Последната надежда

 

Сърфирам из разни сайтове и попадам на твърде натраплива публикация тип "спам", чрез която съответните маркетингови специалисти упорито до маниакалност налагат една идиотска стратегия, насочена към стимулиране на участието на юзърите в абсурдна "игра на щастието" и съответно - реализиране на непрекъснато увеличаващи се приходи от печалби от продажбата на предлаганите продукти.

Публикацията има текст и снимка. Съдържанието е разказ от първо лице, единствено... число за това как някакъв си млад лумпен (пролетарии) от някакво си българско село, препитавал се като наемен работник с ринене на обори и останал без работа, купува с последните си парички магическото билетче, което променя завинаги живота му. Дадена е и снимка, онагледяваща сбъдването на мечтата на живота му - хубав, луксозен автомобил. Стилът на изказ в постинга, насочен към максимално доближаване на предположението на съответните автори до разговорната реч на съответната социална среда, всъщност е от прости изречения - тип "аз бях такъв", "аз си купих кола", а това го прави еднакъв и на доминиращия словоред на съвременната българска журналистика, което - разбира се, не би било повод за учудване, защото е всеизвестно, че "риначите на гюбре от кошарите" пишат единствено в социалните мрежи и то така, както пишат и онези, които са призвани да дават модата в писането, ако не беше налице едно твърде интересно послание, олицетворяващо реализирането на мечтата за нормален живот (и може би - успех) на средностатистическия обитател на тази тукашна територия на ЕС - магическата печалба от "игра на щастието".

И понеже виждам ежедневно маниакалната до абстиненция страст, с която се трият разни билетчета от хора на различна възраст, от различен етнически произход, с различен социален статус..., се позамислих върху този модел за реализиране на мечтата за постигане на житейски успех - патологичен, абсурден, антилогичен, странен дори и за днешното българско общество - да не говорим за нашите традиционни ценности или пък - за онези на т. нар. "цивилизован свят."

А имало едно време и у нас, когато се вярвало, че "трудът краси човека" и именно с труд, (дори и във вид на рине на гюбре), може да се постигне по-добър живот; после - когато науката и технологиите успяха да заменят (дори и у нас) физическата работа с дейност на машините, се появи вярата, че "който учи ще сполучи" и нашенецът - устремен към желанието за успех се впусна из дебрите на образованието; а когато всички станаха "умни, хубави и образовани" някак си се изнамери и вярата в Човека, срещата и познанството с когото по магически начин променя съдбата и води до невероятен житейски успех..., но явно днес - когато вече го няма и Човека из нашите предели, се е пръкнала и се налага друга, нова вяра - последната и безнадеждната - в магическия късмет, носен от "игрите на щастието"...

- Коя държава е тоталитарна?
- В която всички разчитат на тотото.

Днес положението не е по-различно, защото комунизмът уби инициативността на хората. Затова всички стоят и чакат нещо да им падне отгоре.

Комунизмът уби инициативността на хората, а посткоминистическият олигархичен строй ги довърши.

Сега да си филистер е почти велико.

комунизмът нанесе много травми в нашата народна душа, но по своята същност душата е безсмъртна и самолекуваща се и затова нашето национално мислене просто трябва да бъде насочено към превъзмогване и на филистерството.