Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2011 19:49 - За педагогиката и социалната педагогика
Автор: georgihadjiyski Категория: Политика   
Прочетен: 11635 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 21.06.2011 21:19


За педагогиката и социалната педагогика


Copyright © Георги Хаджийски

Въведение

До 1991 г., когато бе създадена университетската специалност “Социална педагогика”, призвана да обслужва кадровите потребности от специалисти с висше образование в сферата на социалното подпомагане (и която днес се изучава в редица наши висши учебни заведения), нейната аналогична специалност “Социално дело” в съчетание с “Икономика на труда” се изучаваше единствено във Висшия финансово-стопански институт “Димитър Апостолов Ценов” гр. Свищов. При условие, че се приеме, че това “изместване” на теоретичната основа на социалното подпомагане от икономическите към педагогическите науки отговаря на осъзнаването на необходимостта от промяна на стила на социална работа, то би трябвало да бъде съпроводено и с действителни практически промени на общественото въздействие по отношение на обекта на социална работа - нуждаещия се от социална закрила човек.

Социалните работници в своята ежедневна работа се сблъскват с някои от най-острите и трудноразрешими проблеми на съвременното общество - неграмотността, която е присъща на огромна част от подпомаганите, социалната неприспособимост и отхвърленост на безпризорните деца, ниския коефициент на интелигентност на децата и лицата с психически увреждания, настанявани много често в специализираните социални заведения и т.н. Макар, че има тясноспециализирани педагози, притежаващи необходимите познания за педагогическа работа с всяка отделна маргинална обществена група, /специалисти по обща и начална педагогика, призвани да се борят с неграмотността, етопеди, работещи върху проблемите на децата и лицата с отклонения в поведението (нравите), олигофренопедагози, работещи с деца и лица с нисък коефициент на интелигентност и т.н./, ролята на социалните работници по решаването на проблемите на тези социални групи е несъмнена. Много често социалният работник пръв се сблъсква със съществуващия проблем, а самата му професионална дейност, свързана с изготвянето на мотивирана социална анкета, изисква в нея да бъде посочена същността на този проблем ,обикновено породен от наличието на някакъв личностен дефицит, да бъдат разкрити причините за неговото съществуване, както и да се посочи метод за преодоляването му. Една от научните дисциплини, занимаващи се с оценяването на различни показатели на човешката личност, както и с търсенето на пътища за тяхното усъвършенстване е педагогиката.

Педагогиката и нейният опит

Педагогиката е наука за възпитанието, образованието и обучението. Зад тези няколко думи, които се цитират в специализираната литература и енциклопедическите справочници, винаги когато става въпрос за същността на тази част от човешкото познание,  се  крият изключително сложни процеси на взаимодействие между съвременното обществото и личността /дете или възрастен/, свързани с предаването от обществото и усвояването от личността, както и обратното на определени системи от знания, умения, навици, качества... Самите системи са детерминирани от спецификата на обществото, а процесът на взаимодействие - от особеностите на човешкото развитие.

Историята на педагогическата мисъл е съхранила редица оригинални идеи за педагогическа работа с онези социални групи, които днес се идентифицират в специализираната литература с релативното понятие “контингенти на социално подпомагане”.

Така например, още в края на 18 век, видният швейцарски педагог  И. Х. Песталоци в съзвучие със своята идея, че: “бедният затова е беден, защото не е възпитан да спечели за своите потребности”(1), създава  първоначално в Нойхоф, а след това и в Станц, специализирани социално-педагогически заведения, в които чрез целенасочен трудово-възпитателен процес, работи за превръщането на редица деца - бедни, безпризорни, сираци, повечето притежаващи вредни навици, в достойни граждани на обществото.

През 19 век един от ненадминатите мислители в областта на обосноваването на теорията на образованието и обучението - германският педагог Й. Ф. Хербарт, създава идеята за принудителното възпитание, чиято същност най-общо казано се свежда до това, че обществото в съзвучие с господствуващата в него ценностна система, има пълното право да въздействува върху всяко дете /или човек/, с всички възможни средства, за да изгради у него такива личностни качества, които да отговарят на обществените интереси. (2)

През 20 век, по времето на грандиозния социален експеримент, наречен “изграждане на качествено новото социалистическо общество”, съветският педагог А. С. Макаренко, развива възгледите за колективното възпитание. Неговите практически социално-педагогически  дейности в колониите “Горки” и “Дзерджински”, успяват да превърнат огромен брой отхвърлени от обществото деца /сираци, скитници, малолетни престъпници/ в бъдещи “Герои на социалистическия труд”, герои от Втората световна война, болшинството от тях завършват висше образование и стават лекари, инженери, учители... (3)

През 20 век, като един от клоновете на педагогиката се обособява и социалната педагогика, из чиято същност напоследък в нашата страна се правят опити за извеждане на теорията на социалната работа.
 

Какво е „Социална педагогика”

Във връзка със създаването на университетската специалност “Социална педагогика” в нашата страна, се появиха множество учебници, носещи това заглавие. Разгърнаха се и редица дискусии относно съдържанието на този термин. С оглед търсенето на практическо приложение на педагогическите идеи в практическата социална работа, ще бъде направен кратък опит за проследяване на възникването и развитието на този клон на педагогиката.

