... когато във онази нощ дойдох и те видях в цветята на перваза, 
потънах във дълбокото ти: – Оох! – и повече не исках да изляза, 
сукманите ти в двете ми ръце, които – чудех се? – къде да дяна, 
се свлякоха – по-леки от перце на птица, полетяла над Балкана, 
три пъти Господ викна ме на бис в онези непревземани усои! –

и дишах синеви – и птича вис! – в зениците и в шеметите твои, 
а сетне ти в котлето ми свари, не знам с какво? – омаяна чорбица,
и тихо ти се радвах до зори, тъй както мъж се радва на Женица! – 
вълк единак подир убийствен лов, се кротнах подир тежката потеря 
с парчето хляб и простата Любов, с която ти ме викна на вечеря.

12 март 2019 г. 
гр. Варна, 21, 55 ч.