През прозореца отворен
влиза полъх в хладна, тъмна нощ.
Носещ спомена за хубостта ти,
топлещ в мрака, като пламък.

Идваш, грееш с твоята усмивка,
лъч надежда в моя дом.
Хубава си галейки ме сутрин.
Хубава си вечер, тъй далеч от мен.

В сънищата ми не идваш вече,
само в спомени изгарящи те нося .
Тръгваш през прозореца отворен,
без да кажеш - СБОГОМ.

Хубава си .....