Социалната педагогика като самостоятелна научна дисциплина първоначално възниква и се утвърждава в Германия, а обект на нейните изследвания е процесът на предаване и усвояване на определена обществено - детерминирана система от съвкупни знания, умения, навици, качества на макро - социално ниво. По този начин тя се разграничава от теорията на възпитанието на индивида. Постепенно се превръща в една от трите съставни части на съвременната педагогическа наука:

Ш      Училищна педагогика, която е ръководната теория на учебно-възпитателната работа в училище.

Ш      Семейна педагогика, занимаваща се с учебно-възпитателния процес в семейството.

Ш      Социална педагогика - стремяща се да обхване останалата част от педагогическата действителност.

Ролята на социалната педагогика в Западно-европейските общества нараства изключително силно през 20-те години на 20 век, когато във връзка с негативните следвоенни обществени явления, /наличие на много безпризорни деца-сираци, силно присъствие в обществото на завърнали се от войната младежи, умеещи само да воюват и т.н.т./, се налага да бъдат разработени нови методи на работа, предназначени да социализират споменатите маргинални социални групи. Именно тогава тази наука придобива чисто практическа насоченост.

Понастоящем, въпреки всички дискусии, които се водят у нас и в чужбина  относно нейната същност и обект за изследвания и практическа работа, основните идеи могат да бъдат обобщени в следните аспекти:

Ш      Социалната педагогика е наука за оказването на цялостна социална помощ на нуждаещия се от обществена подкрепа човек /дете и възрастен/, с оглед усъвършенстването на социалната интеграция на всички членове на съвременното обществото. Тя трябва да дава обобщена система от знания за всички разновидности на социалната работа /social work/, а не само за социалното възпитание, насочено към “връщане” в обществото на отклонили се от “правия” път на развитие деца и младежи. Следователно, според това схващане, дефинирано от немския педагог Т. Вилхелм, социалната педагогика не само че може, но и трябва да бъде теория на цялостната социална работа, в това число и в сферата на социалното подпомагане.

Ш      Социалната педагогика е теория на помощта за подрастващите /деца, юноши, младежи/, които се намират в конфликт с обществото /трудновъзпитаеми деца, безпризорни деца, деца-престъпници/. Ако тази идея, разработена от немския педагог К. Моленхауер, бъде приложена на практика, означава че социалната педагогика като наука и учебна дисциплина, трябва да дава знания само на онази част от социалните работници от системата “Социално подпомагане”, които работят в сферата на социалните услуги и евентуално отделите за закрила на детето и се занимават с проблемите на споменатите социални групи.

Ш      Социалната педагогика е наука за социализацията и с оглед нейния всеобхватен обект на работа, трябва да включва в себе си като теория и практика постиженията на всички други науки, занимаващи се с този проблем /социология, психология, психоанализа и т.н./ Тази концепция, развита от немския педагог Х. Гизеке, превръща социалната педагогика в универсална наука, чиито възможности да бъде теория и практика и на социалното възпитание, и на социалната работа се огромни, стига да бъдат изяснени самите възможности.(4)

Плурализмът е една от иманентно присъщите черти на всички обществени и хуманитарни науки в съвременните модерни общества и именно в сблъсъка на различни идеи за човешкото и обществено развитие, се корени социалният прогрес. Безспорно е, че възможностите, които предлага социалната педагогика като теория и практика, ще бъдат използвани и обогатявани и в нашата страна. Самата методика на тази наука, може да бъде разгледана в три аспекта:

Ш      помощ за отделни лица;

Ш      социална работа с групи,;

Ш      обществена работа с подрастващи и възрастни от цели квартали или райони.

Следователно, ако се приеме че мисията на социалното подпомагане в обществото е: “предоставяне на помощи в пари и/или в натура и оказване на услуги за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество” (5), като за тази цел: “консултира и работи индивидуално с всеки нуждаещ се с цел неговата социална адаптация и интеграция” (5-6), то тя в по-голяма или по-малка степен съвпада с обекта на изследване и въздействие на социалната педагогика. С оглед на това е особено необходимо не само теоретичното подготвяне на осъществяващите тази дейност професионалисти, но и разработването и цялостното прилагане и у нас на адекватна нормативна база, съобразена с основните педагогически принципи и достиженията на тази наука.

Литература:

  1. Песталоци, И. Х. - “Избрани педагогически произведения”, София 1969 г., изд. “Народна просвета”, стр. 36
  2. Идеите са по Херберт - “Избрани педагогически произведения”, София 1990 г., изд. “Народна просвета”, стр. 151/184
  3. Макаренко - Избрани педагогически произведения”, София 1950 г., изд. “Народна просвета”
  4. Чакъров, Н. - “Съвременна буржоазна педагогика”, София 1986 г., изд. “Народна просвета”, стр.224/238
  5. Закон за социално подпомагане - “Държавен вестник” бр. 56 от 1998 г., чл.2, ал. (2)
  6. Виж 5. - чл. 10, ал.1, т.5




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 1174623
Постинги: 264
Коментари: 413
Гласове: 2238
Календар
«  Март, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031